„Обредът е запазен до голяма степен в село Българи, макар и компресиран, поорязан в ден и половина. В други части на Странджа има запазени фрагменти от този обред, но отново непълен. Ако трябва да говорим за пълното изпълнение на обреда, трябва да прескочим нашата политическа граница и да отидем на територията на Гърция, където в пет села съществуват нестинарски общности, които изпълняват пълния, разгърнат обред“, разказа Стефанов пред БНР.
Той е завършил етнология и теология, специализирал е културен туризъм. Свири на кавал, гайда, китара и… двоянка – инструмент, характерен за Северна България и за Шоплука. Започва да свири на кавал още като студент по богословие във Великотърновския университет.
Родом е от Жеравна, но не вижда в този факт връзка с нестинарския обред, а по-скоро с родовата памет. Автор е на дисертация на тема „Сакрална география на Странджа“.
Комплексните проучвания на Странджа са изоставени и тя остава непозната територия
Как стига до сърцето на Странджа – Малко Търново? През 2010 година за първи път попада в региона, междувременно го канят в експедиция на проф. Валерия Фол. Кандидатства за уредник-етнограф, назначават го и живее в граничния град четири години.
„Странджа е една от най-непознатите планини във всяко отношение. Тя става вече малко по-осветлена през 70-те и 80-те години на миналия век, когато проф. Фол сформира няколко експедиции и започва комплексни проучвания на този регион. Там са ситуирани над 560 изследователи от всички сфери – археолози, историци, геолози, астрономи. За съжаление тази програма е прекратена в началото на 90-те години и към момента много малко се проучва тази част на България, която е изключително слабо заселена.“
През 2012 година Горан Стефанов отива в Българи като главен консултант на филмова продукция, чиято цел била да заснеме включително нестинарски обред.
„И тогава бях разпознат от участниците в този обред и бях, така да се каже, повикан да участвам в него. Не всеки бива извикан и не всеки бива разпознат от тях като човек, който би следвало да се занимава с този ритуал и да продължи неговото изпълнение“, сподели той.
„Там беше една жена, облечена с народна носия. Тя се обърна към мен, посочи ме и каза: „Тази вечер ти ще играеш в огъня“. Аз я погледнах толкова странно – как така ще играя, какъв огън, какви са тези работи… Това ми беше първото преживяване.“
Едно е познанието на теория, друго - нестинарството като преживяване
Дотогава Горан Стефанов се занимавал в чисто етноложки план с нестинарството. Казва, че когато вече бил въвлечен в самата същност на нестинарството като изживяване, пред него започнала да се открива „цялата пъстрота и пълнота на този огромен сакрален комплекс от нестинарската обредност“.
Огънят се усеща, категоричен е Горан Стефанов, според когото неразумно хора от публиката решават понякога импулсивно да опитат.
„Когато чуят думата нестинар, повечето хора си представят човек, който стъпва в огъня с икона в ръце, но всъщност нестинарството съвсем не е това. Има много нестинари, които никога не са влизали в огъня. Те са част от нестинарската общност не по-малко от нас самите. Те не влизат в огъня, но въпреки това са нестинари. Това означава, че те са се посветили на част от този обред – да помагат, да свирят, да поддържат свещените места, но не влизат в огъня. По същия начин отправят молитви към нестинарските светци. По същия начин са и покровителствани от самите светци.“
Да си нестинар е чисто религиозно чувство
„Това е чисто религиозно чувство. Всеки религиозен човек има такива изживявания, в които той успява да съзерцае божественото. Неслучайно в повечето храмове има и съществува от най-древни времена практиката да се преспива в тях – за да има именно онзи докос с мистичното, сакралното и религиозното. В едно ежедневно състояние човек трудно би могъл да достигне до него. Така се вярва. Именно в едно състояние на сън се приема, че човек би могъл да се докосне до божественото“, разказа още пред "Хоризонт" Горан Стефанов.
Запитан за какво мечтае, той с усмивка отбелязва: „Ние, нестинарите, по нищо не се различаваме от обикновените хора. Всяка сутрин пием кафе, обичаме да се забавляваме, харесваме музиката. Нашите мечти не се различават конкретно и драстично от мечтите на един обикновен човек. Аз винаги съм мечтал България да стане едно по-добро място за живеене.“
Цялото интервю с Горан Стефанов слушайте в звуковия файл.Съвременните комуникационни канали предлагат разнообразно съдържание, повечето тематично подчинено на търсенето от потребителите. Комуникаторите са без брой и транслират посланията си в среда от информационен шум. Това силно намалява критичния поглед на аудиторията и тя все по-трудно селектира качеството на информацията сред..
"Защо трябва да учим философия?" е въпросът, който най-често чува Владислав Тодоров. Той преподава предмета "Философски цикъл" в елитна врачанска гимназия. Основната идея в работата му е да насърчава учениците си да изразяват мнение, да споделят, да питат, да търсят отговори за всичко, което ги вълнува - от първото влюбване до проблемите на днешния..
Журналстът Николай Барулов описва своята работа като "далеч от консерватизма на класическата телевизия". Той е фриланс режисьор и видео журналист с над 20 годишна кариера в телевизията. В професионалния си път минава и през кореспондент във Великобритания. Николай Барулов дойде в Автономията за да разкаже за тръпката, която ускорява пулса..
Певицата Катя Близнакова, която преди години изпя народната песен "Лиляно, моме" - песента, която се превърна в нейна емблема и стана любима на поколения българи - тази усмихната и пламенна певица гостува на "Нощен хоризонт" . Тя споделя за музиката и песните си, за срещите ѝ с публиката, за колекцията ѝ от ангели - пазители , както и за..
Жаклин Прейс е талантлива млада българска цигуларка , която от 7 години е част от Белгийския национален оркестър . От 2018 година нашата сънародничка живее в Брюксел, но периодично се връща и в България, когато има покани за участия в концерти. В работата си като оркестрант Жаклин се среща със солисти и диригенти от цял свят , сред..
Наталия Цекова е актриса с горещо сърце. Тя е от хората, които вдъхновяват и даряват криле на другите, за да могат да летят върху мечтите си. Наталия Цекова сбъдва детската си мечта да играе на сцена. Когато е била на 10 години, е решила, че ще стане актриса. Призвана е за това. Вярва, че е родена, за да бъде актриса. "Определено беше..
Иван Въжаров е майстор на спортния бридж, играе този олимпийски спорт повече от 40 години. Той е треньор на млади бриджьори - шампиони. Създател е на кръстословици. Участвал е във викторини и в "Минута е много". Дълго време е бил спортен журналист. Като студент в първи курс се е запалил по спортния бридж. Стига до младежкия..
Правителството отпуска 9,5 милиона лева на "Български пощи", за да може дружеството да се подготви технически за въвеждане на еврото във връзка с..
Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и..