Социална тревожност е когато смятаме, че другите живеят по-добре

Психологически проблем е когато изпитваме непреодолим страх, че другите живеят по-добре от нас. Страхът от пропуснати възможности също е проблем. Това коментира пред БНР д-р Пламен Димитров от Дружеството на психолозите в България.

„Това е непреодолима форма на опасение, което изпитваме, че другите може би имат по-награждаващи ги, по-приятни, по-вълнуващи преживявания от самите нас и ние не участваме в такива дейности, в такива събития, в тази среда, в която другите живеят по-добре. Психолозите, психотерапевтите, психиатрите, които отдавна познават този комплекс го свързват обикновено с това, което наричаме социална тревожност. Тревожност в отношенията с другите и в отношението към себе си като социално същество“, каза той в предаването „Хоризонт до обед“.

Д-р Пламен Димитров говори и за проявата на засилено желание да се интересуваш какво правят другите, да знаеш как живеят и да сравняваш себе си с тях.

„Това е най-добре обяснено от екзистенциалната психология и психотерапия, които казват, че хората изпитват празнота, несигурност в своето благополучие и в правилността или полезността на действията. Не се наслаждават на живота си тук и сега и не са потопени в потока от собствени преживявания, дейности, които да им дадат това наслаждение, тази удовлетвореност от случващото се в собствения им живот, и имат нужда да надничат в битието, в действията на другите.“

Пламен Димитров обясни и проблема със страха да не съжалява човек за нещо: 

„Имам такива изследвания, дългогодишни, с хората, които имат този екзистенциален проблем, че, непрекъснато анализирайки живота си, установяват, че са пропуснали възможности или се сравняват с околните, връстниците си например. Те имат този натрапчив страх от това, че съжаляват за случилото се или за пропуснатите възможности и наблюдават как се справят с това другите и често пъти им се иска да живеят като тях.“

Жители на Враца коментираха психологическия проблем наречен FOMO, т.е. страхът от пропусната възможност.

„Много интересно, защото сега се диагностицирах, анализирах и може би го имам този синдром, защото имам постоянно страх като пропусна някой рок концерт и не само рок концерт, много обичам да ходя на концерти и гледам после да компенсирам с някои други, които не са ми точно на сърце. Сега разбирам, че може би да имам и аз такива предпоставки за този синдром - FOMO.“

„Аз ги определям като хора консуматори и никога не им стига. Те винаги искат да посетят всичко, да видят всичко и това са доста предприемчиви хора и са много насъскани за самия живот и са готови на всичко, на всяка цена да притежават колкото могат повече. Наскоро чух за този синдром и според мен това са абсолютни глупости.“

„С новите технологии - нови болести, нови пристрастявания. Едното върви за ръка с другото. Хората непрекъснато искат да бъдат информирани, да не пропускат неща, винаги да са осведомени, винаги да знаят какво се случва, винаги да изискват най-доброто. Просто до някаква степен не умеят да се наслаждават на момента, на мига и на това, което имат, а просто гледат винаги ако могат по някакъв начин навсякъде да взимат максимално от всичко и да не пропускат нищо. Интересното е, че улисани в това нещо, в тези технологии, непрекъснато четейки къде какво можем,  ние пропускаме това, което го имаме в момента и в настоящето и така, без да го виждаме това, което ни е пред очите, не го забелязваме, винаги гоним това, което го нямаме и пропускаме това, което го имаме.“ 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.