Германия не се отказва от финансовата дисциплина, но условията се промениха

130 милиарда евро помощ на икономиката, общините и гражданите заради пандемията Covid-19“ - такава спираща дъха сума може да си позволи най-силната европейска икономика, Германия.

Приетият тази седмица в Берлин възстановителен план представлява впечатляващ обрат в политиката на „светата черна бюджетна нула“, белязала ерата Меркел. Една година преди парламентарните избори пакетът мерки впечатли и с политическия консенсус, постигнат от трите управляващи партии - консервативния блок ХДС/ХСС на канцлера Ангела Меркел и социалдемократите на вицеканцлера и финансов министър Олаф Шолц.

„Пакетът мерки не е революционен“, смята проф. Оливер Холтемьолер - вицепрезидентът на влиятелния икономически институт „Лайбниц“.

„Политиката зависи от обстоятелствата. И по време на финансовата криза Германия прие възстановителен пакет, който също доведе до увеличаване на държавния дълг. Така че и сега не бих казал, че Берлин се отказва от финансовата дисциплина, а просто условията се промениха“, каза той за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

„В такива случаи човек трябва да се запита, какви последици биха имали дадени мерки, и какво би станало, ако не се предприеме нищо. Без приемането на пакет от мерки в помощ на икономиката развитието нямаше да е добро. Факт е, че в резултат на огромната сума във възстановителния пакет Германия ще увеличи драстично дълга си. Но от друга страна през последните години икономиката ни имаше стабилен растеж и затова смятам, че можем да поемем този дълг“, добави експертът в интервю за Весела Владкова.

- Отпуснатата гигантска сума идва във времена на нулеви лихви, когато трябва да се инвестира - това е философията на това споразумение, което постигнаха управляващите в Германия. Къде ще бъдат инвестирани парите, проф. Холтемьолер?

- Основната цел на приетите мерки е да насърчи потреблението. Такива мерки са намеленият данък върху добавената стойност и еднократната помощ за семейства с деца. Но има и стимули за инвеститорите. Много важен елемент представлява предвидената помощ за общините, тъй като голяма част от инвестициите минават през тях. Сега те ще могат да продължат инфраструктурните си проекти, които без помощ от правителството биха замразили заради свилите се приходи.

- За мнозина намаляването на ДДС за шест месеца до края на годината беше изненада, дори и за добре запознатите политически кръгове, както се казва на журналистически жаргон. Тази мярка на практика се възприема като алтернатива на дълго дискутирания бонус при покупка на нов автомобил. За това настояваше силната в германия автомобилна индустрия. А еколозите обявиха бунт, в случай че бонусът се приеме. Само погледът в бъдещето към по-устойчива политика за климата ли беше в основата на това решение, както обясни канцлерът Меркел?

- Повечето икономисти в Германия са против въвеждането на този бонус. Автомобилната индустрия в Германия се преструктурира, при това не от сега. Още 2018 година беше регистриран спад в производството и продажбите на нови автомобили. Коронакризата само засили тази тенденция. Би било погрешно структурната промяна, която тече в този бранш, да спре заради сегашната криза. Развиват се нови двигатели, с ново гориво, потребителите имат нови изисквания, на които концерните трябва да отговорят. Така че бонус за покупката на автомобил с дизелово или бензинов двигател щеше да е лош политически сигнал с негативен конюнктурен ефект.

- Напоследък валят обещания за на практика невъзвръщаеми кредити. Те са част и от плана на Европейската комисия. Съществува ли опасност, от тях да се възползват не само компании, които пострадаха от пандемията, но и такива, които и преди кризата не се справяха добре, проф. Холтемьолер?

- Това със сигурност е много трудна задача. Надявам се, че предвиденото ограничение за такива фирми ще сработи, а именно, че от мерките ще могат да се ползват само фирми, които са регистрирали в определен минал период печалба и са стриктни данъчни платци. Така ще се избегне подпомагането на фирми, които и преди кризата не са били устойчиви. Опасността идва по-скоро от това, че кризата изисква бърза реакция и тогава се допускат грешки.

- На практика икономиката спря за два-три месеца, при това не в целия свят и не напълно. Как се съотнасят тези два-три месеца към 30-те години, които ще са необходими за връщането на огромните заеми, които ще бъдат изтеглени от Европа?

- Кризата застигна отделните държави в Европейския съюз в различно икономическо състояние. Германия наистина се намираше в много добра кондиция с растяща заетост, пълна хазна и добра перспектива. Ако обаче погледнете към Италия, ще установите, че там икономиката от години не е отбелязвала ръст, а държавният дълг беше още преди кризата много висок. При толкова различни изходни позиции не е изключено кризата да задълбочи различията и възстановителният пакет на Еврокомисията да не успее да ги заличи.

Германската икономика е ориентирана към износа и е в неин интерес страните от ЕС да са икономически стабилни, за да може да продължи да изнася. Така че е логично Германия да подкрепи възстановителните мерки, които предвижда Европейската комисия.

От друга страна трябва да се попитаме, къде щяхме да сме сега, ако през 2008/2009 година, по време на финансовата криза, не бяхме рискували да поемем нов дълг? Естествено, винаги е по-добре да нямаш или да имаш нисък дълг, но ситуацията в момента не позволява бездействие.

И още нещо - каква инфраструктура оставяме на следващото поколение? Това също има значение, когато говорим за връщането на заемите. В този смисъл философията на възстановителния пакет от мерки на германското правителство е да се инвестира сега в инфраструктура, да се укрепи икономиката, така че когато тя заработи на пълни обороти връщането на заемите да не представлява проблем. 

Интервюто може да чуете от звуковия файл.