Брегозащитни ли са буните на залива Болата и ще бъдат ли разрушени заради противоречия между институциите?

Снимка: Мая Щърбанова

С решение на Народното събрание и по предложение на Министерския съвет от месец юли 2022 г. заливът Болата край с. Българево, община Каварна, беше изваден от обхвата на резерват „Калиакра“ и включен към защитена местност „Степите“. Борбата на местната власт и неправителствени организации това да се случи беше дългогодишна, а причината – спешната необходимост от ремонт на пътя, водещ до залива, както и на изградените през 80-те години на миналия век от военните брегоукрепителни съоръжения там.

Опасенията на хората бяха, че, ако се допусне буните да бъдат разрушени от влиянието на морето, това ще окаже неблагоприятно въздействие на залива. Съвсем естествено след преодоляването на тази административна пречка, стартира и втората част от борбата, а именно намирането на средства за ремонта на буните. След като вече почти една година МРРБ не е предприело никакви стъпки по този въпрос, оттам изпращат на 2 май тази година писмо до кметовете на село Българево и община Каварна, че ремонт няма да бъде предприет, тъй като не става въпрос за брегоукрепителни съоръжения, а за хидротехнически такива. 

Твърдение: Съоръженията на плаж Болата не са брегоукрепителни, а хидротехнически

В писмото се твърди следното: Следва да се отбележи, че посочените съоръжения не са брегоукрепителни и брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите по смисъла на чл.6, ал.4, т.2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, тъй като в посочения район свлачищни и абразионни процеси не са проявени, а са хидротехнически съоръжения. След което от строителното министерство препоръчват да бъде започната процедура по промяна на статута на съоръженията, с оглед на променената им функция.

Същите твърдения откриваме и в писмо на областния управител на Добрич Здравко Здравков от 1 септември миналата година. СНИМКА ОУ


В него се твърди, че съгласно „становище на „Геозащита“ ЕООД гр. Варна са необходими ремонтно-възстановителни работи на двете съоръжения, но не с цел „запазване на плажната ивица и опазването на биологичното разнообразие в резервата“, а предвид тяхното състояние, което не отговаря на действащите в Република България строителни норми за морски хидротехнически съоръжения.

Това обстоятелство, пише още областният управител, се подкрепя и в доста писма на зам.-министъра на околната среда и водите, в които е посочено, че независимо от обстоятелството, че морският плаж и двете съоръжения попадат в границите на резерват „Калиакра“, а към момента в защитена местност „Степите“, същите нямат отношение към целите на резервата и съответно укрепването на съоръженията не е от значение за съхраняването на защитената територия и опазването на биологичното разнообразие в нея.

Дали твърдението отговаря на действителните обстоятелства и разрушаването на брегоукрепителните съоръжения, без значение от вида им, ще се отрази ли на залива Болата?

Според бившия екоминистър Борислав Сандов именно опазването на залива в настоящия му вид и нуждата от ремонт на буните са били повод той да бъде изваден от обхвата на резервата:

"Те са в много окаяно състояние и рискуват да бъдат разрушени от вълнолома и следователно този плаж да изчезне, защото именно тези две брегоукрепителни съоръжения са създали условия за този плаж като изключение от целия район, който иначе е каменист бряг. Именно за да може да бъдат съхранени тези плажна коса и дюни, трябва да бъдат възстановени тези брегоукрепителни съоръжения. Изненадан съм от това писмо на областния управител и от позоваването към „Геозащита“, опасявам се, че това е начин да се измъкнат от разходи, свързани с ремонта на тези съоръжения.  Ако тези съоръжения се разрушат и това би означавало отнемане от морето на цялата плажна ивица и дюните там това със сигурност би имало негативно отношение върху биоразнообразието. Единствено бих се съгласил, че няма да има отражение върху биоразнообразието в морската част, в акваторията".

За брегоукрепителните функции на двете буни свидетелства и поводът за тяхното построяване. През осемдесетте години на миналия век на Болата е имало Военен специален съобщителен обект, а кабел е свързвал българския бряг при Болата с тогавашния Съветски съюз. Спомените за това време разказва бившият началник там Продан Георгиев, телекомуникационен инженер:

"С течение на годините, между 70-те и 80-те морето създаде много проблеми на кабела ни. Зимно време, знаете че Черно море е много бурно, заливаше залива и създаваше опасност за кабела. Това наложи да се вземат мерки, за да не се получи авария. Десет години го наблюдавахме този процес. Нещата ставаха все по-сложни и се пристъпи към изграждане на тези съоръжения, за да се спре това движение на пясъка. И както виждате, там се получи много пясък, преди това нямаше плаж. Може би сте забелязали, че по Северното Черноморие почти няма плажни ивици, защото морето е доста бурно".


Заливът какъвто го познаваме от десетилетия, е запазен във времето именно благодарение и на буните, изградени там, посочва и доц. Галин Петров, преподавател в Катедра „География“ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. В статията си „Еволюция на карстовата долина Болата – Добруджа“ той твърди, че пясъкът от плажа на залива не е бил отмит от морето с времето заради двете буни, които защитават от прибоя малкия залив и плажа. За целите на тази проверка доц. Петров дори е разгледал картите от преди построяването на брегоукрепителните съоръжения, на които всъщност залив липсва.

"До преди 30-40 години на практика не е съществувала тази пясъчна ивица, тоест тя не е формирана по естествен начин, а по-скоро е резултат от антропогенната намеса. Ако буните бъдат оставени да бъдат разрушени, най-вероятно плажът ще бъде размит. И оттам това ще рефлектира и върху възможностите за развитие на туризма. Честно казано това остава един от малкото плажове по добруджанското крайбрежие, който е незастроен, незасегнат. Тези буни и дамби - има десетки публикации, в които се описват именно като брегозащитни съоръжения, а не като хидротехнически. Реално погледнато за село Българево това е единствената възможност все пак някакъв туризъм да бъде развит".

За компрометираното състояние на буните на залива „Болата“ свидетелства и доклад на Басейнова дирекция, изготвен още през октомври 2020 г. В него се посочва, че бурите през зимата, особено на 2014 година, са нанесли сериозни поражения върху брегоукрепителните съоръжения в залива „Болата“, като вълните са отнесли голяма част от укрепителните бетонни тетраподи и скална маса. 

Заключение

Изградените съоръжения на залива Болата категорично имат брегоукрепителна функция, заявиха експерти по темата пред БНР. Твърденията, че буните са хидротехнически съоръжения, но не са брегоукрепителни, са НЕВЕРНИ.

------------------

Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

С карта или в кеш: Разплитане на таксите

Наскоро в онлайн пространството популярност придоби видео с "финансов съвет" на тема плащане с карта/кеш. Краткото видео е публикувано на Facebook страницата Pestelivo, има 20,2 хил. харесвания, над 5 хиляди споделяния и множество одобрителни коментари. Авторът на клипчето насърчава хората да плащат в брой вместо с карта с обяснението, че едни..

публикувано на 17.11.25 в 06:30

Къде е възможно да се появят табели с надписи на глаголица?

Стотици коментари в социалните мрежи предизвика публикация под заглавие "Глаголицата се завръща" .  От подзаглавието на статията, посветена на онлайн инициатива, става ясно, че тя "предлага подмяна на пътните табели с имената на градовете, като се премахне латиницата" - идея, която намира отзвук и онлайн сред потребителите, които прави..

публикувано на 03.11.25 в 06:30

Наистина ли змия е умряла, след като е ухапала пиян мъж?

В публикация, която само за няколко часа стана изключително популярна, се твърди, че пепелянка е умряла в Хърватия, след като е ухапала пиян мъж. Невероятната история на хърватина събра хиляди споделяния за няколко дни . Твърдението се тиражира както в социалните мрежи, така и в сайтове с новинарска насоченост, както може да се види тук  и   тук..

публикувано на 27.10.25 в 06:30

Ще има ли къде да обменим жълтите си стотинки в евро?

В момента протича  Националната информационна кампания за въвеждането на еврото в България . Кампанията цели да предостави на българите достоверна информация за етапите и сроковете от процеса по преминаване към единната европейска валута. Българи из цялата страна изразяват своите притеснения около процеса на превалутиране. В онлайн..

публикувано на 20.10.25 в 06:30

Цапа ли нарочно някой докато чистим "Люлин" и "Красно село"?

Сиви контейнери с връх от цветни пликчета, пълни с разнородни отпадъци, заобиколени на места от ненужни някому вещи и черни чували с още и още смет в и край тях. Така накратко може да бъдат описани хилядите снимки в социалните мрежи, които споделят потърпевши и съпричастни хора от столицата, където от повече от седмица два жилищни района..

публикувано на 13.10.25 в 06:50

Бузлуджа – многофункционален културен обект, не луксозен хотел

В тиражирана информация се твърди, че емблематичният монумент от социализма на Бузлуджа ще стане луксозен хотел под шапката на Marriott. В публикациите се казва, че хотелът ще "приютява световни туристи, бизнесмени и любители на архитектурата в лъскави стаи с 360-градусова панорама към Балкана, модерен спа център, инфинити басейн, мемориална галерия..

публикувано на 29.09.25 в 06:30

Изобразен ли е дяволът на банкнотите от 50 евро?

Във видео, разпространявано в групи с религиозна тематика в социалните мрежи, се твърди, че банкнотата от 50 евро е доказателство, че благодарение на приемането на еврото в България ще дойде дяволът.   Според създателя на видеото - банкнотата може да изобразява рогат демон или дявол, ако бъде сгъната по определен начин и доближена до огледало...

публикувано на 15.09.25 в 06:30

Как социалните мрежи вдъхнаха живот на зомбита - зайци, елени, катерици?

Бързоразпространяващи се кадри на животни от Съединените щати, заразени с бързоразпространяващ се вирус, заляха това лято социалните мрежи отвъд Океана. В края на август по темата се появиха и статии в превод на български език, заради които от екипа на "БНР - Проверка на факти" потърсихме коментар от експерт биолог и географ. За..

публикувано на 08.09.25 в 06:30

Каква е връзката между цифровото евро и Антихриста?

БНР получи сигнал за разпространяването на дезинформация срещу цифровото евро в религиозни сайтове и социални групи. Проверката ми показва, че видеа с фалшиви новини срещу бъдещата единна цифрова валута наистина се разпространяват в подобни канали. Едно такова видео на страницата "Вяра с Мисъл" в социалната мрежа "Фейсбук" има 29 хиляди..

публикувано на 14.07.25 в 06:55

След приемането на еврото: ЕЦБ ли ще определя бюджета ни?

Във видео, публикувано от Костадин Костадинов в официалния му профил във Фейсбук, лидерът на "Възраждане" твърди, че ако от 1 януари 2026 г. България влезе в еврозоната, българските народни представители няма да могат да гласуват бюджет, който преди това не е одобрен от Европейската централна банка. На разпространеното видео се вижда надпис, от..

публикувано на 30.06.25 в 06:30