Михаел Долак свири на бандонеон. В България той представи фолклора на Аржентина и историята на бандонеона.
„Хората смятат, че е трудно човек да се научи да свири на този инструмент, тъй като е диатоничен, тоест натискате един клавиш, а се получава съвсем различна нота, когато отваряте или затваряте бандонеона. Но според мен да се овладее този инструмент е също толкова трудно, колкото и всеки друг“, казва Михаел Долак пред „Хоризонт“.
„Аз лично започнах да свиря на бандонеон, тъй като бях влюбен в музиката на Астор Пиацола, а дотогава свирех на акордеон. Така е с повечето европейци. Докато слушах записите на Астор Пиацола, толкова силно ме развълнува неговата музика, че в един момент реших да се отдам на аржентинската музика и да се занимавам професионално с бандонеон. Така замених акордеона с този нов инструмент“, споделя Долак.
„Намерих си учител, а след това отидох в Ротердам, в Холандия и там продължих. Но различни хора се свързваха с мен, питаха ме, споделяха колко биха искали да изучават бандонеон. Други пък се жалваха колко трудно било сам човек да се научи. За мен това е един от най красиви музикални инструменти и трябва да продължим да свирим на него и да не го забравяме, както в Европа така и по света“, казва Михаел Долак и добавя: „Никога не е късно да започнете да учите нещо ново.“
Михаел Долак е от Германия. За него било интересно да научи, че историята на бандонеона води началото си именно от Германия.
Бандонеонът обикновено е бил използван по време на църковното богослужение и много бързо е набрал популярност. Използвал се е във фолклорната, в класическата музика като пианото. Идва момент, в който през 20-те години имало толкова много бандонеонисти, че само в Германия 14 хиляди души са умеели да свирят на този инструмент.
„Давам си сметка, че за съжаление в Германия почти сме забравили за този инструмент. През 20-те и 30-те години бандонеонът е бил много популярен в Германия. След това идват нацистите и забраняват на оркестри, на музикални групи да използват бандонеона в музиката, тъй като бандонеонът е бил използван най-често от работническата партия. Затова както бързо успява да набере сила, така и бързо успява да залезе в Германия. А инструментът, който е бил произвеждан преди, по време на войната и след войната е бил изнасян за външните пазари. Производството на бандонеони никога не успява да се възстанови след този крах. Поради тази причина акордеонът жъне успех.“
Въпреки създаването си в Германия, бандонеонът не е познат на повечето нейни жители. Мнозина мислят, че родината на бандонеона е Аржентина. Благодарение именно на тангото обаче бандонеонът ще оцелее, оптимист е Михаел Долак.
„Бандонеонът днес не се използва само и единствено в тангото. Правих проучвания и забелязах, че се е използвал широко във фолклора на Аржентина. Повечето хора си казват: „Аржентина е танго и тангото - това е Аржентина“. А това не е правилно. Да, Буенос Айрес е столицата на аржентинското танго, но останалата част в Аржентина се радва на разнообразен фолклор. Така си дадох сметка, че бандонеонът присъства в цяла Аржентина, в нейния разнообразен фолклор“, разказва Долак.
Почитан, използван, забраняван - нелека е съдбата на този инструмент. Когато бандонеонът става все по-малко популярен в Германия, производителите на този инструмент губят местния пазар и започват да произвеждат само за износ. През 60-те и 70 -те години обаче настъпва криза в танго музиката.
„Производството на музикални инструменти в Германия намалява драстично, а когато отново тангото и бандонеонът стават все по-популярни, в Аржентина липсват добрите бандонеони. Продължават да свирят със старите и овехтели бандонеони. В този момент много колекционери се отправят към Аржентина. Започват да изкупуват бандонеони от Европа, Япония, дори от Щатите. И неочаквано в Аржентина разбират, че са започнали да изгубват тези толкова ценни музикални инструменти. Заради това се налага да се създаде специален закон, с който забраняват износа на музикални инструменти извън границите на държавата, както и на произведените преди повече от 40 години.“
Трудно е музиката на бандонеона да бъде описана с думи, признава Михаел Долак.
„Това, което аз харесвам на бандонеона, е неговото звучене: натъртен, хрипав, остър, дори агресивен, когато свириш с дясната ръка и много меланхоличен, когато свирите с лявата ръка, стигащ дори до едно затихване. А когато трябва да засвиря с лявата ръка - това е нещото, което ми липсва при акордеона. Тази комбинация от тонове и звуци, които откривате, докато свирите с двете ръце или докато играете с дясната, където са тоновете на агресията, ритмичността, острите и ясни звуци, които се преплитат в нежните, меланхолични, дори тъжни тонове“, споделя Долак за работата си с бандонеона.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.Съвременните комуникационни канали предлагат разнообразно съдържание, повечето тематично подчинено на търсенето от потребителите. Комуникаторите са без брой и транслират посланията си в среда от информационен шум. Това силно намалява критичния поглед на аудиторията и тя все по-трудно селектира качеството на информацията сред..
"Защо трябва да учим философия?" е въпросът, който най-често чува Владислав Тодоров. Той преподава предмета "Философски цикъл" в елитна врачанска гимназия. Основната идея в работата му е да насърчава учениците си да изразяват мнение, да споделят, да питат, да търсят отговори за всичко, което ги вълнува - от първото влюбване до проблемите на днешния..
Журналстът Николай Барулов описва своята работа като "далеч от консерватизма на класическата телевизия". Той е фриланс режисьор и видео журналист с над 20 годишна кариера в телевизията. В професионалния си път минава и през кореспондент във Великобритания. Николай Барулов дойде в Автономията за да разкаже за тръпката, която ускорява пулса..
Певицата Катя Близнакова, която преди години изпя народната песен "Лиляно, моме" - песента, която се превърна в нейна емблема и стана любима на поколения българи - тази усмихната и пламенна певица гостува на "Нощен хоризонт" . Тя споделя за музиката и песните си, за срещите ѝ с публиката, за колекцията ѝ от ангели - пазители , както и за..
Жаклин Прейс е талантлива млада българска цигуларка , която от 7 години е част от Белгийския национален оркестър . От 2018 година нашата сънародничка живее в Брюксел, но периодично се връща и в България, когато има покани за участия в концерти. В работата си като оркестрант Жаклин се среща със солисти и диригенти от цял свят , сред..
Наталия Цекова е актриса с горещо сърце. Тя е от хората, които вдъхновяват и даряват криле на другите, за да могат да летят върху мечтите си. Наталия Цекова сбъдва детската си мечта да играе на сцена. Когато е била на 10 години, е решила, че ще стане актриса. Призвана е за това. Вярва, че е родена, за да бъде актриса. "Определено беше..
Иван Въжаров е майстор на спортния бридж, играе този олимпийски спорт повече от 40 години. Той е треньор на млади бриджьори - шампиони. Създател е на кръстословици. Участвал е във викторини и в "Минута е много". Дълго време е бил спортен журналист. Като студент в първи курс се е запалил по спортния бридж. Стига до младежкия..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Към 19 часа ще излезем с официално решение за прекратяване на блокадата на градския транспорт в София. Нека първо минат комисиите на СОС,..
Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.