Още никой не говори за психичното ни здраве след отминаване на епидемията, изтъкна проф. Матанова в предаването "Преди всички".
„И ако мерките за ограничаване – тези, които сега са въведени, са навременни, правилни, добри, няма мерки за психичното. Това го казвам категорично. Даже в Медицинския съвет, който беше формиран към Министерския съвет има топспециалисти, но психичното е представено само с психиатър (д-р Цветеслава Гълъбова – бел.ред.), което е несъответно на това, което трябва да се случи. Там закъсняваме с мерките за психичното. Всяка една криза, за да бъде овладявана на индивидуално и на общностно ниво, трябва да се работи на психично ниво, от психолози най-вече. Ако това се изпусне, последиците на психично ниво, на психично функциониране, ще бъдат много по-тежки”, предупреди специалистът.
Помощта за момента е неорганизирана, спорадична и на доброволен принцип, допълни Ваня Матанова, визирайки психологическите консултации от отделни специалисти и сдружения, които обаче не са израз на държавна политика.
Институтът за психично здраве и развитие е провел две изследвания от началото на кризата с коронавируса у нас. Едното след обявяването на извънредното положение, а другото проследява динамиката след това.
Информираността расте, но има объркване относно природата на коронавируса и как да се предпазваме, което пък води до съмнения в мерките, сочи проучването.
„По-голяма част от анкетираните декларират, че ще спазват мерките и ги спазват, но за тях това е много трудно, което означава, че с напредване на времето тази трудност вероятно ще се увеличи и може да се очаква, че мерките ще започнат да бъдат нарушавани”, коментира проф. Матанова.
Изследването регистрира доста големи нива на тревожност и объркване. Във втората фаза на изследването се появява и страхът – както по отношение на собственото здраве и това на близките, така и по отношение на предстоящото след епидемията, уточни Ваня Матанова.
За много от хората се скъсява времето до очакваните финансови затруднения. Ако на първия етап от изследването те са прогнозирали това да се случи до месец или два, сега виждат възможност да бъдат затруднени финансово след една седмица, допълни проф. Ваня Матанова.
„Изобщо няма вече отговор „Подготвен съм за всякаква криза”. Страхът започва да нараства по отношение на двете плоскости – здраве и икономика.”
Другото изследване на института е фокусирано върху семейните отношения по време на пандемична криза.
„Да, семействата се събраха, но на един от въпросите ни в анкетата – „Как оползотворявате свободното време, когато сте заедно?”, много голям процент отговориха „Всеки прави нещо поотделно”. Което означава, че физическото пространство за семейството е едно, те са вкъщи, но психичното пространство не е едно. Имаше и отговори „Сплотихме се повече”, но доста голям процент отговори бяха свързани с това,че „все по-често се караме, все по-често имаме конфликти”, изтъкна проф. Ваня Матанова.
Мъж е изпаднал в кома след тежко произшествие край София. Инцидентът е станал на булевард "Европа" при разклона за Банкя. Сигналът е подаден в 22:38 часа в неделя. Лек автомобил се е ударил в крайпътно дърво. На място са изпратени три линейки, съобщиха за БНР от Центъра за спешна медицинска помощ. Мъжът е с множество наранявания,..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат. Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев. Според него това е така и заради..
Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..
Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..
Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..
Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти. От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..
Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..
За планирано масово изселване на българи от Дуисбург, Германия, алармира неформалната мрежа "Столипиново в Европа". "Това, което се случи, е,..
Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..