Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ролята на патолозите в пандемията с Covid-19

Илюстрация: Георги Цветков

„Грипа не бива да го сравняваме с коронавируса в тежките му форми. Той понякога може да е по-тежък от леките форми на другите коронавируси, но в тежката форма на коронавируса грипът не може да се сравнява, тъй като той е биологичен патоген от друг клас. При него има разработена и ваксина, и успешна терапия.“ Това каза пред "Хоризонт" проф. Савелина Поповска, национален консултант по клинична патология и заместник-ректор в Медицинския университет в Плевен.

Проф. Поповска обясни как могат да се разграничат причините за смъртта, когато има починал с Covid-19 и придружаващи заболявания:

„Когато под микроскоп видим, че в белите дробове има дифузна увреда на алвеолите с развитие на шокова картина, тогава сме сигурни, че пациентът е бил с тежка дихателна недостатъчност, която е увредила всички органи и е непосредствена причина за смърт. Ако има и други придружаващи заболявания, трябва да се види дали тези придружаващи заболявания са обострени от вируса. Така че става много сложна задачата на патолога – да прецени кое е основното заболяване, фоново, конкуриращо заболяване. А когато няма аутопсия, със сигурност можем да кажем, че този пациент е починал с Covid-19, когато има интегриране на лабораторните данни от PCR, от клиничната картина, от образната находка в белия дроб, която е много характерна. Този вирус предизвиква много характерна клинична картина непосредствено преди смъртта – исхемия. Интегрирайки всички тези данни, един лекар може да се ориентира кога пациентът е починал от диабет, с диабетна кома, кога този вирус е бил случайна находка или допълнителна, или кога в белия дроб са толкова тежки уврежданията, че може да се приеме, че те са причина за смъртта.“

В началото на пандемията международни медицински институции са заявили, че аутопсията не е метод за поставяне на диагноза при Covid-19, „тъй като има риск за персонала и обществото, затова се препоръчва тя да се избягва“, отбеляза проф. Савелина Поповска.

Ролята на патолозите в пандемия обаче е да изследват какво се случва в организма и как се отразява дадено заболяване на органите в него, затова се налага да се провеждат аутопсии по ясни медицински индикации и в условия на безопасност. Такива указания у нас са били разработени и са част от медицинската документация. „Правят се аутопсии, независимо от риска и независимо от това, че нашите зали не отговарят на международните изисквания за безопасност“, уточни Поповска. „Ние работим с най-тежките пациенти, които са редки като находка, но находката е доста тежка в белите дробове.“

При щателно проведени аутопсии и изследване на органи с високо вирусно натоварване германските патолози са установили, че най-засегнати след белите дробове са тънките черва, бъбреците, миокарда и черният дроб. „Малките съдове са засегнати, а всички вътрешни органи имат добре кръвоснабдена васкулатура. Така че всички вътрешни органи, включително нервната система, са засегнати.“

Според патолозите в Германия седмица след смъртта вирусът в тънките черва и белия дроб остава жизнеспособен.

Защо не се правят повече аутопсии в България? И преди пандемията броят на аутопсиите у нас не е бил висок, посочи Савелина Поповска. Нежелание на близките, липсата на достатъчно патолози и на специализирани зали за инфекциозна болни със системи за антиналягане, за да не се разпространява вирусът по въздушен път са сред факторите, които и преди, и сега оказват влияние върху малкия брой аутопсии.

В България не се правят виртуални аутопсии, това се прави във високотехнологични болници, например в Швейцария, поясни специалистът. Използват се специални рентгенови апарати, които дават изображение на конкретни участъци. „Когато се намери нещо на образа, робот може да вземе точно от тази зона тъкан за изследване и да докаже каква е диагнозата в много безопасна среда.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Деян Василев

Деян Василев: Нашата банкова система е по-консервативна

"Събудих се с мисълта "Честит Евровден", така го усетих и много се вълнувах за това, което се случи вчера, защото знаем колко са усилията през годините на десетки различни организации и хора". Това отбеляза пред БНР Деян Василев , управител на Moitepari.bg: "Представих си Васил Левски с неговата мисъл, че можем да бъдем равни на всички..

публикувано на 09.07.25 в 15:19
Любомир Дацов

Любомир Дацов: Трудно е да надскочиш икономиката

"Ще се опитаме предварително да направим някакъв доклад или форма на доклад - страничка с няколко основни предложения, преди започването на бюджетния цикъл и приемането на бюджета. Ние нямаме право да го правим от гледна точка, че това е право на правителството и политиците, които управляват". Това обясни пред БНР Любомир Дацов , икономист, член на..

публикувано на 09.07.25 в 14:32

Бригите Рамбоусек: Битката с медийната свобода е битка за демокрацията

" Определено имаше по-голямо напрежение във вчерашната сесия на Европейската комисия". Това коментира  Ангелина Пискова , кореспондент на БНР за евроинституциите: " Ако досега сме плували в сравнително спокойни води, вече те не са толкова . Не бих казала, че е толкова опасно, че да се удавиш, но определено трябва да се внимава повече . Някак..

публикувано на 09.07.25 в 13:38
Илия Лазаров

Илия Лазаров: В България няма никакво основание да се получи инфлация

"Примерът с  Хърватия  е много важен, защото по същото време, когато имаше инфлация след приемане на еврото в Хърватия, в съседна  Унгария , където си остана флоринтът и не е прието еврото,  имаше по-голяма инфлация , което означава, че тази инфлация към този момент е била не вследствие на това, че Хърватия е влязла в еврозоната, а на..

публикувано на 09.07.25 в 12:43

Какви са изводите за образователната система от резултатите от матурите?

Днес и утре седмокласниците могат да подават документи за участие в първо класиране за прием в гимназиите . Преди три седмици се проведе Националното външно оценяване на учениците, а в края на миналата седмица Министерството на образованието и науката публикува обобщен анализ на резултатите. Съгласно изнесените данни тази година се забелязва леко..

публикувано на 09.07.25 в 11:03
Анета де ла Мар Икономова

Анета де ла Мар Икономова представя две книги в Нов български университет

Анета де ла Мар Икономова , дългогодишен преподавател в Университета Екстернадо де Колумбия в Богота, историк и международен анализатор на Латинска Америка, ще представи книгите "Грипната пандемия 1918 – 1920: исторически анализ от глобалното към локалното“ и "Трансгранични гледни точки между Колумбия и Венецуела: война, мобилност и териториалност“..

публикувано на 09.07.25 в 10:28
Доц. Петър Чолаков

Петър Чолаков: Когато се случи нещо хубаво, политиците гледат да го присвоят

" Когато се случи нещо хубаво, политиците гледат да го присвоят , да обяснят, че те са причината за хубавото, което се е случило, така че можем да благодарим за членството в еврозоната на  Борисов , който ни е завел в сърцето на Европа, както и на  Пеевски . Те двамата са "бащите" на членството в еврозоната. Това е поне, което разбрахме от думите на..

публикувано на 08.07.25 в 17:50