Икономическата 2019-а не е розова

Изоставаме съществено от Румъния и от другите източноевропейски страни, заяви пред БНР проф. Ганчо Ганчев – макроикономист, преподавател в Югозападния университет.

„Има някакво разминаване между оценките, които правителството дава само на себе си, и обективните факти, които наблюдаваме. Оттам идва и известно недоволство и чувство за неудовлетвореност. Ако България иска реално по-голямата част от населението да се чувства по-добре, би трябвало да ускорим темповете на растеж, а ускоряването на темповете предполага друг тип политика“, посочи той в интервю за предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“.

„Стратегията на правителството е да поддържа стабилност в областта на публичните финанси, като тази стабилност се разглежда като предпоставка за постигане на устойчив дългосрочен растеж. На практика обаче страните, които постигат по-добри резултати, провеждат активна монетарна и фискална политика. Ние сме във валутен борд и практически правителството не провежда и фискална, и Централната банка по начало не може да провежда монетарна политика, при което всички инструменти за ускоряване на икономическия растеж на практика са блокирани, което е фундаменталната причина за нашето системно изоставане. Ние не провеждаме активна политика, която да стимулира икономиката“, продължи той.

За оптимизма и гордостта от получения кредитен рейтинг

Макроикономистът доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН отбеляза, че българите сме все още едва наполовина европейци и оставаме на последно място в ЕС.

„С тези бавни стъпки, нямаме абсолютни никакъв шанс да догоним Европа“, категоричен бе той пред „Хоризонт“ и добави, че и инвестициите намаляват, а е важно и качеството им.

„За да може да постигнем ефективен темп на растеж – устойчив и бърз, за да догоним ЕС, на нас ни трябват такива производства, които са съпоставими с европейските, трябва ни краен продукт. Точно тези инвестиции липсват – както външни, така и вътрешни“.

Според него кредитният рейтинг не е възможността на страната да участва на финансовите пазари, а по скоро той определя до каква степен страната може да участва.

„Това е нещо като оценката за поведение в училище. Имате добро поведение, но това в никакъв случай не отразява вашето икономическо състояние. Съседна Румъния има по-нисък кредитен рейтинг от нашия. Ако направим съпоставка по основния показател, който е БВП на човек по паритетна покупателна способност, България има 51% от средно европейското, т.е. българите са наполовина европейци по този показател. А Румъния има 65%. За периода 2014 – 2018 г. те са напреднали по този показател с 10 пункта, докато България напредва едва с 4 пункта“.

„Кредитният рейтинг е оценка през призмата на това в каква степен финансово е стабилна съответната страна. Това не е цялостна оценка за икономическата политика, за проблемите, за перспективите, предложения за подобряване и т.н.“, добави мнението си проф. Ганчев. По думите му такива оценки се дават от МВФ и ЕК:

„Там са реалните оценки, включително по отношение на политиката, социално-икономическите проблеми и т.н. Кредитният рейтинг е частична оценка с чисто прагматична насоченост. Един положителен кредитен рейтинг е нещо добро от гледна точка на това как България би се чувствала на кредитните пазари. Отвъд това не трябва да му се приписват някакви значения“.

Енергетиката и политиката по газовите тръби

„Русия ще продължава да ни възприема като нестабилен политически партньор, като партньор, на когото не може да разчита, и за съжаление това ще се отрази на нашата енергийна сигурност и върху цената на ресурсите и оттам и на конкурентоспособността на българското производство“, каза доц. Сарийски.

Прогнозите

Напредваме с много бавни стъпки, което постепенно ще ни доведе до провал, смята доц. Сарийски. Според него стратегическите ни стъпки са недомислени.

„България стратегически, ако запазваме валутния борд, има смисъл да влезем в еврозоната като начин да се излезе от този механизъм. От друга страна залагаме прекалено много на възможността да влезем там, защото не е ясно при това преструктуриране, което тече в еврозоната, дали те желаят страна като България да влезе. Не е ясно дали ние не залагаме на нещо, което е стратегически невъзможно“, коментира проф. Ганчев.

Според доц. Сарийски Бюджет 2020 е предизборен. 

"Възможно е да има негативни шокове в рамките на ЕС и на световната икономика, което съществено да промени параметрите на бюджета и на това, което правителството ще може да разпределя", прогнозира проф. Ганчев. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.