„Трябва да се отървем от нефункциониращите механизми в нашите политически институции, които създават хората, които искат тези радикални идеологии да изразят бунта им срещу системата.“ Това заяви пред БНР френския арабист Франсоа Брюга, който работи в Националния институт за научни изследвания в Париж и е директор на Френския институт за Близкия изток.
„Никога не бих казал, че процесът, който произвежда радикализъм, е икономически. Той е политически“, каза експертът в предаването „Хоризонт до обед“ на програма „Хоризонт“
За пример Брюга даде Сирия.
„Когато започнаха протестите в Сирия, в самото начало, правителството направи оценка, че това са бедни хора, които имат икономически искания и им обеща пари. Протестиращите разговаряха с една от главните съветнички на Башар Асад -Бусейна Шаабан. Знаете, че хората излизаха на демонстрации всеки петък и скандираха лозунги. В петъка след като правителството направи това предложение, протестиращите викаха следното: „хората в Дараа не са гладни, не това е проблемът". Хората казват „Не искаме пари, причините за въстанието ни са други“. Разбира се, има и икономически компонент, но основната причина е нефункциониращ механизъм за политическо представителство...“
„Осама бен Ладен имаше много пари. Така че не всички бедни въстават. Правят го тези, които са изключени политически и се противопоставят на основното политическо течение. Понякога това са представители на елита… Заради това сред отишлите да се бият за ДАЕШ („Ислямска държава“), има инженери, например, както и много бедни, десоциализирани хора, но те не бива да бъдат вземани като основна група, която да представлява тази мобилизация.
Според френския експерт подобни са причините за радикализация на мюсюлманите и в Западна Европа.
„Като цяло, тези хора идват от общност - мюсюлманите във Франция - която е социално маргинализирана. Често обичам да цитирам един много известен френски поет от африкански произход от (карибските ни отвъдморски територии – б.р.) Мартиника-Гваделупа - Еймe Сезер. През 60-те години той казва на французите „Ако не ми позволите да бъда пълноправен гражданин с всички права, тогава има шанс да се превърна в гражданин, напълно отчужден от вас“, т.е. срещу вас. Прилагам този подход както в Западна Европа, така и в Сирия и Ирак. Например, в тези две страни сунитите са мнозинство от населението и ако на сунитите не се позволи да участват в политическата система, има шанс един сунит да стане радикал“.
„Ако не потърсим на задния план защо някой прави това, каква е историята на баща му, направил ли съм нещо лошо на баща му; ако не възприемем идеята, че отговорността най-малко трябва да бъде споделена, картината не е пълна. ... Когато си мюсюлманин и решиш да бъдеш такъв в политическото поле, пред теб има широк кръг от възможни начини да бъдеш мюсюлманин. Можеш да бъдеш суфи, последовател на течението за реформи „Ислях“, много други варианти. Въпросът е защо поне част от тези хора се насочват към радикална, интерпретация само в черно и бяло, на тяхната религия. Ако зададем този въпрос и спрем само до отговора „Ислямът е лош, това е вредна идеология, трябва да забраним салафизма“ и прочие, това е напълно глупаво…„
„Трябва да се отървем от нефункциониращите механизми в нашите политически институции, които създават хората, които искат тези радикални идеологии да изразят бунта им срещу системата. Мисля, че това обобщава моето разбиране.
Брюга отхвърля и двете тези за „радикализацията на исляма“ или „ислямизация на радикализма“, по които се води дискусия.
„Противопоставям се и на двете тези по много причини. Не съм съгласен с идеята, че отговорността е на исляма сам по себе си. Трябва да разберем защо хората избират радикална интерпретация на исляма… Погрешните политики на Запада в ислямския свят също са отговорни за този процес на радикализиране“.
„Ню Йорк Таймс“ отбеляза, че във Франция има и трета теза, на Франсоа Бюрга, която обаче не е толкова често цитирана. Защо? Защото е по-лесно за елита да слуша тези, които изключват неговата отговорност. И двете тези не включват отговорност на немюсюлманската обкръжаваща среда.
Френският експерт смята, че този омагьосан кръг от ислямофобия и радикализация може да бъде преодолян с добро управление.
„Подобряване на управлението. Преди 15 години написах статия, в която казах, че оръжието срещу радикализацията съществува, но то е толкова скъпо, че никой не иска дори да произнесе името му - споделяне. Истинско споделяне - не само на пари, но и правото да изразиш позициите си в най-гледаното време по телевизията… Понякога, когато се ядосам и стана радикален, казвам, че ситуацията е дори по-лоша, защото еврейската общност във Франция има много голяма мощ в сферата на информацията. Т.е., има дисбаланс. Така че трябва да балансираме възможностите на всяка част от обществото да присъстват в медиите. Това би била реална дерадикализация.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл
Маркиз още от детската площадка и чаровен благородник в знаменити роли на сцената. Оперен певец, режисьор, телевизионен водещ, продуцент, съпруг и баща. Това е Марио Николов! Звездният тенор е любимец на десетки хиляди почитатели на програмата на Националния музикален театър в София, концертните сцени из цяла България и с безброй гастроли по света...
Миналата седмица, на Софийския пролетен панаир на книгата , гости бяха няколко много интересни световни писатели. Единият от тях - португалецът Гонсало М. Тавареш не е непознат на българската публика . Сред книгите му, които нашите читатели високо оцениха са "Кварталът" и "Дневник на чумата" . 140 издателства в Пролетния панаир на книгата пред..
В рубриката "Горещи сърца" ви срещаме с младия лекар д-р Димитър Бакалов, който е зам. завеждащ на отделението за Спешна помощ в многопрофилната болница в Пазарджик. Той е носител на наградата "Лекар на годината 2024" в категория "Ти си нашето бъдеще" на регионалната колегия на Българския лекарски съюз. Освен че е напълно..
Галина Мирчева е овцевъд и управител на сдружение "Плевенско мляко". Тя притежава една от най-модерните овцеферми в региона, отглежда над 800 животни в плевенското село Петърница. Наскоро представи и първата си книга "Милно ми е", която е посветила на българските овцевъди. „Следвам път, пълен с хубави неща. Когато излъчваш хубаво, хубаво те..
"За мен един от съвременните истински будители на България беше генералният консул на България в Истанбул Ангел Ангелов, защото на него дължим реставрацията на българската Желязна църква край Босфора и възстановяването на дейността на Българското неделно училище в Истанбул , каза за БНР режисьорът Стилиян Иванов . "Възстановяването на..
Съвременните комуникационни канали предлагат разнообразно съдържание, повечето тематично подчинено на търсенето от потребителите. Комуникаторите са без брой и транслират посланията си в среда от информационен шум. Това силно намалява критичния поглед на аудиторията и тя все по-трудно селектира качеството на информацията сред..
"Защо трябва да учим философия?" е въпросът, който най-често чува Владислав Тодоров. Той преподава предмета "Философски цикъл" в елитна врачанска гимназия. Основната идея в работата му е да насърчава учениците си да изразяват мнение, да споделят, да питат, да търсят отговори за всичко, което ги вълнува - от първото влюбване до проблемите на днешния..
"Режимът на Путин непременно ще се срути и ние трябва да изготвим пътна карта за периода след него, защото нямаме право да допускаме грешките от..
До 1 януари хората да не правят нищо, ако парите им са основно в кеш, тъй като институциите ще им вземат комисионна и ще загубят част от сумата. След..
Улица "Тимок" в Силистра отново е под заплаха заради активно свлачище. През 2009 година участък от около 35 метра е бил укрепен с финансиране в размер..