С решение на Народното събрание и по предложение на Министерския съвет от месец юли 2022 г. заливът Болата край с. Българево, община Каварна, беше изваден от обхвата на резерват „Калиакра“ и включен към защитена местност „Степите“. Борбата на местната власт и неправителствени организации това да се случи беше дългогодишна, а причината – спешната необходимост от ремонт на пътя, водещ до залива, както и на изградените през 80-те години на миналия век от военните брегоукрепителни съоръжения там.
Опасенията на хората бяха, че, ако се допусне буните да бъдат разрушени от влиянието на морето, това ще окаже неблагоприятно въздействие на залива. Съвсем естествено след преодоляването на тази административна пречка, стартира и втората част от борбата, а именно намирането на средства за ремонта на буните. След като вече почти една година МРРБ не е предприело никакви стъпки по този въпрос, оттам изпращат на 2 май тази година писмо до кметовете на село Българево и община Каварна, че ремонт няма да бъде предприет, тъй като не става въпрос за брегоукрепителни съоръжения, а за хидротехнически такива.
В писмото се твърди следното: Следва да се отбележи, че посочените съоръжения не са брегоукрепителни и брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите по смисъла на чл.6, ал.4, т.2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, тъй като в посочения район свлачищни и абразионни процеси не са проявени, а са хидротехнически съоръжения. След което от строителното министерство препоръчват да бъде започната процедура по промяна на статута на съоръженията, с оглед на променената им функция.
Същите твърдения откриваме и в писмо на областния управител на Добрич Здравко Здравков от 1 септември миналата година. СНИМКА ОУ
В него се твърди, че съгласно „становище на „Геозащита“ ЕООД гр. Варна са необходими ремонтно-възстановителни работи на двете съоръжения, но не с цел „запазване на плажната ивица и опазването на биологичното разнообразие в резервата“, а предвид тяхното състояние, което не отговаря на действащите в Република България строителни норми за морски хидротехнически съоръжения.
Това обстоятелство, пише още областният управител, се подкрепя и в доста писма на зам.-министъра на околната среда и водите, в които е посочено, че независимо от обстоятелството, че морският плаж и двете съоръжения попадат в границите на резерват „Калиакра“, а към момента в защитена местност „Степите“, същите нямат отношение към целите на резервата и съответно укрепването на съоръженията не е от значение за съхраняването на защитената територия и опазването на биологичното разнообразие в нея.“
Дали твърдението отговаря на действителните обстоятелства и разрушаването на брегоукрепителните съоръжения, без значение от вида им, ще се отрази ли на залива Болата?
Според бившия екоминистър Борислав Сандов именно опазването на залива в настоящия му вид и нуждата от ремонт на буните са били повод той да бъде изваден от обхвата на резервата:
"Те са в много окаяно състояние и рискуват да бъдат разрушени от вълнолома и следователно този плаж да изчезне, защото именно тези две брегоукрепителни съоръжения са създали условия за този плаж като изключение от целия район, който иначе е каменист бряг. Именно за да може да бъдат съхранени тези плажна коса и дюни, трябва да бъдат възстановени тези брегоукрепителни съоръжения. Изненадан съм от това писмо на областния управител и от позоваването към „Геозащита“, опасявам се, че това е начин да се измъкнат от разходи, свързани с ремонта на тези съоръжения. Ако тези съоръжения се разрушат и това би означавало отнемане от морето на цялата плажна ивица и дюните там това със сигурност би имало негативно отношение върху биоразнообразието. Единствено бих се съгласил, че няма да има отражение върху биоразнообразието в морската част, в акваторията".
За брегоукрепителните функции на двете буни свидетелства и поводът за тяхното построяване. През осемдесетте години на миналия век на Болата е имало Военен специален съобщителен обект, а кабел е свързвал българския бряг при Болата с тогавашния Съветски съюз. Спомените за това време разказва бившият началник там Продан Георгиев, телекомуникационен инженер:
"С течение на годините, между 70-те и 80-те морето създаде много проблеми на кабела ни. Зимно време, знаете че Черно море е много бурно, заливаше залива и създаваше опасност за кабела. Това наложи да се вземат мерки, за да не се получи авария. Десет години го наблюдавахме този процес. Нещата ставаха все по-сложни и се пристъпи към изграждане на тези съоръжения, за да се спре това движение на пясъка. И както виждате, там се получи много пясък, преди това нямаше плаж. Може би сте забелязали, че по Северното Черноморие почти няма плажни ивици, защото морето е доста бурно".
Заливът какъвто го познаваме от десетилетия, е запазен във времето именно благодарение и на буните, изградени там, посочва и доц. Галин Петров, преподавател в Катедра „География“ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. В статията си „Еволюция на карстовата долина Болата – Добруджа“ той твърди, че пясъкът от плажа на залива не е бил отмит от морето с времето заради двете буни, които защитават от прибоя малкия залив и плажа. За целите на тази проверка доц. Петров дори е разгледал картите от преди построяването на брегоукрепителните съоръжения, на които всъщност залив липсва.
"До преди 30-40 години на практика не е съществувала тази пясъчна ивица, тоест тя не е формирана по естествен начин, а по-скоро е резултат от антропогенната намеса. Ако буните бъдат оставени да бъдат разрушени, най-вероятно плажът ще бъде размит. И оттам това ще рефлектира и върху възможностите за развитие на туризма. Честно казано това остава един от малкото плажове по добруджанското крайбрежие, който е незастроен, незасегнат. Тези буни и дамби - има десетки публикации, в които се описват именно като брегозащитни съоръжения, а не като хидротехнически. Реално погледнато за село Българево това е единствената възможност все пак някакъв туризъм да бъде развит".
За компрометираното състояние на буните на залива „Болата“ свидетелства и доклад на Басейнова дирекция, изготвен още през октомври 2020 г. В него се посочва, че бурите през зимата, особено на 2014 година, са нанесли сериозни поражения върху брегоукрепителните съоръжения в залива „Болата“, като вълните са отнесли голяма част от укрепителните бетонни тетраподи и скална маса.
Изградените съоръжения на залива Болата категорично имат брегоукрепителна функция, заявиха експерти по темата пред БНР. Твърденията, че буните са хидротехнически съоръжения, но не са брегоукрепителни, са НЕВЕРНИ.
------------------
Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
Многобройни видеа в YouTube, гледани десетки хиляди пъти и масово публикувани и споделяни и във Фейсбук, твърдят, че милиардерът предприемач и най-богат човек в света Илон Мъск пуска на пазара нискобюджетна къща. "СЛУЧИ СЕ! Къщата на Илон Мъск за 10 000 долара НАЙ-после излезе на пазара Илон Мъск е на път да промени бъдещето на..
Споделена няколко хиляди пъти само за седмица публикация във Фейсбук твърди, че в сравнение с редица европейски страни (включително и извън ЕС) България има най-високия данък добавена стойност върху хранителните продукти (виж скрийншота по-долу). Твърдение: България е с най-висок ДДС върху храните в списък от 21 държави от ЕС и региона..
В публикация от август, споделена над 5000 пъти във Фейсбук, се твърди, че "в света има 5% най-плодородни земи, от тези 5%, 3% се намират на територията на България, а другите 2% са разпръснати по света". В поста се споделя информация, че изводите са направени след 20-годишно проучване на "National Geographic". ТВЪРДЕНИЕ: В България..
Публикувана миналата седмица снимка във Фейсбук група уж показва изтребители на българските военновъздушни сили от близкото минало (виж скрийншота по-долу). Само за няколко дни публикацията има над 2500 споделяния, над 20 хиляди реакции и повече от 3100 коментара. "Такава беше стоянката на летище Граф Игнатево когато имаше ВВС.", гласи..
По-рано този месец твърдения, че мигранти от Хаити ядат котки, кучета, патици и гъски в Спрингфийлд, американския щат Охайо, получиха широко разпространение в социалните мрежи в САЩ, но и в други страни. Първоначално се разпространява снимка на чернокож мъж, който носи гъска. Постът (виж по-долу) е придружен от съобщението, че..
Реклама на Фейсбук страницата "Модерни палатки за вас" загатва на неправилен български за подарък палатка от верига магазини за спортни стоки. "Decathlon предлага 1 палатка на домакинство на български, за да се отървете от излишното Отговорете на няколко въпроса и вижте дали отговаряте на условията", се казва публикацията, която вероятно е..
Публикация във Фейсбук отпреди месец, събрала хиляди реакции, включително над 1200 споделяния, твърди, че "Москвич" е участвал и победил реномирани западни автомобилни марки на ралито Лондон – Сидни през 1968 г. "Помните ли рали Лондон- Сидни 1968? Мерцедес, Порше, БМВ, Лотос и мн. други го помнят, защото загубиха от Москвич!", се казва в..
Споделена близо 1000 пъти само за 2 дни публикация във Фейсбук група твърди, че спонсорът на олимпиадата – автомобилният производител "Тойота" е изтеглил рекламите си. Изображението към текста внушава, че решението за това е взето заради церемонията по откриване на Игрите в Париж на 26 юли, която бе подложена на мащабна критика заради ЛГБТ..
През последните дни в социалната мрежа Фейсбук се разпространяват публикации с предполагаемо изказване на президента Румен Радев, в което той осъжда правителството за прекъснатите връзки с Русия и невъзможността руски самолети да помогнат за пожарите в България. "За съжаление днес не можем да поискаме помощ от Русия за гасене на пожари, защото..
Съгласно множество публикации в онлайн издания и постове в социалните мрежи, както и според председателя на партия "Възраждане" Костадин Костадинов бронетранспортьорите, дарени от България на Украйна, е можело да се използват за гасене на пожарите, които бушуваха у нас през последните дни. Твърдение: В борбата с пожарите е..
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,