Даниъл Съскинд: Вирусът ни доближи до „Свят без работа“

Законите на пазарната икономика бяха пометени от коронавируса като торнадо, правителствата нарушават догми, диктували живота ни десетилетия наред. И започнаха щедро да раздават помощи на затворените по домовете си и останали без работни места хора.

И макар повече от половината - близо 4 милиарда и половина жители на планетата, да са под карантина - тя изглежда по един начин, ако се налага да стоиш в дома си от 40 квадратни метра и по съвсем друг, ако си затворен в луксозно имение и имаш милиарди в банките.

Пандемията предизвика гняв, много по-силен от всякога, срещу онзи омразен 1 процент от човечеството, в чиито ръце е съсредоточено световното богатство.

За растящата неприязън към милиардерите и мултимилионерите и преосмислянето на социалния модел Тоня Димитрова разговаря с икономиста от Оксфордския университет Даниъл Съскинд, който изследва бъдещето на пазара на труда и приложим ли е универсалният базов доход за всички.

- Пред коронавируса всички сме равни, независимо от цвят на кожата, националност, социално положение - така ли е наистина или пандемията засили още повече неравенствата между нас?

- Мисля, че е така. В началото на кризата някои наричаха вируса „великият уравниловчик“ - идеята е, че той не различава между хората, няма значение, с какво минало си. Но това, което все повече наблюдаваме доказва, че това не е така. Ефектът от вируса е много неравномерен, това отразява неравенствата, които вече съществуват в обществата.

Различен е и здравният ефект от вируса, забелязват се неравенства по отношение на здравословното състояние. Сред ключовите работници във Великобритания, хората, които продължават да работят по време на карантина, има много повече заразени, а в същото време те са и най-ниско платените. Икономическият ефект също е неравен. Един пример: хората с по-високи доходи имат и повече спестявания, така че те могат да се справят с шока сравнително по-добре от нископлатените.

Това, което виждаме е, че съществуващите неравенства в обществото се отразяват и при здравната и икономическата криза.

- Затова ли гневът на хората е насочен срещу богатите - редица звезди бяха принудени да свалят от профилите си в социалните мрежи снимките в карантина в луксозните си имения? В САЩ се появи вълна от недоволство след новината, че богати хора си произвеждат респиратори за себе си и още редица примери…

- По много начини тази криза е огледало на обществото, излага на показ неравенствата, които въобще не са нови, но ги подчертава по драматичен начин. Много е трудно да избегнем факта, че икономическите и медицинските последствия от кризата се разпределят неравно в обществото и неизбежно ще има гняв и разочарование и то в повечето случаи с право.

- И докъде мислите, че ще стигне този гняв - очаквате ли социални бунтове, след като здравната заплаха приключи и е ясен вече истинският размер на икономическия крах?

- Наистина се надявам да няма. Надявам се, че мерките, които бяха взети по света ще бъдат достатъчни и ще окажат адекватна подкрепа на хората, които са най-засегнати от вируса. Забележителното при тази икономическа криза е, че за разлика от финансовата криза от 2007-2008-а година, това е криза на мейнстрийт, на обикновената улица, а не на Уолстрийт - на финансовия център. Засегнати са милиони самоосигуряващи се, собственици на малък бизнес, а именно те са гръбнакът на икономиката.

По света бяха предприети драматични мерки. Например във Великобритания правителството на практика заличи почти целия частен сектор като предложи гаранции за заплати. Надявам се подобни мерки да бъдат адекватни за хората, които са най-затруднени в кризата.

- Но тези мерки са временни в момента. Коя е точката, в която правителствата стигат до цялостно преосмисляне и преоформяне на социалните неравенства?

- Има интересни и важни въпроси, които трябва да си зададем, след като свърши кризата. За много хора е пределно ясно, че не можем да продължаваме, както беше преди. Мисля също така, че е много малко вероятно държавата, която се намеси толкова решително, да отстъпи обратно и да прави това, което е правила в миналото.

Да погледнем назад в историята, например Втората световна война, тъй като това, което в момента преживяваме е вид война. След края на войната в Европа възникна социалната държава. Това беше моментът, в който се създадоха социалните структури. Историята показва, че е малко вероятно ролята на държавата да намалее.

Но в подтекста на въпроса Ви стои и нещо друго - малко вероятно е и обикновените хора да приемат отдръпване на държавата, защото те приемат с охота намесата ѝ. Интересно е как икономическият дебат наистина доминира политическия живот във Великобритания и в по-голямата част от Европа. През последните години непрекъснато се обсъжда въпросът, колко драстични трябва да са бюджетните съкращения. Сега, в кризата, този въпрос е напълно неадекватен, изглежда като част от една паралелна вселена, в която вече не живеем. Много хора ще зададат въпроса след края на кризата - защо всички тези цикли на безработица, финансови сривове, липса на жилища и бедност не сложиха край на дебата и логиката за бюджетните съкращения, а коронавирусът го направи.

- Написали сте книга „Свят без работа“, но когато сте я писали със сигурност не сте имали предвид да спрем да работим заради вирус и пандемия? В тази книга защитавате идеята за универсален базов доход за всички - това ли е ключът сега?

- Много е интересно, права сте. Написах книгата „Свят без работа“ като имах предвид не вирус, а автоматизацията на производството. Технологичните промени ще ни пренесат в свят, в който хората ще имат по-малко работа за вършене. И все още мисля, че това е предизвикателство, с което ще се сблъскаме през XXIвек. Но сега заради вируса се сблъскваме с него много по-скоро, отколкото мнозина очакваха. В резултат много от държавните мерки, които изложих в тази книга за справяне с автоматизацията, сега се прилагат при справяне с пандемията.

Смятам, че идеята за базовия доход е добра за свят, в който ще има по-малко работа за вършене от хора. Предизвикателството по същество е едно и също и то е как да разпределим дохода си по различен от традиционния до сега начин. Да плащаме на хората за извършена работа се оказва не толкова ефективно, колкото в миналото. Как променяме този модел? Независимо дали заради технологии или вирус - въвеждането на универсален базов доход изглежда като най-логичният и ефективен начин да се осигурят средства за хората.

- Значи по един или друг начин ние сме в процес на преразпределяне на доходите ни и на богатството, а коронавирусът просто ускорява този процес, така ли?

- Точно така, защото едно от последствията от тази криза е, че тя послужи като огледало на всички неравенства, които вече съществуваха в обществата, но по много по-драматичен начин, защото медицинските и икономическите последствия са неравномерно разпределени. Мисля, че веднъж свърши ли тази криза, едно от трайните последствия ще е, че ще искаме като общество да преодолеем тези неравенства, които излязоха на показ през последните седмици.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.