"Звезди под клепачите" на писателя Николай Терзийски е в краткия списък за българска номинация за Наградата за литература на Европейския съюз 2024.
Българско предложение за наградата са още книгите "Екстазис" на Радослав Бимбалов, "Дом за начинаещи" на Емануил Видински, "Ловецът на русалки" на Красимир Димовски,"Ловецът на пеперуди" на Костадин Костадинов и "Хагабула" на Тодор П. Тодоров.
Окончателната българска номинация ще бъде обявена през февруари месец, а международното жури ще обяви носителя на наградата в началото на април на Панаира на книгата в Брюксел.
Едно от основните места на действието в романа "Звезди под клепачите" на Николай Терзийски е Горна Джумая/Благоевград – място, свързано лично с автора, чийто баща е родом от града.
Сюжетът в книгата се разгръща от борбите за освобождение на Македония, през двете световни войни и комунизма, за да достигне до наши дни.
Николай Терзийски е роден през 1983 година в Смолян. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски“, има и магистърска степен от Философския факултет на университета.
Първият му роман "Отлъчване" (2017) е носител на Голямата награда от конкурса за дебютна литература "Южна пролет" в категория "Проза". Втората му книга "Хроники на неведомото" (2019) е номинирана за "Роман на годината, 2020“ – Националната литературна награда на НДФ"13 века България“. "Звезди под клепачите" е третият му роман.
Писателката Здравка Евтимова казва за книгата на Николай Терзийски, че е опора в мигове на болезнено колебание. "Този роман на Николай Терзийски е необходим днес и сега, за да не се превърне животът ни в единствения възможен влак към истината, който сме изтървали. В тази книга има мъдрост и искрящ талант. Има надежда. Това е роман за времето и неговото най-красиво, най-страшно и същевременно най-щастливо измерение – любовта. Николай Терзийски е създал притча за безсмъртието, стигнал е сърцевината на тайната. Сред всичко на света само любовта е в състояние да създава вечност", допълва още Евтимова. Още за номинацията, чуйте в звуковия файл:
Проф. д-р Валентин Василев ще представи Благоевград и страната ни по време на IX Международен средиземноморски конгрес по социални науки, който ще се проведе в Подгорица, Черна гора, в средата на май. Той ще бъде лектор по време на форума, на който ще участват и представители на САЩ, Полша, Малта и Индия. Сред тематичните области, които ще бъдат..
На 1 май, Деня на труда, в благоевградското село Падеш ще бъдат засадени над 50 дървета по тротоарите и в зелените площи, това съобщи в ефира на Радио Благоевград кметът Александър Стаменов. „Дърветата ще бъдат декоративни, които са подходящи за тротоарите. Сред тях и червен дъб, каталпа, японска вишна, ясен...“, уточни още кметът...
30-40% от българите предпочитат да застраховат автомобила си, а не жилището си сочат данните на Асоциацията на българските застрахователи. Една от водещите причини е нагласата на хората „на мен няма да ми се случи“, която излиза на преден план както при национално-представителното проучване от 2020 г., така и от анкетата от 2024 г. Друга..
Започва работата по пълнометражен игрален филм, посветен на живота на Лили Иванова. Филмът ще бъде съвместна продукция между Фондация „Лили Иванова“ и продуцентската компания „Междинна Станция“. Сценарият е поверен на Емил Бонев, автор на „Гунди – Легенда за любовта“. Режисьор ще бъде Яна Титова. Оператор на филма е Мартин Балкански...
Банско джаз фестивал 2025 година ще бъде 10 дни. Това обявиха днес на пресконференция в курортния град. Другата новост е програмата „Децата в джаза“, каза за Радио Благоевград Стефания Темелкова от Управителния съвет на Асоциация на "Фестивалите в България". Ще има световна сцена в парка всяка вечер, където партньори ще бъдат млади..
Малки късчета българска памет ще съберат в голяма тематична изложба младите художници от Школа „Новите майстори“ в Кюстендил. На 3 май във фоайето на Драматичния театър възпитаниците на Евгени Серафимов ще подредят 40 пейзажа, изпълнени с темперни бои, маслени бои и акрил. Годишната изложба носи името „Калдъръми“ и със сигурност ще докосне сърцата на..
Отношението на хората към астрологията днес варира от безрезервна вяра до пълното й отричане. Със „звездната наука” сериозно се занимавали много видни учени. Например Исак Нютон успешно е съставял хороскопи. Джордано Бруно, Николай Коперник, Галилео Галилей, Йохан Кеплер и още много други известни астрономи са били също и изкусни астролози...