Проф. Поповска обясни как могат да се разграничат причините за смъртта, когато има починал с Covid-19 и придружаващи заболявания:
„Когато под микроскоп видим, че в белите дробове има дифузна увреда на алвеолите с развитие на шокова картина, тогава сме сигурни, че пациентът е бил с тежка дихателна недостатъчност, която е увредила всички органи и е непосредствена причина за смърт. Ако има и други придружаващи заболявания, трябва да се види дали тези придружаващи заболявания са обострени от вируса. Така че става много сложна задачата на патолога – да прецени кое е основното заболяване, фоново, конкуриращо заболяване. А когато няма аутопсия, със сигурност можем да кажем, че този пациент е починал с Covid-19, когато има интегриране на лабораторните данни от PCR, от клиничната картина, от образната находка в белия дроб, която е много характерна. Този вирус предизвиква много характерна клинична картина непосредствено преди смъртта – исхемия. Интегрирайки всички тези данни, един лекар може да се ориентира кога пациентът е починал от диабет, с диабетна кома, кога този вирус е бил случайна находка или допълнителна, или кога в белия дроб са толкова тежки уврежданията, че може да се приеме, че те са причина за смъртта.“
В началото на пандемията международни медицински институции са заявили, че аутопсията не е метод за поставяне на диагноза при Covid-19, „тъй като има риск за персонала и обществото, затова се препоръчва тя да се избягва“, отбеляза проф. Савелина Поповска.
Ролята на патолозите в пандемия обаче е да изследват какво се случва в организма и как се отразява дадено заболяване на органите в него, затова се налага да се провеждат аутопсии по ясни медицински индикации и в условия на безопасност. Такива указания у нас са били разработени и са част от медицинската документация. „Правят се аутопсии, независимо от риска и независимо от това, че нашите зали не отговарят на международните изисквания за безопасност“, уточни Поповска. „Ние работим с най-тежките пациенти, които са редки като находка, но находката е доста тежка в белите дробове.“
При щателно проведени аутопсии и изследване на органи с високо вирусно натоварване германските патолози са установили, че най-засегнати след белите дробове са тънките черва, бъбреците, миокарда и черният дроб. „Малките съдове са засегнати, а всички вътрешни органи имат добре кръвоснабдена васкулатура. Така че всички вътрешни органи, включително нервната система, са засегнати.“
Според патолозите в Германия седмица след смъртта вирусът в тънките черва и белия дроб остава жизнеспособен.
Защо не се правят повече аутопсии в България? И преди пандемията броят на аутопсиите у нас не е бил висок, посочи Савелина Поповска. Нежелание на близките, липсата на достатъчно патолози и на специализирани зали за инфекциозна болни със системи за антиналягане, за да не се разпространява вирусът по въздушен път са сред факторите, които и преди, и сега оказват влияние върху малкия брой аутопсии.
В България не се правят виртуални аутопсии, това се прави във високотехнологични болници, например в Швейцария, поясни специалистът. Използват се специални рентгенови апарати, които дават изображение на конкретни участъци. „Когато се намери нещо на образа, робот може да вземе точно от тази зона тъкан за изследване и да докаже каква е диагнозата в много безопасна среда.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..
От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..
Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва . Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов. "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ... Написала съм едно есе точно за..
Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението. Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..
Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..
Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен? Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..
Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..
Всички небитови потребители ще могат да получат компенсации за разходите за скъпия ток до края на годината, реши правителството като промени програмата..
Децата търсят телефона, защото им става скучно в час и отговорността за това носят институциите, защото не успяват да догонят технологиите и да..