„Колективният трудов договор (КТД) в здравеопазването трябва да бъде разпрострян и да стане задължителен за всички, включително и за частните болници. За следващата година са необходими поне още до 200 млн. лева“. Това каза пред БНР президентът на КНСБ Пламен Димитров.
В Световния ден за достоен труд, 7 октомври, КНСБ организира национален протест на здравните специалисти с апел за достойно заплащане.
„КТД дава нивата, които трябва да бъдат достигнати за срока му на действие. Неговата цел е да организира и да ориентира всички по места в болниците. Нивата бяха подплатени с не малко пари, които бяхме договорили в бюджета за 2019 година. Парите сме ги договорили на макрониво. Целият проблем, който всички се опитваме да решим вече 10 месеца, но съвсем неуспешно, е как тези пари да стигнат до хората. От това идва и напрежението в съсловието“, допълни Димитров в предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“.
По думите му ръстът може да бъде постигнат със средствата, дадени досега – около 86 млн. лева, отпуснати по различни канали, плюс още една финансова инжекция в размер на до 200 млн. лева:
„С около 15% трябва да бъде увеличен единният стандарт в училищното и в детското здравеопазване. Второто парче от системата са здравни заведения, финансирани от Министерството на здравеопазването. Там трябва минимум 10-12% увеличение. Голямата група от хора в държавните, в общинските и в частниците болници, които се финансират през бюджета на НЗОК, за там трябват 160-200 млн. лева“.
Според Пламен Димитров оставка на министъра, независимо кой е той, не е решение на проблема, „защото този министър е поставен в проблем, забъркван през последните 20 години“.
КТ „Подкрепа“ ще търсят директен диалог с властта
Медицинската федерация към КТ „Подкрепа“ няма да подкрепи протеста на 7 октомври. Соня Върбанова, председател на медицинската федерация, заяви, че от „Подкрепа“ ще търсят пряк диалог с властта:
„Лимитите трябва да отпаднат, защото те са пречка за болниците. Искаме увеличаване на сумата, която е от БВП, както и увеличаване на стойността на 1 час нощен труд, защото в момента за това се плащат стотинки, а ние държим заплащането на час нощен труд да стане 0,5% от минималната работна заплата“.
Сред исканията на КТ „Подкрепа“ са болниците да не са търговски дружества, а частните лечебни заведения да не работят с НЗОК.
Интервюто с Пламен Димитров и със Соня Върбанова можете да чуете в звуковия файл.
На Площада на заложниците в Тел Авив продължават да се стичат хора от всички краища на Израел. Има такива, които три денонощия не са го напускали. Еуфория! Безброй журналистически екипи правят предавания за първите дни на мира. На огромни екрани повтарят щастливите мигове на завръщането на освободените заложници, откъси от речта в Кнесета..
Д-р Сийка Кацарова е новоизбраният президент на Европейската СПА асоциация . Д-р Сийка Кацарова беше избрана за президент на Европейската СПА асоциация "Аз съм ветеран в тази организация. Работя като представител на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм 18 години в екипа на Европейската СПА асоциация, като последните 9 години на..
"Когато става въпрос за мир в Близкия изток, винаги съм песимист , тъй като да говорим за Близък изток и мир, това обикновено е оксиморон , вследствие, на което включително и тези много позитивни стъпки, които се предприеха през последните дни, най-малко видяхме формализирането им, мисля, че трябва да се слагат в контекста на някаква малко..
"Мисля, че днес е ден на надежда, че могат да бъдат решени едни от най-сериозните проблеми на съвременния международен свят , а именно - войната, която се води в Близкия изток между терористични групи и Израел. Това може да доведе до нормализиране на цялата обстановка в региона, а оттам и подобряване на ситуацията в света ". Това отбеляза пред БНР..
"Това, което е най-сериозно в бюджета, е именно разходната част и по-скоро това, че разходите влизат в едно такова увеличаване, което може да се сравни с принципа на снежната топка ". Това обясни пред БНР Любомир Каримански , член на Управителния съвет на Българската народна банка: "Колкото повече време минава, толкова повече тя се увеличава,..
"Категорично от доста години не виждаме воля за това да се пречупи негативният фискален тренд ". Това коментира пред БНР Михаил Кръстев , икономист от Съюза за стопанска инициатива: "Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам - от 2019 година, която беше последната нормална фискална година . Оттогава се взимат..
" Не мога да кажа колко са зависими фирмите от политиците. Има очевидно неразбирателство ". Това каза пред БНР Стефан Софиянски , бивш кмет на София, във връзка с кризата с боклука в столичните райони "Люлин" и "Красно село": "Мисля, че проблемът е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината ", коментира Софиянски...
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Има притеснение не само сред българските земеделци, но и сред европейските във връзка с общата селскостопанска политика. Това заяви пред БНР..
Трябва да бъдат загърбени дребнотемията, за да вървим напред. Това заяви пред БНР кметът на Пазарджик Петър Куленски, след като в града се проведе..