В пост, копиран и споделян стотици пъти в социалната мрежа Фейсбук от януари досега, се изброяват причини, според които България не трябва да приеме еврото. Същият текст е публикуван и на сайтовете "Вестник утро", The Sofia Times, Bulgarian Newspaper, списание "Зора". Като първа причина е посочено, че ако влезе в еврозоната, страната ни ще трябва да плаща дълговете на други държави, които са в нея, чрез Европейския механизъм за стабилност. Също така се твърди, че България става солидарен длъжник за дълговете на други държави, приели еврото.
Да бъдеш солидарен длъжник означава, че ако дадено лице изтегли кредит и има солидарен длъжник, в случай че лицето не може да си плаща кредита, сумата ще бъде изискана от солидарния длъжник и то до изплащането ѝ в нейната цялост. Солидарните длъжници по смисъла на българското право, както и правната система в множество други държави, са отговорни за изплащането на цялата сума, взета като заем, при това независимо кой колко е ползвал от нея и дали въобще е ползвал. Ако вие вземете заем и най-добрият ви приятел се съгласи да ви стане солидарен длъжник, а по някаква причина вие спрете да изплащате вноските по заема, то институцията, дала ви заема, ще има право да иска от вашия приятел да поеме вашите вноски, така че да има пълно изплащане на сумата.
В случая с България това би означавало страната ни да има задължение да плаща държавния дълг, поет от други държави в еврозоната, а кредитори да могат да изискат от българските държавни власти да плащат националния дълг на други страни. Такива задължения не съществуват и никога не са съществували нито в Договора за Европейския съюз, нито в Договора за функциониране на Европейския съюз. В дял VIII от Договора за функциониране на Европейския съюз се съдържат разпоредбите за икономически и валутен съюз, както и за еврото. В тези текстове не се съдържа нищо за поемане на задължения на суверенен дълг на някоя държава членка на Европейския съюз или на еврозоната от други държави. Съответно такива задължения не възникват и никоя държава не е страна, нито солидарен длъжник по националния дълг на друга държава.
Следващ елемент от твърдението е плащането от България на дългове на други държави от еврозоната чрез Европейския механизъм за стабилност. Той е създаден с договор, подписан от правителствата на държавите от еврозоната през февруари 2012 г. Функцията му е да осигурява финансова помощ за държавите от еврозоната, които изпитват сериозни финансови проблеми или са застрашени от такива. Целта е по този начин той да помогне на страните от еврозоната да избягват и преодоляват финансови кризи и да поддържат финансова стабилност.
Как работи на практика Европейският механизъм за стабилност? Страните от еврозоната участват в него със записан капитал на обща стойност над 704 млрд. евро. От тях малко над 80 млрд. евро са внесен капитал, т.е. суми, които са били внесени от държавите. Вноските са различни за страните и зависят от населението и от размера на брутния вътрешен продукт на държавите. От тези 704 млрд. евро до 500 млрд. могат да бъдат използвани за предоставяне на финансова помощ на страни, които са изпаднали в затруднения. Останалите около 200 млрд. не се използват за даване на кредити, за да може финансовите инструменти (акции, полици и т.н.), издавани от Европейския механизъм за стабилност винаги да бъдат с най-високия възможен кредитен рейтинг ААА.
Когато държава от еврозоната има нужда от помощ от тази финансова институция, тя не получава пари на европейските данъкоплатци, които да харчи и никога да не върне. Напротив, тя кандидатства за предоставяне на помощ, която може да бъде под формата на различни кредитни инструменти, но винаги в замяна на изпълнение на мерки за финансово стабилизиране. Предимството на отпускането на кредит на нуждаеща се страна от Европейския механизъм за стабилност е, че това се случва при ниски лихви и падеж, който е с по-дълъг период. Така държавата има възможност да стабилизира икономиката си при по-благоприятни кредитни условия, но рано или късно трябва да изплати получения заем. Държавата не получава пари гратис като подарък от останалите членки на еврозоната.
Съответно, ако България влезе в еврозоната и участва в Европейския механизъм за стабилност, тя ще се включи във финансова институция, която може да ѝ помогне, ако има нужда и е съгласна да изпълни договорени фискални и икономически условия. В замяна на това тя може да получи кредит, който обаче ще трябва да върне. Никоя страна от еврозоната няма да покрие държавния дълг на България, нито страната ни ще плаща националния дълг на други държави.
Според доцент доктор Григорий Вазов твърдението, че България ще плаща дългове на други държави, ако влезе в еврозоната, е абсурдно. "Такава технология и такива финансови взаимоотношения, и то в състава на Евросъюза и на еврозоната, са абсурдни. Всички такива фондови задължения на чужди държави към други държави са в резултат на двустранни договори между тези държави", посочи Вазов, който е бивш ректор на Висшето училище по застраховане и финанси и негов настоящ ректор Емеритус.
България няма да стане солидарен длъжник за държавния дълг на останалите държави от еврозоната, подчерта и професор доктор Валери Димитров, бивш председател на Сметната палата. "Как ще плаща чужди дългове? Не става дума за плащане на чужди дългове. Въпреки че има механизми за помощ в еврозоната, това не значи, че България става едва ли не солидарно отговорна със закъсалите длъжници. Няма такова нещо. Това са просто инсинуации", подчерта икономистът.
"Много некоректно е така да се каже", коментира твърдението, че България ще плаща чужди дългове доцент Виктор Йоцов, преподавател в катедра "Финанси" на УНСС. "Участваме в общ фонд, в който се набират ресурси, от който могат да се плащат за други страни, за други банки. Да, вярно е. Но не трябва да се тълкува, че ние едва ли не ще плащаме чужди дългове", каза той.
България няма да стане солидарен длъжник на държавните дългове на други страни от еврозоната, ако влезе в нея. Страната ни няма да плаща чужд държавен дълг и чрез Европейския механизъм за стабилност. Той е финансова институция, която може да отпусне кредит на страна от еврозоната, но в замяна на реформи за стабилизиране на икономиката ѝ. Отпуснатият кредит се връща и това не са пари, които се дават безвъзмездно. Следователно твърдението, че България ще плаща чужди дългове, ако влезе в еврозоната, е НЕВЯРНО.
-------------------
Този материал е изготвен по проекта "Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда" (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация "Калуст Гулбенкян" (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
На 31 май 2025 г. в цялата страна се проведоха протести за запазване на българския лев . В София събитието премина с шествие и демонстрация на пл. "Независимост“. Заедно с протестните действия не закъсня и дезинформацията, свързана с проявата. Във Фейсбук страницата "Референдум против еврото! Да запазим българският лев!“ се появи информация, че..
С тотици споделяния, коментари и публикации в социалните мрежи, както и десетки в медиите, продължава да предизвиква цената на черешите тази година . Стойността на сладкия червен плод – символ на лятото, е подложена на постоянен обзор от онлайн потребителите, включително и на сравнения каква е тя у нас и в чужбина, ден за ден...
По време на посещение на президента на Република Южна Африка Сирил Рамапоса в Белия дом на 21.05.2025 г. американският държавен глава Доналд Тръмп излезе с обвинения , че белите фермери в африканската държава са подложени на преследване. В Овалния кабинет Тръмп помоли своите служители да пуснат видео , публикувано след това в социалната мрежа..
На 28 април 2025 г. в 12:33 ч. местно време енергийните системи на Испания и Португалия преживяха пълен срив. Малък район на Франция, близо до границата с Испания, също беше засегнат от инцидента, но за много кратък период от време. Останалата част от европейската енергийна система не беше засегната от енергийния колапс. Малко след полунощ на..
В публикации, споделени във Фейсбук, се твърди, че Владимир Путин е поздравил българите по повод Великден. В тях е цитиран руския президент, който приветства българите с думите (без редакторска намеса): "Христос воскресе, братя! Живот и здраве, мир и любов, щастие и благополучие в семействата и домовете. Помнете, че никой не може да ни раздели“...
Папа Франциск почина на 21 април, а на 26 април се състоя погребението му в базиликата "Санта Мария Маджоре". Конклавът за избор на нов папа ще започне на 7 май, когато приключва деветдневния траур за покойния духовен водач на католиците по света. "Папата на народа", както бе наричан преживе 266-ият глава на Римокатолическата църква, остава в сърцата..
Стотици споделяния и десетки коментари в социалните мрежи и у нас, а и в чужбина, продължават месец след месец да предизвикват кадри на небесни явления, заснети от различни точки на света. Впечатление прави, че за няколко такива случая се появиха дори снимки, които не съответстваха на едно и също описано в публикации събитие, което подведе..
Някой знае ли къде са ни съкровищата? Този въпрос отекна в социалните мрежи по повод липсата на информация за завръщането на тракийското златно съкровище на България от Лос Анджелис. Припомняме, че музеят "Гети" представи тематична експозиция , озаглавена "Древна Тракия и класическият свят: Съкровища от България, Румъния и Гърция" в..
На 3-ти април 2025 г. евродепутатът Рада Лайкова заяви , че в Европейската комисия и Европейския парламент се обсъжда как заплатата на гражданите на Европейския съюз да им бъде вземана, ако не бъде изхарчена до 6 месеца , както и да им бъдат отнемани спестяванията в пенсионни и инвестиционни фондове , за да бъдат използвани за отбранителната..
В публикация, споделена над 1500 пъти във Фейсбук, се твърди, че представена снимка е на "германска карта от 19 век на българските земи". Споделеното твърдение има над 9200 реакции, а голяма част от коментиращите се възмущават "как не сме успели да запазим територията си“. На представената карта се виждат граници на българските земи, които..
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,