4
Връщаме се назад във времето, пътуваме през вековете - по следите на парите, на властта и на символите, които съпътстват човечеството от зората на историята до наши дни. Ще говорим за монетите не само като разменна единица, а като свидетелство за култура, дух и държавност.
От тракийските племена, които започват да секат свои монети само половин век след първите в Лидия, през Одриската държава и монетарниците на Римската империя по нашите земи, до първите български монети на цар Иван Асен II и разцвета на монетосеченето по времето на Второто българско царство.
Поглеждаме и към онези последни години на българската независимост, когато цар Константин II Срацимир продължава да сече пари – акт, който според доц. д-р Йосиф Аврамов, гост в "Нощен Хоризонт" на БНР, отлага падането на България под османска власт до 1422 г.
Говорим за монетосеченето по българските земи, за символите на властта, за паметта, закодирана в метала, и за смисъла, който парите носят отвъд своята материална стойност.
"Нашите предшественици, траките, са секли пари между 50 и 100 години след отсичането на първите монети в царство Лидия. Това е в околностите на днешната турска столица Анкара, няма нищо общо с древните гърци, нито пък с траките, те са обитавали нашите земи, Северна Гърция изцяло, Северна Македония, по-голямата част от сегашна Сърбия, Албания и естествено българските земи. Даките, които са били отвъд Дунава, са част от тракийската диаспора.
Лидия е секла монети около 2700 години от днешна дата, тоест - близо 700 години пр.н.е. Те не са нито гърци, не са и най-вероятно хети, може би са фригийци, може би са някакъв самостоятелен народ. Но статусът на траките, тяхното жизнено равнище по никакъв начин не се е различавало от това на древните гърци. И те са възприели тяхната парична система. Най-вече сребърната атическа система, разказа за БНР доц. Аврамов.
Доц. д-р Йосиф Аврамов е финансист, преподавател и изследовател, автор на книгите - "Силата на парите" (в два тома), "Корпоративни финанси", "Банков контрол", "Митнически и данъчен контрол", "Пари, кредит, борси“ и "България и еврото".
Той преподава финанси и банково дело, участва в международен научен проект към институт на БАН и е научен ръководител на докторант в друг институт на Академията. Освен това е предприемач, собственик на фирми и сдружения в обществена и частна полза - сред тях Консултантски център по европейски програми "Люлин" и Международен фонд "Център по приватизация и чуждестранни инвестиции в България". Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на учените в България. Работил е в Българската народна банка, в Министерството на финансите и в Министерството на науката и висшето образование, където е заемал ръководни длъжности в областта на финансите и инвестициите.
Неговият поглед към историята на парите е едновременно научен и философски - защото в парите той вижда не само икономическа сила, а и духовна енергия, през която се разказва историята на човека.
Не е лесно да си творец в България!
Още в интервюто на Станислава Пирчева с доц. д-р Йосиф Аврамов в "Нощен Хоризонт".
"Самият бюджет има огромни проблеми" . Това каза пред БНР Стоян Панчев , икономист, политически анализатор и изпълнителен директор на Експертния клуб за икономика и политика: "Според мен основният проблем е този, който в някаква степен не е разписан в документите, които представляват проектобюджета, а именно - дефицитът. Характеристиките на..
Браншови организации се обединяват срещу новите държавни такси , които Българска агенция за контрол и безопасност на храните (БАБХ) възнамерява да им наложи. "За съжаление днес, на 21 ноември, темата, която разискваме, трябва да има и отзвук, независимо, че денят е празничен - Ден на християнското семейство, обаче трябва да кажем истината...
Държавата удря бизнеса с драстично по-високи такси за производители, преработватели и търговци на храни . Защо Агенцията по храните реши да повиши в пъти цените на административните си дейности към бизнеса и колко ще струва това на потребителите? "При нас тези такси не са еднократни. Таксите са ежедневни в кланиците и в транжорните се..
Новият роман на писателя и поет Владимир Левчев носи заглавието "Тази сянка под червената скала". Левчев е прозаик, преводач, обществено ангажиран интелектуалец с много сериозен и богат житейски опит. Бил е редактор в независими списания по времето на социализма, преподавател в Съединените щати и в Американския университет в България...
Елица Великова, психолог, арттерапевт, основател и директор на Института за терапия и експресивни изкуства гост в "Нощен Хоризонт". Тя разказва за пътуванията си до Китай, за семинарите, които води там, за индивида в една патриархална общност, каквато е общността там. На 14 декември в София ще се проведе Уъркшоп на тема "Психология,..
Церемонията по връчването на наградите на Българския дарителски форум " Корпоративен дарител" за 2025 година ще се проведе днес . Победителите ще бъдат обявени на официална церемония, която започва в 17 часа. "Всяка година пред фокуса на церемонията и през темата, която избираме да поставим на вниманието на хората, които присъстват,..
Медицинските храни, компенсиращи загубени килограми, трябва да са достъпни за хора с различни заболявания, които не могат да се хранят пълноценно . Това послание отправя Боряна Драганова, майка на 27-годишната Елена, родена с церебрална парализа и тежаща към момента само 20 килограма. Боряна беше сред участниците в среща-дискусия за състоянието..
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..
Групата за мониторинг на демокрацията, върховенството на закона и основните права към Европейския парламент проведе вчера закрито заседание за..
Някои държави имат 75 поправки в Конституцията, ние имаме 75 погазвания на Конституцията. Това заяви пред БНР проф. Александър Маринов, социолог,..