Водещи университети по цял свят пишат и мислят стратегии за излизане от кризата и ограничителните мерки. И ако ги прочетете и си мислите, че ще се успокоите, че светът ще се върне все някога към нормалното - ще бъдете жестоко разочаровани.
Всички стратегии до една предвиждат или масови тестове, или масово наблюдение на всеки човек, следене на локация и на движения в замяна на свободата да излезеш навън и да не гледаш пролетта през прозореца.
Мерки за наблюдение вече се прилагат в редица държави, приложение беше направено за отрицателно време и в България.
Какви са рисковете, кой е най-разумният компромис или баланс между здравето и личното пространство, между свободата и правото да вървиш. За предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ Тоня Димитрова разговаря с Даниел Коен - директор Стратегии и разузнаване към института Аба Ебан в Израел.
- Само за месец март в света са приложени 21 различни мерки за масово следене - можем ли да обясним и да разграничим различните видове наблюдение, които се използват срещу разпространението на Covid-19?
- Бих ги разделил на доброволни и задължителни мерки. Първият тип наблюдение се основава на мобилни приложения, които изискват съгласие и се препоръчват на хората да си изтеглят на телефоните, за да се следи дали са били в контакт с някой, който е заразен с коронавируса. Другият тип пак е базиран на следене с GPS на телефоните от полицията, но при него не се изисква съгласие. Подобни са мерките на службите за сигурност в Израел - те са уникални.
Трябва да се обмисли възможното нарушаване на личното пространство и как се съхранява информацията. А за да направим това първо трябва да разберем механизмите за контрол върху тези мерки - дали някой гарантира, че данните, събирани от правителствата, основно от министерствата на вътрешните работи, ще бъдат премахнати, когато кризата с коронавируса свърши или пък след една, две седмици или месец.
И последното - дали се комбинират различни мерки, дали се използват само клетъчни телефони или и лицево разпознаване от улични камери за наблюдение, или друго.
- Може ли да се каже, че когато данните са анонимни, всъщност не се нарушават законите за защита на личните данни?
- Със сигурност, докато сме в карантина. Но ако помислим за времето, когато бъдат вдигнати ограничителните мерки и хората излизат повече навън, тогава най-ефективният начин ще бъде наблюдението на конкретни хора. Ако някой е имал положителен тест за коронавирус и излиза, тогава наблюдението върху него трябва да бъде извършвано по най-бързия начин.
Как може това да се прави ефективно с много хора едновременно? Трябва да се създадат карти с горещи точки около зоните, където е бил заразен човек. Това със сигурност не може да бъде направено по анонимен път. Трябва да знаем точно кой е този човек, да се свържем с него и да идентифицираме неговите контакти.
- Какви са мерките, които Израел предприема - световните медии съобщават, че се използват същите методи, които са използвани за следене на терористи - трябва ли да се стига толкова далеч?
- За да придобиете представа какво се случва, ще ви начертая пътя на наблюдение. Общо взето започва с диагноза за Covid-19, номерът на личната карта на заразения или номерът на телефона му се дава на службите за сигурност, те започват да го следят с GPS, анализират данните от 2 седмици назад и установяват всеки, който е бил в контакт с този заразен.
Не знаем как точно се прави това, но знаем, че по принцип службите имат достъп до много лична информация и знаят как да комбинират това, с което разполагат от различни бази данни. Все пак искам да подчертая, че това са само спекулации - не знаем какво точно правят. Вероятно могат да установят колко дълго е продължил контактът - минути или часове. След това тази информация се предава на здравното министерство и оттам се свързват с хората чрез СМС или телефонно обаждане и ги молят да се самоизолират, тъй като са били в контакт със заразен пациент.
- И как приемат хората всичко това?
- Общественото мнение е разделено. Като цяло хората искат всичко това да свърши по-бързо, защото са измъчени от икономическите загуби. Но когато се предприема метод, използван по принцип в борбата срещу тероризма, не всички са категорични, че с така им се нарушава личното пространство и че това трябва да спре. Но от друга страна няма и всеобща подкрепа за използването на такива мерки.
Експертите по лични данни, юристите, казват, че това е проблем. За първи път службите за сигурност използват такива методи срещу цивилни граждани. Как да сме сигурни, че това ще спре, когато пандемията свърши? А от друга страна не знаем и кога ще свърши. Може да е сега, но може да има и втора, та дори и трета вълна следващата година.
В действителност тези мерки могат да ни съпътстват месеци и дори години. А през това време може да ни споходи друга криза и е много лесно да намериш причина да си запазиш тези правомощия. Така че - трябва да се търси механизъм, който да гарантира, че има контрол.
- А в Азия мерките за наблюдение са крайно инвазивни - създадена е дори публична карта на хората с инфекции, следят се транзакции с кредитни карти в Южна Корея, а същевременно страната пожъна голям успех в овладяването на епидемията. Показва ли това, че крайно инвазивните мерки са наистина ефективни?
- Южна Корея води също и по количество тестове, така че не знаем коя мярка е по-ефективна. Аз бих казал, че мерките са ефективни, когато се комбинират. Идентификация на заразения, следене и възпиране на вируса сработи като модел в Южна Корея и хората знаят кой точно е заразен, а могат и да докладват на полицията, когато някой нарушава изолацията.
Но не вярвам, че това е най-ефективният метод. Трябва да мислим и за времето след коронавируса. Това, което започваме да наблюдаваме сега е сингапурския модел, където има приложение „Трейстугедър“ - да се следим заедно, разработено от властите там. Те използват блутут сигнала на телефоните и установяват дали сте били близо до заразени хора. Информацията е налична на телефона на всеки потребител и се изтрива автоматично след 21 дни.
Мисля, че комбинацията от различни мерки е ключова, проследяването трябва да бъде прозрачно и всички страни да могат да упражняват контрол.
- Прозрачност е ключовата дума. Какви са рисковете, ако няма прозрачност и имаме ли нужда тя да бъде засилена?
- Да, имаме нужда. Ако мислим за дните след коронавируса, нямаме избор освен да търсим как да се запази доверието между гражданите и правителството. А когато няма прозрачност, както е в Китай например, хората няма да спазват правилата. Защото ако карантината продължи, те няма да приемат мерките насериозно.
За да се гарантира прозрачност, трябва да има механизъм за контрол. Насред множеството експертни критики в Израел, политическите проблеми и липсата на функциониращ парламент - преди 2 седмици беше създадена парламентарна подкомисия за контрол на наблюдението, оглавявана от генерал-майор Габи Ешкенази от партията „Синьо бяло“. Те започнаха да задават тежки въпроси към службите за сигурност и към здравното министерство и хората започнаха да получават отговори, които дават повече прозрачност, по-добро разбиране как се използват технологиите, доколко са ефективни.
- Всъщност ние сега осъзнаваме реално как сме били следени, единствената разлика е, че правителствата вече имат достъп до всички тези инструменти, така ли е?
- Да, това е напълно вярно. Има и друг модел - във Великобритания си сътрудничат с „Гугъл“, „Майкрософт“ и с други компании с големи масиви данни. Във Великобритания се опират на факта, че така или иначе тези компании събират информация и тя може да бъде използвана за създаване на карти с горещи точки и да улеснят следенето на евентуално заразени хора.
- Така или иначе компаниите ни следят. Знаем какво се случи в Съединените щати след 11 септември 2001-а. Знаем и какво разкри Едуард Сноудън. Така или иначе информация за всички нас е събирана. Така, че за борба с коронавируса не са измислени нови средства. Няма нищо ново и непознато тук.
- Не отворихме ли кутията на Пандора с масовото следене - как се спира това, няма ли да се намират нови и нови причини, които да оправдават следенето? А и вече се видя, че когато трябва да избират между здравето и сигурността и личното пространство от друга страна - първите две са по-важни за хората?
- Вижте, хората отдавна жертват личните си данни, за да си купят нещо ново, да си купят телефон, нова джаджа или дори тениска от онлайн магазин. Още преди години всички ние решихме да се откажем от личното си пространство, и то не по политически причини, и да допуснем до него частни компании. Така че - нищо ново не се случва.
Има шанс тези мерки да останат, светът е изправен пред нещо огромно и носещо фундаментална промяна в ежедневието ни. Най-малкото тук в Израел хората носят маски - нещо, което не сме и предполагали, че ще се случи. Вярвам, че това ще остане така и след коронавируса. Същото ще се случи в някои държави и с инструментите за следене на хората - в държави със слаба опозиция или в такива, в които гласовете в защита на демократичните ценности са прекалено тихи.
За да предотвратим такъв феномен, трябва да използваме доброволни приложения, като това в Сингапур - с отворен код. И да се намери начин те да станат по-ефективни и повече хора да ги изтеглят на телефона си.
В Израел, например, ако между 15 и 20 процента от населението изтеглят едно доброволно приложение - то няма да работи. Необходими са между 70 и 80 процента от населението, защото само когато карантината свърши, ще може да се каже - ето това е ефективно, нека използваме това приложение, вместо да ни следят службите. Хората трябва да разберат и да бъдат мотивирани да участват. А за да се случи това, трябва да има прозрачност.
Интервюто може да чуете от звуковия файл.
Какво е да си учен на Антарктида? И как може да си по-интересен на туристите там дори и от пингвините. "За мен това е шеста експедиция. Аз съм на българската база по научен проект. Занимавам се със сеизмология, изследване на земетресенията, движението на ледниците на Антарктида, разказа за "Закуска на тревата" гл. ас. д-р Гергана Георгиева. Тя е..
"Приключението Италия" представя Иван Кръстев, автор на книгата „НЕпътеводител за Италия от А до Я” . Той е нашия полазник на Игнажден – така, че всички ни очакват пътешествия през следващата година. Разказа за живота в Италия, за красотите там, за хората, за кухнята и менюто на тази любима на много хора страна , но и представи..
Фондация "Искам бебе" в Плевен събира на кръгла маса институции, лекари и двойки с репродуктивни проблеми. Целта е да се предостави информация за видовете медицински процедури и възможностите за тяхното финансиране. Най-често хората с репродуктивни проблеми се сблъскват с намирането на подходящия лекар , когото да почувстват като своя..
За красиво украсените градчета в провинция Бавария разказва пътешественичката и блогърка Джули в Нощен Хоризонт. Джули живее със семейството си във Великобритания от години и по традиция в дните преди Коледа посещава дестинации, където коледният дух се поддържа много жив и където празникът се усеща много силно в украсата и подготовката...
Идва краят на безотговорното продаване на уреди и играчки с цифров компонент. Към производителите и търговците на дребно ще има сериозни изисквания. Всички играчки с изкуствен интелект ще попадат под тази регулация . Под нея попадат и всички продукти със свързаност в интернет . Производителите и търговците на дребно ще трябва да спазват..
Преговорният екип на ГЕРБ-СДС проведе среща и с БСП - Обединена левица, съобщиха от първата политическа сила. Формирането на антикорупционно мнозинство с проевропейски характер е приоритет и за двете формации, които на срещата са се обединили около тезата, че България има нужда от редовно правителство с пълен управленски мандат, за да излезе от..
Президентът Румен Радев ще връчи първия мандат за съставяне на правителство на кандидат за премиер, номиниран от ГЕРБ-СДС, след Нова година. Държавният глава подчерта, че времето за преговори, за което настояват политическите партии, е оправдано само, ако Народното събрание заработи нормално: "Очевидно разговорите между политическите сили вървят..
" Най-важното е да бъде съставено правителство. Ако има разговори за правителство, ще има разговори и за другите органи , с изключение на ВСС и..
Две от съществените новини в сферата на технологиите от тази година - собственикът на "Спейс Екс", на "Тесла" и на бившия "Туитър", най-богатият човек..
В Сърбия "ври и кипи" - от седмици ученици и студенти протестират срещу престъпната безнаказаност и насилието на властите срещу демонстрантите...