Важните моменти за недвижимото културно наследство - дигитализация и актуализация

Според нея докладът е изключително важен и навременен. Той дава конкретни насоки, които всички участници в системата трябва да следват, добави тя.

Запитана за електронния регистър на архитектурните културни паметници, зам.-министър Гешева подчерта, че министерството работи по проект за дигитализацията на архива на недвижимите културни ценности.

„Към момента сме на етап на доставяне на техниката за дигитализация. Надявам се максимално бързо да започне процесът за изграждане на системата, който е ключов“, коментира Гешева в предаването "Неделя 150".

По думите ѝ освен дигитализацията, другият много важен момент за функционирането на системата е актуализацията на недвижимото културно наследство. Според нея това е процесът, който ще даде стабилна основа на всички действия по изпълнението на политиката.

Заместник културният министър определи Института за недвижимо културно наследство като гръбнак във функционирането на опазването на това наследство. По думите й е имало обявени конкурси и свободни работни места, но ниските заплати са пречка за привличането на специалисти. Затова от 2017 г. насам се работи активно за нарастване на средствата за тази област. Тази година има 100% повече бюджет за института.

Амелия Гешева посочи като изключително важно системата за архитектурното културно наследство да функционира в синхрон с българските общини. Важно е да се извършва ежегоден мониторинг на недвижимото културно наследство и да се предприемат адекватни действия своевременно, добави мнението си тя.

Според художника Владо Руменов - представител на Форум „Културно наследство“ и Гражданската инициатива за опазване на културното наследство, се вършат безобразия с паметниците на културата, при това „в условията на тежка корупция на различни нива в държавата“.

Преди дни двете организации изпратиха писмо до еврокомисаря Тибор Наврачич, с което го алармират за това, че държавата няма необходимите средства, за да се погрижи за паметниците на културата и поискаха европейска намеса. Къщата на ул. „Кузман Шапкарев“ 3 и къщата на Гешов на бул. „Патриарх Евтимий бяха обект на този сигнал.

Художникът изказа мнение, че докладът на Сметната палата по темата е закъснял. Той подчерта, че констатираното в доклада се говори от двете неправителствени организации от 10 години. По думите му обаче Министерството на културата не чува експертното мнение.

Руменов обясни каква корупционна схема подозират:

„Настоящият собственик на къщата на „Кузман Шапкарев“, която е била общинска собственост до към 2010 г., е бил общински служител на Столична община. Имаме описани схеми за корупция и в други сфери - в областта на опазването на археологическото наследство“.

„Българската държава, включително и Министерството на културата, е в пълно нарушение на Конституцията, в която е описано, че държавните институции са тези, които се грижат за паметниците на културата и правят всичко възможно те да се запазват“, категоричен бе Владо Руменов.

Според него държавата отдавна се опитва да ликвидира Националния институт за недвижимо културно наследство. Форум „Културно наследство“ предлага този институт да се превърне в Национална агенция на подчинение на Министерския съвет, която да е със самостоятелен бюджет. 

Владо Руменов изказа мнение, че министърът на културата Боил Банов е добронамерен човек, но не може да се справи със системата.

Интервютата чуйте в звуковите файлове.