След дебат на Кралското географско дружество в Лондон през 2019 година, Институтът Earthwatch обяви пчелата за най-важното животно на планетата. Известно е, че между жизнената дейност на пчелите и растителността съществува двупосочна връзка: те се грижат за видовото разнообразие при растенията, разчитат на тях за събиране на нектар и цветен прашец, растенията са и тяхната естествена среда на живот. „С повишаване на температурата се нарушава фенологичното развитие на диворастящите и културните растения“, коментира за Радио Благоевград Надежда Шопова от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН и автор в платформата за знание Климатека. Всяка промяна, свързана с фенологичния календар и цъфтежа на растенията, е от голямо значение за пчелите и се налага те да синхронизират своята жизнена дейност с тези промени. „Наред с храната, основен фактор, който определя жизнената им дейност е слънчевата радиация“, посочи още ученият. С нарастването на деня още през декември започва яйцеснасянето на пчелната майка при медоносните пчели. По-топлите зими в последните години са причина за преждевременно изчерпване на медовите запаси. По-хладните периоди и неблагоприятните явления в предпролетния и пролетния период са сигнал за повишено внимание и допълнителни грижи от страна на пчеларите. Климатичните промени вече са довели до свиване на южната граница на разпространението на пчелите с около 300 километра, ясна е тенденция и да се изкачват по-високо в планините. „Пчелите нямат заместител и са сред най-добрите опрашители“, напомни Надежда Шопова и призова активно да се работи както за популяризиране значението и ролята на пчелите за биоразнообразието, хранителната сигурност и здравето на екосистемите, така и за щадяща природата човешка дейност и ограничаване на причините за климатичните промени.
„Бъдещето на пчелите и младежите - Бъди ангажиран!“ бе мотото за 2024 година на Световния ден на пчелите, който отбелязваме от 2017 година на всеки 20 май.
Цялото интервю с Надежда Шопова чуйте в звуковия файл.
Родители, учители, дори и ученици апелират да се ограничи използването на телефоните и социалните мрежи от малолетни деца. Опасна мода е обхванала учениците. Нарича се "Супермен" и кара много деца да записват опасни видеа. Последният случай е от вчера, когато 13-годишно дете е с опасност за живота, след като е ударено от волтова дъга на жп гара..
Инспекторите от Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури" вече ще могат да използват стоп-палки при проверка на автомобили за незаконен улов и белезници при задържането на бракониери. Новите правомощия на служителите на ИАРА станаха факт след промени в Наредбата по Закона за рибарство и аквакултури, уточни за Радио Благоевград началник на..
Отправяме вниманието си към изкуството в малките населени места. Там, където киното и театърът не са даденост, както за хората в големия град, а огромна нужда, до която децата и младежите е трудно да се докоснат. Пренасяме се в малкото селце Копривлен в община Хаджидимово, където читалището и училището са единственият мост между децата и..
Каква е Аз-ефективността на учениците в община Благоевград и доколко те оценяват грамотността си по роден език и по чуждите езици, които изучават. Задълбочен анализ на тези ключови компетентности направиха преподаватели от ЮЗУ „Неофит Рилски“, ръководени от доц. д-р Зарина Маркова. За проучването те анкетират и възлагат различни писмени задачи на..
Гражданите подкрепиха експертната позиция на WWF срещу спорните промени, които биха позволили провеждане на сечи с цел прокарване на просеки за тежки дърводобивни машини – харвестъри. За малко повече от две седмици, над 5000 души се включиха в инициативата на WWF и изпратиха до Министерството на земеделието и храните..
„Това е поредната стъпка към нашата пълна интеграция в европейското семейство“, заяви евродепутатът от ГЕРБ–СДС/ЕНП Илия Лазаров, по повод присъединяването на България към Шенгенското пространство. Според него този успех е част от историческите решения, започнали още през 1999 година с преговорите за членство в Европейския съюз, преминали през..
Зелена през пролетта, златиста през лятото, огнена през есента и снежнобяла през зимата – природата в България има четири сезона и всички те си струват гледането. За разлика от хитовите сериали, които чакаме с нетърпение пред малкия екран, сезоните на природата са ограничени. Нещо повече. Можем да загубим и тези, които имаме. За да не позволи това..