Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Двама ентомолози коментират

Пред колапс ли е австралийската природа

И фатални ли са щетите от пожарите върху местообитанията на видовете

„Точността е относителна, но може би колегите, които изследват австралийското биоразнообразие, предполагат брой животни на квадратен метър, с различна плътност и на базата на това да екстраполират данните“ – така ентомологът доц. д-р Николай Симов от Националния природонаучен музей коментира темата за обявения огромен брой загинали при пожарите в Австралия животни. По думите му дори е трудно да си представим размера на изгорелите площи.
      

„Последните данни са за 20 милиона акра, което е около 100 хиляди квадратни километра. Представете си, почти цяла България е изгоряла. Огромно е бедствието. Проблемът е, че става изведнъж. Промяната е рязка, колкото и част от природата да е „свикнала“ на пожари“, отбеляза доц. Симов.

Една трета от коалите вече са изгубени. Колко дългосрочна е щетата? „Зависи до каква степен е увредена популацията, какъв е критичният минимум на една популация да се размножава. Някои животни могат да преживеят по-голяма криза, при някои от един момент нататък, колкото и да са били много, те рязко ще изчезнат. Типичен пример за това са каролинските папагалчета. От това папагалче в Северна Америка в края на 19 век са били милиони екземпляри, до степен, че са ги смятали за вредители по културите. В един момент те стигат критичен праг. Това животно изчезва толкова бързо, че никой не се усеща да хване екземпляри, които дори да останат в музеите.“

Най-сериозната щета е унищожаването на местообитанията. „За гръбначните животни е лесно видимо, можете да ги преброите, има методики. Но ако говорим за насекоми, разнообразието от насекоми в Австралия е малко познато. Всяка година се описват стотици нови видове от Австралия“, поясни специалистът. Така вероятно изчезват видове, за чието съществуване дори не сме подозирали.

Австралийската природа е под натиск. 2019 е най-топлата година, откакто водят статистика. Втората преса е появата на човека и промяната на местообитанията, стесняват се и се унищожават местообитания. Друг голям проблем са инвазивните за тази територия животни – например зайците, котките, плъховете, овцете, камилите. „Всичко това променя местната природа, потиска местните видове, конкурира се с тях. И на този фон в един момент идва и още нещо – пожар“, допълни доц. д-р Николай Симов.

Ентомологът Милен Маринов от Нова Зеландия се шегува, че професията му прилича на филма „Мъже в черно“. Той анализира неприятели по растенията – насекоми, вируси, бактерии, които проникват в страната от другаде. „В Австралия имат същата структура, която защитава страната от външни организми. Австралия и Нова Зеландия са подходящи места да се организира такава структура, защото това са изолирани острови и континент."

Облакът, който идва от Австралия среща една от първите си прегради в лицето на глетчерите в западните части на Нова Зеландия, които са много важен ресурс за страната, тъй като там се акумулира голямо количество вода, обясни Маринов. „Те са и туристическа атракция заради белотата си, чистотата си. В момента тези глетчери са пожълтели от облаците, които непрекъснато идват от Австралия.“

Географската ширина, на която Милен живее, е почти като в родния му град Силистра, в умерения пояс. „Ние нямаме тук, в Нова Зеландия типично тропически пейзаж, нито пък имаме толкова пустинен пейзаж, толкова високи температури, за да може да избухнат такива пожари.“

Насекомите усещат пожара и летейки, се опитват да се преместят. Друг е въпросът с унищожените местообитания, коментира Милен Маринов. Животните, които нямат тази възможност за преместване, ще бъдат по-засегнати. „Никой не може да предскаже какъв брой насекоми и други безгръбначни и гръбначни животни ще бъдат унищожени от пожарите. И тези данни, които се дават, обикновено са занижени.“

С промените в климата цикличността на подобни големи пожари става по-интензивна, прогнозира още сънародникът ни ентомолог, който работи в Нова Зеландия.  

Хореографката Пепи Костадинова от Пловдив следващата седмица ще организира благотворителен танцов курс по зумба, а събраните пари ще изпрати на австралийския Червен кръст. Казва, че това е нейният начин чрез работата и танците да реагира на огромната трагедия. До момента за участие са се записали повече от 100 души.

Целия разговор слушайте в звуковия файл. 
Снимки: ЕПА/БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев". Над 6000 са откритите по..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47
 Огнян Исаев

Над 50 на сто от учениците във Враца, които завършват основно образование, не получават диплома за средно

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 21.02.25 в 07:30
Ваня Тагарева

Над 6000 безплатни профилактични прегледи годишно по предложение на Ваня Тагарева

Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..

обновено на 16.02.25 в 06:46
проф. Димитър Костадинов - белодробни болести

В България всяка година от рак на белия дроб се разболяват между 4300 и 4400 души

България е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб, каза проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение в столичната болница „Св. Иван Рилски“. С над 50 хиляди смъртни случая е намаляла смъртността в САЩ след промяна на начина на живот на хората - намаляване на тютюнопушенето, промяна в начина на хранене,..

обновено на 16.02.25 в 06:35