Албин Фрийз – едно сърце, пълно с любов

Най-очакваното събитие на оперния фестивал „Барток плюс” в Мишколц тази година беше световната премиера на операта „Нора” от Албин Фрийз, която спечели конкурса за композиция „Ключ към бъдещето”. Предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „Каста дива”, което гостува на фестивала, представя австрийския композитор.

Той сякаш е сбъркал времето си. Представете си изискан елегантен мъж със сребърни коси и мечтателно тъжен поглед. Душата му е твърде нежна за днешното агресивно време. Предпочита да живее и да чувства в миналото – с мелодиката и музикалните изразни средства на късния романтизъм, импресионизма и експресионизма. Бил е концертиращ пианист. Без да е учил композиция, започва да пише камерна музика за пиано и за глас и пиано. Защото тъкмо човешкият глас е този музикален инструмент, който може най-истински да изрази трепетите на душата. А в душата си Албин Фрийз носи тайно голяма любов – към прекрасната българка Елеонора. Този сезон неговата опера „Нора“ спечели конкурса за съвременна оперна творба „Ключ към бъдещето“, учреден от оперния фестивал „Барток плюс“ в Мишколц. Тя е написана през 2011 г. Срещаме се с Албин Фрийз в двора на театъра в деня, в който предстои премиерата, и започваме разговора си оттам какво го е провокирало през зимата на 2005 г. да започне да композира отново след 20-годишно прекъсване.

„Като млад спрях да композирам, защото беше твърде неудовлетворително да създавам само съвременна музика с грозни звуци. През 2005 г. исках да напиша песен за моята съпруга като подарък за Св.Валентин, разбира се, в съвременен стил. Жена ми, която беше певица, не хареса песента и пожела да напиша тонална музика върху същата поема. Докато композирах, почувствах вдъхновение, каквото не бях изпитвал никога дотогава.“

Вашата музика е много нежна, чувствена. Излъчването й е толкова различно от студенината и агресията на днешното време. Може ли да се каже, че Вие сте идеалист, който мечтае за по-добър и красив свят?
„При всички положения аз съм идеалист. Днес ние се ограничаваме само с това да посочваме грозните страни на нашето време, а на позитивните човешки качества се отделя твърде малко внимание. За съжаление, същото се отнася и за оперното изкуство. Съвременната музика е подходяща само за изобразяване на грозното. Заради това композиторите се обръщат към апокалиптични сюжети. Не биха могли да създадат вече любовна история като тази в Бохеми например.“

Вие сте композирали няколко творби по стихове на Мириам Молард. С какво ви привлича нейната поезия, какво е най-характерното за произведенията й? Тя е автор на либретото на вашата опера Нора. 
„Мириам Молард беше моята съпруга. В същото време тя беше музикант, певец, много талантлив писател и доктор по психология. Без нея и нейната морална подкрепа композиторът Албин Фрийз не би съществувал.“

Днешният свят изглежда толкова технологичен и безсърдечен. От друга страна, все повече хора се интересуват от познанието за душата и безусловната любов. Предполагам, че вашата опера не само ще ни разкаже една вълнуваща любовна история, но и ще ни даде вашето тълкувание за безусловната любов. Какво е то? 
„Никой не би могъл да отговори какво е всъщност любовта. Безусловната любов в най-чистата й форма изглежда възможна единствено между родители и деца. В моята опера един композитор се опитва напразно да изрази любовта си чрез музиката. Той успява чак когато след много години среща своята вече пораснала дъщеря, за чието съществуване не е знаел дотогава и която е плод на тази голяма любов.“

Човешкият глас може да изразява най-естествено трепетите на душата и да резонира у публиката. Това показва голямото значение на оперното изкуство. През втората половина на ХХ век операта става неразбираема за публиката и губи до голяма степен нейния интерес. Какво е вашето виждане за бъдещето на оперното изкуство? Какъв е ключът към бъдещето?
„Виждам бъдеще за т.нар. сериозна музика само ако се завърне към тоналността. Не е необходимо непременно да бъде по начина, по който аз композирам. Но според мен атоналната музика няма бъдеще. Тя се поддържа изкуствено жива. Хората ходят на съвременна опера не заради музиката, а заради постановките. Музиката е от второстепенно значение.“

Вие сте вокален педагог и ръководител във вокалната студия на Виенската Щатсопер, както и преподавател в Университета във Виена. Кое е най-важното, което искате да предадете на младите хора, за да бъдат успешни и същевременно верни на високите музикални стандарти от миналото?
„Аз бих казал на младите композитори: Не вярвайте на това, което ви казват вашите преподаватели в музикалните академии и университетите по отношение на съвременната музика. Вслушайте се в себе си, не се оглеждайте наляво и надясно, не се тревожете за оценката на критиците и публиката. Пишете своята любима музика. Тогава и само тогава бихте могли да достигнете и да докоснете други хора със своята музика!“ сподели Албин Фрийз, който определено ме докосна със своята лична история. Той много рядко дава интервюта, но прие поканата на „Каста дива”. Когато през месец декември получих фрагмент от наградената на конкурса „Ключ към бъдещето” опера „Нора”, чух красива музика, силно повлияна от клавирната музика на Клод Дебюси. Очаквах в Мишколц да слушам 3 часа Дебюси. Но към това се прибавиха влияния от Маскани, Пучини, Рихард Щраус. Дали Албин Фрийз успя да изрази любовта с прекрасна музика? Музикалните журналисти и критици казаха: „Не! Той не успя да каже нищо ново.” Останалата публика в залата обаче аплодира бурно и дълго – повече от 10 минути, операта „Нора“. Може би беше успял да й предаде емоцията си – толкова силна, че да заглуши разумния музикален анализ. Какво бих отговорила аз? Че може би Албин Фрийз има още да учи за безусловната любов, за да успее да изрази себе си искрено и вярно и тогава да създаде не мозайка от влияния, а своя музикален шедьовър.