Наричат Пина Бауш „Пикасо на танца“. Девет години след като хореографката напусна този свят, за представленията на нейния Театър на движението във Вупертал, Северен Рейн, билетите се купуват месеци напред. Хора от цял свят пристигат да гледат спектаклите. За гастрола на нейната трупа в Израел билетите се разпродадоха за броени часове. Имах привилегията да гледам спектакъл на генералната репетиция на сцената на Израелската опера. Залата бе препълнена с балетисти, хореографи, критици, преподаватели по балет и народни танци от цялата страна.
Още от първите стъпки на спектакъла "Мазурка Фадо" стана ясно, че това са някакъв вид „пътеписи“ от Португалия.Спектакълът е бил поставен послучай „Ехро98“ и досега неслиза от сцената. Танцуват 30 актьори от 16 държави, основно по песни фадо, изпълнени от Амалия Родригес. Представлява колаж от битови сцени и романтични танци, в духа на пиесите на Едуардо ди Филипо, но с португалски сюжет. Няма ограничения за възраст и за килограмите на актьорите. Наред с младите и стройни балетисти и балерини, на сцената можеше да бъде гледан и белокос, понатежал господин, който обясни, че е от Венецуела, и доста пухкава дама. Но и двамата са необикновено пластични и изпълняващи характерни роли.
Всеки от актьорите имаше по няколко роли, които се сливаха в едно общо впечатление на домашни страсти и романтични пориви на фона на прожектирани клипове от прекрасната природа на Португалия. Освен че танцуваха, актьорите говореха,дори припяваха на фадопевицата, но само с въздишки. Според Пина Бауш всяко движение е танц и в спектакъла бе показано колко ритмичност и дори грация има дори в обикновения ритуал на слагане на маста за вечеря, когото много пъти домакинята се връща до кухнята да вземе още чинии или плата с ястия, в сутрешното измиване вкъщи, та дори в миенето на чинии, което ставаше заедно с къпането в покрита със снежнобяла пяна вана, изнесена на сцената на колелца.
На публиката се харесваха различни танци. Виждаше се по ръкоплясканията. Лично за мен най-впечатляващ бе танц на млада перуанка, която сякаш се носеше по вълните или се гмуркаше под водата на морето. Това се случваше на фона на прибой, прожектиран на цялата сцена, включително на пода. Неочаквано хрумване бе да се изобрази и истинско гмуркане. Танцьорите се плъзгаха по вода, но тя бе само няколко кофи и бе в улей от полиетилен. Много тъжен бе и танца на възрастна жена, която вече трудно върви на обувките с токчета. Явно страда от самота или деменция, защото пита всекиго „Откъде си?“ и после се прощава с него. А може би търси някого, когото отдавна го няма…
Вместо мазурка имаше неколкократно колективен танц фадо, толкова завладяващ, че чувствеността му сякаш подлудяваше и сваляше всякакви бариери. Неслучайно накрая танцьорите, които танцуваха в претъпкана планинска хижа, изморени я напуснаха и заспаха на поляната край нея, сред цъфтящите цветя. Хореографският език на Пина Бауш е на базата на класическия, но със своеобразни допълнителни елементи, които сигурно преди 20 години са изглеждали революционни. Един и същи танц в различните моменти на спектакъла се изпълняваше от различни актьори и изглеждаше толкова различно – като рефрен, изсвирен в различен контекст.
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална..
"Фактът, че се приеха три от законопроектите с идеята да се намери общо решение за откриване на начин да се постигнат въпросните заплати, които се..
Имам документ, в който ми се обяснява, че един съдия не е написал делото си 13 месеца – повече от година, защото е трябвало да отговаря на народния..