Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Заместник-министърът на образованието

Петър Николов: Хуманитарното знание не е на бунището

Хуманитарните курсове не бива да бъдат второ качество знания

Софийският университет „Св. Климент Охридски"
Снимка: Ани Петрова

Ще бъде ли отчетена и спряна дехуманизацията на висшето образование в Стратегията на висшето образование и в Националната карта на висшето образование, които се подготвят след приемането на поправките в Закона за висшето образование?

Сдружението на университетските преподаватели по философия инциира подписка, подкрепена от 200 преподаватели, докторанти, учители, студенти в страната и в чужбина.

"Дехуманизация на висшето образование звучи малко рязко. Не сме изправени в такава тежка ситуация. Аз мисля, че особено в България висшето образование поддържа стандарти, които по никакъв начин не са изхвърлили хуманитарното знание на бунището", коментира в предаването "Хоризонт до обед" заместник-министърът на образованието и науката Петър Николов.

В момента има тенденция висшето образование да се ориентира към изискванията на пазара на труда, да се подпомогне подготовката на кадри в техническите науки, инженерните специалности, природните науки, посочи Николов.

При приемането на новата Стратегия за висшето образование трябва да се включат текстове, които да предвиждат запазването на часове за хуманитарно образование в университетите, изтъкна заместник-министърът на образованието. "Особено през първите години, в бакалавърската степен в обучението, да се запазят часове за хуманитарно образование". 

Стратегията е най-висшия документ, който задава големите цели. Философията на стратегията преминава като червена нишка през всички други документи, които се приемат.

"Ние сме още в началото на този процес. Лошото е в момента покрай вируса, покрай извънредното положение, не знам доколко ще сме в състояние да го комуникираме адекватно и да проведем публичен дебат за него. Истината е, че ние трябва да убедим академичната общност, че това е нещо важно и от тази гледна точка инициативата на колегите е правилна", допълни Петър Николов.

Бяха направени промени в Закона за висшето образование и в Закона за развитие на академичния състав. Предвижда се сключването на договори между новоизбраното ръководство и министерството, което означава министерството да разработи политики за развитие на всеки отделен университет. Предстои да се разработи Национална карта, която да се приеме от Министерския съвет. Тя трябва да покаже по какъв начин българското общество вижда развитието на висшето образование.

Работна група подготвя първоначален вариант на стратегията, който да бъде подложен на обществено обсъждане със Съвета на ректорите, с обществото като цяло.

"Ние имаме пълно съгласие, че нещо такова трябва да влезе, въпросът е то да не остане формално, т.е. смисълът на един сериозен дебат е подобни промени да не останат на книга, да не се появят такива часове, които са отбиване на номера, тъй като вие знаете,  едно тясноспециализирано училище много често не успява адекватно да предложи подобни курсове. Те остават като някаква кръпка, остават един вид второ качество знания", заяви Петър Николов.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".   Над 6000 са откритите..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47
 Огнян Исаев

Над 50 на сто от учениците във Враца, които завършват основно образование, не получават диплома за средно

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 21.02.25 в 07:30
Ваня Тагарева

Над 6000 безплатни профилактични прегледи годишно по предложение на Ваня Тагарева

Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..

обновено на 16.02.25 в 06:46
проф. Димитър Костадинов - белодробни болести

В България всяка година от рак на белия дроб се разболяват между 4300 и 4400 души

България е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб, каза проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение в столичната болница „Св. Иван Рилски“. С над 50 хиляди смъртни случая е намаляла смъртността в САЩ след промяна на начина на живот на хората - намаляване на тютюнопушенето, промяна в начина на хранене,..

обновено на 16.02.25 в 06:35