Книгата „В памет на паметта“ ще бъде представена днес от 18.30 часа в Националния дворец на културата. Автор е Мария Степанова - руска писателска, поет и журналист. Степанова е сред най-отличаваните съвременни руски поети. Поезията ѝ е преведена на повечето европейски езици.
Тя е главен редактор на руското интернет издание за изкуство и култура Colta.ru. Завършила е Московския литературен институт "Максим Горки". Паралелно, с излизането на "В памет на паметта" в Германия, Мария Степанова е поканена от Хумболтовия университет на Берлин за гост-лектор през учебната 2018/19 година с цикъл лекции за (pе)конструкция на миналото с фокус върху книгата й.
„На мен ми се струва, че миналото е много силно свързано с идеята за бъдещето и тази връзка е много специална. Колкото по-проблемно се оказва бъдещето, колкото по-тежко е нашето настояще, толкова повече проекции и надежди инвестираме ние в посока на миналото. И в последните години това престана да бъде проблем на културата. И все повече се превръща в част от политическата ситуация“, каза Мария Степанова в предаването „Хоризонт до обед“.
„Мисля, че ние присъстваме в момента на началото на това, което можем да наречем граждански войни за паметта. Отношението към миналото, отношението към паметта може да разделя не само отделните държави, но дори и хора, които са от едно и също семейство.“
„Много любопитно обстоятелство е, че през последните няколко десетилетия все повече се обръщаме от историята към паметта. И разбира се огромната разлика между историята и паметта е, че историята е повече или по-малко обективна или се опитва да бъде такава, докато паметта няма как да бъде, защото колкото хора има на този свят, толкова различни версии има за събитията. Ето как тези различни версии започват да се сблъскват една с друга, влизат във война по между си и така ние разбираме, че миналото не е някаква реалност, а нещо от което може да се създава художествена литература.“
„И все повече се връщат едни стилистични конструкции - не само в Русия, и в Германия например начинът, по който говорят хората от „Алтернатива за Германия“ това са стилистични конструкции в говоренето, които са характерни по-скоро за 30-те години на XX век, а не за нашето настояще. Някакви думи, идиоми, конструкции, които на нас ни са се стрували изчезнали, безвъзвратно изгубени. Например словосъчетанието „враг на народа“, което Тръмп използва доста често, или пък по време на предизборната агитация на „Алтернатива за Германия“ хората от тази партия използваха много активно думата „хаймат“- отечество. Една версия на думата родина, която е доста особена и която доскоро хората не я използваха.“
„Ще кажа, че в известен смисъл българските читатели са и моята надежда за бъдещето. Когато твоята книга е преведена на един нов, на още един език, се отваря внезапно някаква врата и зад тази врата има коридор, който е огрян от слънце. И аз много искам за моята книга точно такова бъдеще“, каза руската писателка Мария Степанова.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
В рубриката " Горещи сърца" ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал", казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..
През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг. След смъртта на княз Александър I..
В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..
В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..
Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..
Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..
На този етап не бих приела политически оферти . Партийното обвързване може да навреди на развитието в журналистическата професия. Това каза пред БНР журналистът Кристияна Стефанова от подкаста "ИнтервюТО" на Ивелин Николов и сайта "Вестоносец". Тя е бивш репортер на телевизия "Евроком". Изслушване на директора "Връзки с обществеността" на..
" Истинското противопоставяне ще се появи на парламентарни избори. Колкото повече агонизира държавата, а тя в момента агонизира, толкова по-голяма вълна..