Четирима творци станаха почетни граждани на Бургас

Нови четирима души станаха почетни граждани на община Бургас. Това са меценатът художник Руси Куртлаков, писателите Георги Ингилизов и Борис Бухчев и поетесата Жива Кюлджиева. Общинските съветници гласуваха единодушно за техните кандидатури.

Предложението за Руси Куртлаков е постъпило от Дружеството на художниците – Бургас. Куртлаков открива и първата частна художествена галерия в Бургас още през април 1998 г. Самият той е член на Съюза на българските художници от 1978 г. участва във всички изложби на бургаското дружество, а като автор има 10 самостоятелни изложби. Участва също така в десетки национални експозиции и на СБХ и в множество престижни международни прояви.

Най-ярко дейността и приносът на Руси Куртлаков за град Бургас се въплъщава в неговата обществена и благотворителна дейност. Той подпомога художника Руси Стоянов за създаването на Кръста в местността Шилото, спонсорира възстановяването на паметника на българския войник пред Военния клуб и създаването на скулптурата на Апостол Карамитев пред Летния театър, подпомага допълнителни дейности по завършването на параклиса "Свети Георги Победоносец" в Морската градина и др.

Кандидатурата на Борис Бухчев е издигната от Инициативен граждански комитет в Бургас, а поводът е неговият 80-годишен юбилей. Той има забележителна 40-годишна кариера като преподавател по литература в няколко бургаски училища. Обичан лектор, изключително ерудиран, разпространител и пропагандатор на българската литература. Повече от десетилетие активно сътрудничи на НЧ „Пенчо Славейков 1983“, като за приноса си в дейността на читалището е отличен с наградата „Будители“. Борис Бухчев е активен член на Бургаската писателска общност. Твори в областта на лириката, сатирата, детската литература и литературната история. Превежда поезия от руски език. Публикува и под псевдонимите Борбух и Херцог де Бург.

Георги Ингилизов е предложен за почетен гражданин от „Сдружение на българските писатели – София“ и от Регионално писателско дружество „Петко Росен“ – Бургас. Още от 1982 г. е литературен сътрудник, редактор, завеждащ отдел и отговорен секретар, а от 1992 до 2011 година – главен редактор на областния всекидневник „Черноморски фар“. От 1990 до 1994 година е едновременно и главен редактор на хумористично списание за деца „Веселушко“. От 2011 г. е редактор в списанието за литература, изкуство и култура „Море“. Разкази и новели на Ингилизов са отпечатвани във всички значими литературни издания в страната и са излъчвани от БНР, Радио Варна, Радио Стара Загора, Радио Шумен.

Предложението за почетното звание за Жива Кюлджиева е на Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права (ЕАЗИПА). Поетесата произхожда от известен род със заслуги към България. Прадядото на нейния баща и бащата на поета революционер Христо Ботев са братя. Кюлджиева расте в среда, в която музиката и литературата са част от ежедневието и тя от малка пише стихове. През творческия си път е написала текстове за редица именити български изпълнители: Мустафа Чаушев, Йорданка Христова, Паша Христова, Лили Иванова, Емил Димитров, Мими Иванова и Развигор Попов, Мая Нешкова и много други. Носител е на първи награди за текстовете си за песни от множество престижни конкурси. През 2007 г. е удостоена със „Златна лира“ от Съюза на българските музикални и танцови дейци за изключителен принос за развитието на съвременната българска музика и за 50 години творческа дейност.