Бижута на Мила Милчева притежават хора от Съединените щати до Австралия. Наскоро колие и обеци с шевицата „Лазарки“, изработени от великотърновската майсторка, получи и певицата Ищар при концерта си в Пловдив.
В българските шевици се крият древни символи. Слънчевият знак, с който старите българи са изобразявали раждането на младия бог, което отбелязваме с коледните празници, е част от орнаментиката на везмото, завещано ни от баби и прабаби. По бродирането я запалила преди 30 години нейна леля, за която казвали, че е една от най-добрите български гобленарки. От няколко години Мила Милчева се е отдала на изкуството на българската шевица и претворяването й в бижута с техниките на микробродерията.
„По времето, когато аз започнах да правя бродирани бижута, почти никой в България не се занимаваше или бяха единици жените, които се занимаваха с подобно нещо. В момента ситуацията е коренно различна“, разказва Мила Милчева.
Бижутата са нов живот за българската шевица
Нарича бродирането на бижута „красива епидемия“, тъй като съчетаването на бижута с българска шевица й дава нов живот. „По принцип работя с настолна лупа, защото бодчетата, които се правят, са толкова малки, че няма как да се направи, ако няма увеличение на материята“, споделя тънкости от технологията Мила.
По думите й, микробродерията с българска шевица се оказва интересен вариант, защото позволява богатата шевица българска, съчетаваща понякога няколко мотива, много цветове и различни геометрични форми, да се събере в малко пространство. „Като нарисувани стоят тези бижута, дори понякога хората не разбират, че това е бродерия. Случвало се е да ме питат това рисувано ли е, декупаж ли е“, допълва Мила Милчева.
Шевицата все по-често се появява като детайл в дрехи, аксесоари, бижута, мебели и други елементи от бита в търсене на българските ни корени и усещането за приемственост към род и традиции.
Шевицата е като брод във времето и пространството
Мила Милчева бродира не само с ръцете и очите, а и с душата си - в търсене на своя брод през времето:
„Аз като един филолог обичам често да търся етимологията на думите и един път, докато бродирах, се замислих откъде идва думата бродерия. Противно на всички езиковедски правила, аз си намерих моето обяснение. За мен бродерия се свързва с брод. Аз действително бродя във времето и в пространството. Когато започна да шия, изпадам в състояние, подобно на медитация.“
„Традиционните български цветове в шевицата са червено, зелено, синьо и тъмно червено. Много рядко се използва жълто. В някои краища от България традиционният цвят е черното, както е при капанските шевици“, разкрива още майсторката.
Мила Милчева не само бродира, но се е посветила и на проучването на знаците и кодовете в българската шевица и преоткрива наученото във Великотърновския университет от проф. Анчо Калоянов в часовете по фолклор.
В българските шевици е закодирана богата информация
А българските шевици са носители на богата информация. Един от мотивите от българската шевица - елбетицата, съчетава осемте посоки на света, свързва се със слънцето.
„Елбетицата е невероятен символ, олицетворява хармонията в природата, в човешките отношения. Другият изключително интересен за мен символ е свастиката, негативно натоварен от присъствието в хитлеристкия режим, а в действителност е един от най-древните символи, който също се свързва със слънцето. Наименованието идва от санскрит и означава „да бъде добро“. Свастиката е една от най-позитивно натоварените фигури в българската шевица.“
В шевиците са запазени първите знаци на древните хора, още преди появата на буквите и писмеността. Има много общо между татуировките и шевицата – в двата случая имаме пробиване на тъканта, изтъква майсторката. В единия случай - плътта, кожата, а в другия - плата.
Пробиването на тъканта е действие, което изразява оплождането. За да се роди новият живот, тъканта, плътта трябва да бъде прободена. Оплождането е продължението на рода, продължението на традицията, казва Мила Милчева и описва друг свой любим мотив – канатицата, който заимства от чергите на баба си от Тетевенския край.
„Това е, може би, един от най-важните символи, които се свързват със семейството, продължението на рода и при строго определена и закономерна последователност е изграждан този мотив в шевицата. Зависи от броя на триъгълниците, от това как са допрени, това означава дали момичето е женено, дали скоро ще сключва брак, има продължение на рода, колко деца има. За това канатицата претърпява развитие.“
„Има един мотив, който се нарича пиле, пилетата в гнездо. Шия, шия тези пилета и установявам, че тези пилета ми приличат на коне и започнах да мисля, че нещо изкривено в моето съзнание има – има пиле, пък отдолу се шият не пилешки крака, а копитца. Доста се заинтригувах, докато попаднах на едно изследване, което много ясно обяснява, че някъде назад в индоевропейските народи има схващането, че пилето и конят всъщност са едно зооморфно същество. Пилето е съпровождало слънцето през деня, а конят – през нощта.“
Още за изкуството на Мила Милчева слушайте в звуковия файл."Fall on me" е песента, с която световноизвестният тенор Андреа Бочели представи сина си Матео през 2018-а година. Младият Бочели ще има концерт у нас на 11 юни в Античен театър - Пловдив . Матео е на 27 години, а през 2023-та издаде и своя дебютен албум. Младият талант даде първото си интервю преди концерта в България за "Понеделник вечер"...
Оксана Цветанова е директор на Регионалната библиотека „Хр. Смирненски“ в Плевен“. Работи от 1989 г. в културния институт. Владее италиански, руски, английски и немски език. Как ще се развива библиотеката, какви проекти се реализират, за да стане привлекателно място в града? Латинка Светозарова разговаря с Оксана Цветанова в звуковия файл.
През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов. Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Той е основател и диригент на редица певчески формации, а негови възпитаници са стотици..
Отец Стоил е свещеник в Ракитово. Служи в храма "Света Неделя". Родом е от Велинград. Носи името на дядо си Стоил. За здраве и изцеление баба му го водила от малък по църкви и манастири, защото е бил болнаво дете. От нея е закърмен с любов към Бога, който го води към дверите на църквата, в която служи вече 26 години. "Ние всякога трябва..
На София филм фест гост бе и черногорският театрален и филмов продуцент Никола Вукчевич . Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците Във филма си "Крепост на силата" той сблъсква войната и религията, за да разберем какво е кодът на честта и колко важна е ролята на саможертвата не само за времето,..
През 2002-ра босненският режисьор и сценарист Данис Танович печели "Оскар" за чуждоезичен филм със заглавието "Ничия земя". Тази година, за София филм фест, той дойде, за да представи новия си филм "След края на лятото" . История, развиваща се на красив хърватски остров ни запознава с жена, която изследва сложната същност на семейните връзки и..
"В момента трябва да преформатираме цялата матрица на Европейското икономическо сътрудничество , защото Европа е изправена пред необходимостта да генерира, да създаде и то на базата на много широк консенсус собствена икономическа и финансова доктрина, защото Европа е в тежка рецесия, на границата на икономически колапс , който до голяма степен, за..
Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира..
На 24 март, при възторжен прием от страна на публиката и музикалната критика, се състоя най-новата премиера във Виенската Щатсопер – "Йоланта" от Пьотр..
В Свищов днес беше почетена паметта на 12-те деца, които загинаха преди 21 години във водите на река Лим , на границата между Сърбия и Черна гора..