15 години от трагедията в Кербала

При терористичното нападение загинаха 29-годишният командир на рота капитан Георги Качорин, 36-годишният старши сержант Иван Инджов – командир на отделение, 26-годишният младши сержант Антон Петров – командир на отделение, и 25-годишният мерач редник Свилен Киров от българския пехотен батальон. Денонощие по-късно в болницата в Багдад от раните си почина 26-годишният лейтенант Николай Саръев.

В Плевен с военен ритуал отдадоха почит на загиналите в различни мисии на многонационалните сили в Ирак. Духовници от Плевенската митрополия отслужиха панихида пред паметната плоча на загиналите от състава на Пета Шипченска механизирана бригада офицерските кандидати Иван Инджов, Свилен Киров, Гърди Гърдев и Димитър Димитров. Граждани и военни организации поднесоха вени и цветя. В словото си полковник Николай Бешев, командир на Единния център за начална подготовка в Плевен, каза: "Трябваше да бъдем там, смятайки се за равнопоставени членове на НАТО. Доказахме, че можем да изпълняваме каквито и задачи да ни поставят, с цената на какъвто и да е риск, с цената на жертви, неминуеми, за съжаление. Смятам, че загубата не е безцелна". (Подробности за панихидата в Плевен можете да чуете от репортажа на Латинка Светозарова - в звуковия файл.)

С военна почест и пет въздушни откоса колеги на загиналия в Кербала офицерски кандидат Антон Петров отбелязаха в Русе 15-ата годишнина от атентата в Ирак. Както вече 15 години поред точно в 11 часа пред гроба на офицерски кандидат Антон Петров се събраха негови роднини, приятели и колеги, за да си спомнят за черния 27 декември 2003 г, когато при атентата в Кербала загинаха петима наши бойци. Днес на церемонията отново бяха момчетата от 68-ма бригада "Специални сили" и техният командир бригаден генерал Явор Матеев: "Най-малкото, което можем да направим, е да не забравяме". За майката на Антон – Иванка Петрова –времето не намалява болката от загубата на сина ѝ.

Илиян Иванов е един от петимата български войници, които близо година се лекуват в Германия след инцидента: „Не можеш да изтриеш това от съзнанието, което се случи там. Първа мисия, държавата беше пред такова първо предизвикателство“, каза той. А съпругата му Стефка го чакала с тригодишната им дъщеря: „Страх ме беше да не останем сами само двете, обаче Господ ни го върна“, спомни си тя.

Полковник Стоил Чипилски е зам.-директор на Военна полиция. Преди 15 години е офицер по сигурността в първия батальон. За възможните причини полк. Чипилски каза: „Предстоеше изнасяне от тази сграда. Коалиционните сили явно са сметнали, че не е необходимо да се инвестират средства такива, каквито в другите бази бяха инвестирали по отношение на бетонни заграждения, които да възпрепятстват абсолютно достъпа“.

Доклад, разсекретен по искане на „Хоризонт“ преди години, не показа виновни за атентата. Една от слабостите обаче е била при координирането между щаба на полската бригада и българския пехотен батальон. Имало е недостатъчно разузнавателна информация за терористичните групировки към декември 2003 г.

До края на мисиите в Ирак загиналите български военни стават 13.

"Яростта ми тогава беше, че Министерството на отбраната не успяваше да се организира и да съобщи имената на загиналите в атаката срещу българската база "Индия". Как ли са се чувствали семействата на тези 500 български военни, без да знаят как са техните близки там", заяви генералът от резерва Димитър Шивиков пред БНР.

По повод коментарите, че българските военни отиват в чужбина заради доброто заплащане, ген. Шивиков коментира в предаването "12+3": "Военната служба е вид професия – една от най-възвишените, ние полагаме клетва да защитаваме отечеството, дори с цената на собствения си живот, но мотивът, който водеше българските военни в мисии в чужбина, беше самодоказването".

Според ген. Шивиков в момента Българската армия не е добре материално обезпечена.

Интервюто на Диана Янкулова с о.р. ген. Шивиков и репортажите на Добромир Видев и Ася Пенчева можете да чуете от звуковия файл.