Започналите на 3 април пожари вече са изгасени.
„Основният въпрос е, че експлозията от 1986-а, дори и да се е случила преди толкова време, има своите последици и днес. Частиците, които са се разпръснали тогава, още са там – в тревата, в дърветата, в почвата. Дори и след толкова време тези частици не са по-малко радиоактивни“, подчертава Олена Мискун и предупреждава, че сега, заради огъня в гората около Чернобил те могат да се разпространят заедно с горещия въздух и пепелта от изгорелите дървета.
„И на практика отново да се случи това, което стана 1986-та година. Количеството радиоактивни частици се вдига с въздуха, ние не знаем къде могат да се установят, къде могат да паднат. Големият проблем е, че територията около атомната електроцентрала в Чернобил не е заразена с радиация равномерно. Има райони с високи нива на радиация, има и такива, където тя е сравнително ниска.“
Така наречената Червена гора е мястото, където след инцидента през 86-а дърветата направо изсъхват след преминаването на радиоактивния облак.
„Това място горя. Властите казват, че е в радиационната зона около Чернобил нивата на радиация са в определените лимити. Това е логично, защото нямаме ново замърсяване с радиоактивен материал от централата. Но украинските власти не желаят да коментират или крият по някаква причина къде всъщност е отишъл този радиоактивен отпадък, тази пепел от горящите огньове. Няма начин да се засече, да се разбере накъде отива пепелта. Къде пада – дали в градини или в райони, където има селско стопанство. Знаете, че радиоактивни частици, вдигнати във въздуха, могат да стигнат до човека и да доведат до сериозни здравословни проблеми“, допълва Олена Мискун.
Тя смята, че единственият начин да разберем какво се случва, е да анализираме сателитните снимки от района. „Да видим каква е посоката на вятъра и да засечем къде ще отидат тези изгорели частици от района на Чернобил. Но всъщност какви дози облъчвания или какво количество се разпростира вече е невъзможно да се каже.“Нашата основна цел е да настояваме пред украинските власти да спрат използването на ядрената енергетика. Ние не се занимаваме специално с Чернобил, уточнява Мискун.
„В момента целта ни е да направим така, че всички ядрени мощности да бъдат разглобени, консервирани или изведени безопасно от експлоатация. Пожарите около Чернобил са също аргумент за вредните последици от ядрената енергетика. Постоянно подчертаваме, че това е опасност, която се може да бъде повторена отново и отново. Не с Чернобил, но с други ядрени централи, затова настояваме за тяхното спиране“, пояснява украинската активистка.
Енергийната зависимост от Русия, когато става въпрос за доставката на горива, прави въпросът за Украйна деликатен.
„В опитите си да бъдем енергийно независими, възлагаме големи надежди на възобновяемите източници. Но този процес никога не е бил лесен. Не знам какво е положението в България, но в Украйна има сериозна опозиция срещу желанието да се затварят ядрени мощности. Опитваме се много сериозно, но има и сериозно ядрено лоби, което се противопоставя на нашите предложения с аргумента, че Украйна зависи на 50% от енергия, произведена в ядрени централи.“
Сега, в пандемична ситуация е още по-трудно да се убедят властите, че подобен преход от ядрена енергия към възобновяеми енергийни източници е необходим, изтъква Олена Мискун.
„След по- малко от две седмици пак ще си спомним за Чернобил (заради годишнината от аварията – бел. ред.). И посланието за отричане на ядрената енергетика звучи по-силно заради тези пожари около централата. Това е и една от поуките, които други ядрени държави могат да вземат от Украйна - че ядрената енергетика е твърде мощна, за да може да я владеем, да се справяме с нея по сигурен начин. Въпреки че ядрената енергетика е изключително сигурен източник на ток, това има много висока цена. Определено не искаме да плащаме подобна цена.“
Цялото интервю чуйте и в звуковия файл." Няма пряк риск за националната сигурност на България и считаме, че в тази изключително динамична политическа среда България трябва да отстоява позициите си за постигане на мир по дипломатически път". Това каза пред БНР Драгомир Стойнев , председател на парламентарната група на БСП-ОЛ: "Също така са нужни много ясни анализи как този..
"За съжаление, през последните години МВР върви път назад, при това с много бързи стъпки ". Това заяви пред БНР Иван Демерджиев , бивш министър на вътрешните работи: "Примерът от Варна е само един от многото , включително и в тази посока имаше подобен случай и от Стара Загора. Имаше абсолютно безобразно безхаберие в случая в Хасково , в който..
През февруари ви разказахме за дарителската кампания, която започна в полза на русенския храм "Свето Успение Богородично" и поканихме всеки, който има възможност, да помогне . През юни ремонтът вече е в ход и прекрасната църква се преобразява, макар и бавно. Храмът "Успение Богородично" в Русе има нужда от ремонт Храмът..
"През последните години се случва така, че отборът е съставен от момчета и миналата година така се получи, но за първи път отборът е съставен изцяло от НПМГ , мъжки състав". Това обясни пред БНР основният ръководител на отбора проф. Албена Йорданова , която е и преподавател по биохимия в Медицинския факултет на СУ: "Надявам се да покажат сили,..
" Пазарът на петрол в момента е в паника от това, което наблюдаваме от сутринта, защото рано тази сутрин всъщност станаха ударите на Израел ". Това каза пред БНР Светослав Бенчев , председател на Сдружение "Българска петролна и газова асоциация" (БПГА): "Пазарът просто не знае какво се случва и решава да бъде сигурен. Има сериозно увеличение, с..
"Не бих казала, че в годините социалната политика в лицето на изпълнителната власт , на местната власт и на неправителствения сектор, който е специализиран в грижите за възрастни хора, не са полагали необходимите усилия. Още по-малко, че в потвърждение на това има Национална стратегия за дългосрочна грижа, чийто хоризонт е до 2031 година". Това..
" Рискове винаги съществуват. Има ги и сега". Така коментира пред БНР темата за влизането на България в еврозоната Румен Гълъбинов , икономист и бивш заместник-председател на Комисията по финансов надзор: "Въпросът е, че в сегашната ситуация Българска народна банка се справя много добре, управлява текущата ликвидност на банките, включително и..
Не смятам, че може да се разберем за историята със Северна Македония. Това заяви пред БНР професор Николай Овчаров и поясни, че той е правил докторска..
Учебните програми въобще не са толкова важни, колкото това да има дисциплина и ред в училище , заяви пред БНР учителят Теодосий Теодосиев...
От древността до наши дни за степента на цивилизованост на едно общество може да се съди по пазарите, гробищата и отношението към възрастните хора...