Редица животински видове в България са изложени на риск. Наред с бракониерството, сред водещите заплахи за много популации се нареждат постепенното увреждане на техните местообитания и климатичните промени. Като природозащитна организация една от водещите мисии на WWF e да се грижи за опазването и възстановяването на дома на дивите животни у нас, голяма част от които обитават горите.
Горите край реките
Едни от най-ценните местообитания са крайречните гори. Те са толкова богати на биоразнообразие, че често биват оприличавани на екваториалните джунгли. Запазената естествена крайречна растителност осигурява дом и храна за различни видове бозайници, птици, земноводни, влечуги и насекоми. Изсичането на гората унищожава дома на дивите животни, някои от които не могат да се адаптират към новите условия и загиват.
„Освен, че създават местообитания за животните, крайречните гори са важни и за нас – хората. Гъсто преплетените им коренища укрепват бреговете на реките и спират ерозията, с което намаляват риска от наводнения надолу по течението. По време на проливни дъждове гората забавя времето, за което дъждът достига до реката, поемайки значително количество вода, стичаща се по листата. Заедно с това, коренищата са в състояние да уловят по-голямата част от биогенните замърсители, попадащи в подпочвените води от обработваемите земи към реката“, разказва Нели Дончева, главен експерт на програма „Гори“ във WWF.
Въпреки многобройните услуги, които предоставят, голяма част от крайречните гори са унищожени в миналото с цел освобождаване на територии за пасища, обработваеми земи, жилищни зони. Това ги прави едни от най-редките и приоритетни за опазване горски местообитания. През годините WWF и партньори залесиха 2000 декара крайречни гори по бреговете на Дунав и Марица – площ, равняваща се на близо 5000 баскетболни игрища. Всички засадени дръвчета са с местен произход и са характерни видове за крайречните гори: бяла върба, черна топола, полски ясен, черна елша, източен чинар, бряст и летен дъб.
Климатичните промени
Друга съществена заплаха за дивите животни са измененията в климата. Учените прогнозират, че в резултат от температурната промяна в близките години и десетилетия ще наблюдаваме все по-ясно изразено изместване на горските растителни зони, което ще повлияе на местообитанията на редица видове. Затова WWF и техните партньори от ЮЗДП работят за адаптиране на горите в югозападна България към новите климатични условия.
Работата включва лесовъдски дейности с цел намаляване на риска от съхнене на изкуствените гори от бял и черен бор, и постепенната им замяна с местни широколистни видове. По този начин се осигурява по-голяма устойчивост към промените в климата. Заедно с това се провежда и регулярен мониторинг на птици, прилепи и насекоми.
„Гората не е просто съвкупност от дървета. Тя е цялостен организъм, чиито части са неразривно свързани помежду си и си взаимодействат на различни нива. В този смисъл, наличието на разнообразие от видове е изключително важно за устойчивостта на горите. Особено в условията на бързо променящ се климат. Биоразнообразието е ключов индикатор, че гората се развива балансирано и е в състояние да предоставя ефективно своите екосистемни услуги, които всички ние ползваме“, разказва Костадин Вълчев, старши експерт „Гори“ във WWF.
Всеки може да стане част от каузата на WWF да опази дома на дивите животни в България, като се включи в кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“, която се осъществява смедийното партньорства на БНР и Радио Благоевград.
Можете да подкрепите камнанията на wwf.bg/koleda.
При детайлен анализ на данните за 2024 година, свързани с безопасното движение в България, се показва, че по време на снеговалеж, проливен дъжд и мъгла са загинали 10 души или 2 % от всички загинали по улиците и пътищата през годината. Докато, когато времето е било сухо, слънчево и благоприятно за движение са загинали 352 души или 73% от всички..
"БЕЗ КРИЛА" е филм, вдъхновен от истинската история на лекоатлета, параолимпиец и трикратен шампион на скок дължина за хора с увреждания - Михаил Христов. Михаил на 14 години губи двете си ръце заради токов удар. След това става състезател по дълъг скок и печели световна титла за параолимпийци, а после измисля нов вид протези и започва да ги..
Днес, на 18 януари, църквата "Свети Атанасий" в разложкото село Елешница празнува и 190 години от освещаването си. Юбилеят бе отбелязан с празнична света литургия, на която бе поканен и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим със свещеници от Неврокопската духовна околия. В миналото в селото съществували много оброчища, едно от..
На 18 януари се празнува Международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц, който 30 години събира снежни човеци и колекцията му от над 3000 бр. е записана в Книгата на Гинес. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек. Понастоящем рекордът..
Музиката, която пленява, води до нови постижения и е от сърце – това беше основният лайтмотив на срещата в нашия радиоефир с благоевградската поп изпълнителка Мина Сучева, която е и преподавател в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“. Една динамична и изпълнена с лични и професионални събития 2024 година изпраща..
Комисията за защита от дискриминация се самосезира по доклад на д-р Орлин Колев, член на КЗД и преподавател по Конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докладът е внесен с искане за образуване на производство пред КЗД за установяване на непряка дискриминация, произхождаща от чл. 21, ал. 4 от Закона за висшето..
Това е и първото цялостно проучване за появата на произведения на народното творчество в българските вестници и списания преди Освобождението. Автор на задълбоченото изследване „Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на ХХ век" е Николай Вуков, доцент в Института за..