Идеята за Запада днес е по-необходима от всякога през последните 30 години и тя наистина заслужава внимание. И Мюнхенската конференция по сигурността направи точно това, като посвети цялото събитие миналата седмица на „отзападняването“ на отношенията между САЩ и Европа. Това каза през БНР Весела Чернева ръководителката на българския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).
В предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ тя коментира основната тема на форума. Нейната статия „Краят на концепцията за Запада?“ отпреди две години бе спомената в основния доклад на конференцията. Той бе озаглавен „Westlessness“, което може да се интерпретира като игра на думи - от restlessness на английски - безпокойство. И оттам смисълът - безпокойство, че Западът става все по-малко Западен. Най-малкото не е това, което беше.
„Статията бе по повод първите месеци, година, след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Идеята зад нея бе по-скоро да се обясни, че Тръмп създава проблем на Запада, но че Западът и трансатлантическият съюз все още имат основи, на които може да стъпи и трябва да продължи да се уповава“, каза Чернева.
„Тезата ми бе, че Тръмп прави обратното на това, което Роналд Рейгън правеше преди 30 години – да направи по-силен западния алианс и да помогне на Европа да участва в него. За разлика от Тръмп, който категорично флиртува с авторитарните лидери в Европа, който персонализира политиката и не се основава на институциите, който каза, че НАТО е излишно и въобще, че Западът може да бъде алианс, когато за него това е необходимо, а през останалото време можем да се държим със съюзниците като с врагове“, продължи тя.
Без голяма промяна в курса на САЩ дори без Тръмп начело
Според нея много лидери в Европа нямат големи илюзии за преизбирането на Тръмп.
„Дори да бъде избран друг 46-и президент на САЩ, той няма да промени радикално курса, който Америка е поела“, каза Чернева.
По думите ѝ в Мюнхен държавният секретар на САЩ Майк Помпейо е говорил много кратко за Запада, а огромната част от речта му е била посветена на сблъсъка на САЩ с Китай, който описва като основното предизвикателство за Щатите за следващите десетилетия. „И най-вероятно ще бъде така“, каза Чернева.
По думите ѝ голяма промяна не може да се очаква, тъй като в САЩ има консенсус, че Китай е същинският противник и конкурент на САЩ.
Изборът на Европа
И идва въпросът каква роля ще избере Европа – дали ще има собствен път, суверенна роля и ще остане малко извън този сблъсък, или ще бъде привлечена и ще реши да участва на страната на САЩ.
„Виждаме това по дебата за китайски технологии в телекомуникациите в Европа, а тепърва… с набирането на сила на търговски войни от различен характер този въпрос ще бъде все по-актуален – от коя страна стоим, трябва ли да взимаме страна, можем ли да имаме собствен европейски суверенитет“, каза Чернева.
Национална или наднационална политика
Според нея големият въпрос е дали Европа ще може ли тя да събере сили сама да отстоява собствените си интереси, както искат повечето европейски граждани. И ще могат ли европейските политици да преминат над националното и да конструират обща европейска външна политика.
„Ако преизбирането на Тръмп би имал положителен ефект, той би бил в импулс, който да мобилизира европейците и да ги накара да действат по-организирано заедно в сфери като външната политика и отбраната, които досега са били основно прерогатив на националните държави“
Тя припомни проучване на ЕСВП в 15 членки на ЕС покрай евроизборите през май 2019 г., в което голямо мнозинство европейци казват, че искат Евросъюзът да ги защитава от външния свят, който е хаотичен, непредвидим, враждебен.
„Впрочем провалът на ЕС в Близкия изток (Сирия, Либия), доминацията на Русия и Турция, което съвсем не беше логично, ако помислим само преди 5-6 години как изглеждаше ситуацията, се дължи именно на това – че имаше френска политика, холандска, италианска, а нямаше обща европейска политика“, каза Чернева.
Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.
"Мисля, че днес е ден на надежда, че могат да бъдат решени едни от най-сериозните проблеми на съвременния международен свят , а именно - войната, която се води в Близкия изток между терористични групи и Израел. Това може да доведе до нормализиране на цялата обстановка в региона, а оттам и подобряване на ситуацията в света ". Това отбеляза пред БНР..
"Това, което е най-сериозно в бюджета, е именно разходната част и по-скоро това, че разходите влизат в едно такова увеличаване, което може да се сравни с принципа на снежната топка ". Това обясни пред БНР Любомир Каримански , член на Управителния съвет на Българската народна банка: "Колкото повече време минава, толкова повече тя се увеличава,..
"Категорично от доста години не виждаме воля за това да се пречупи негативният фискален тренд ". Това коментира пред БНР Михаил Кръстев , икономист от Съюза за стопанска инициатива: "Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам - от 2019 година, която беше последната нормална фискална година . Оттогава се взимат..
" Не мога да кажа колко са зависими фирмите от политиците. Има очевидно неразбирателство ". Това каза пред БНР Стефан Софиянски , бивш кмет на София, във връзка с кризата с боклука в столичните райони "Люлин" и "Красно село": "Мисля, че проблемът е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината ", коментира Софиянски...
"Частичните местни избори извън общия цикъл никога не изглеждат особено добре" . Това заяви пред БНР Даниел Стефанов , политолог и изборен експерт: "Обикновено даже има по-ниска активност от тази на вчерашните избори в Пазарджик. Местните избори по принцип в България са проблематични , защото разликите между спечелилия и загубилия са доста..
България може да използва инерцията след привличането на вниманието към страната ни като дестинация за винен туризъм . Това мнение изрази пред БНР Ивайло Катерски от Асоциацията на винените професионалисти. " Топката е в нашето поле . Трябва да използваме тази инерция и заедно всички – Министерството на туризма, Министерството на..
"Трите групи птици, които мигрират у нас - това са грабливите птици, водоплаващите и пойните птици най-общо казано и на този ден се наблюдава как мигрират, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Асен Игнатов от НПНМ при БАН във връзка със Световния ден на прелетните птици - 11 октомври. Всяка година на този ден в страни като САЩ и Западна Европа е да се..
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Има притеснение не само сред българските земеделци, но и сред европейските във връзка с общата селскостопанска политика. Това заяви пред БНР..