Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кулинарни традиции и рибарски истории на Фестивала на река Дунав в Белене

Снимка: Фейсбук

Община Белене за пета поредна година организира Фестивал на река Дунав. Празникът се свързва с Международния ден на  Дунав – 29 юни и е знак на своеобразна почит и благодарност на местната общност към реката като воден път край града и негова съдба.

Река Дунав, която всички в региона на Белене приемат като неизменна част от живота си, и в двата дни на фестивала беше център на всички  прояви - кулинарно състезание под мотото „Дунавска трапеза”, песни, танци и рибарски истории. За първи път стотици пуснаха хартиени лодки в реката с послания и пожелания, с надеждата да се сбъднат. Замисълът е този ритуал да се превърне в ежегодна традиция. Лодките тази година са били между 300 и 400. 

Река Дунав е част от нашия живот. Тя е част от нас и когато не сме тук, много ни липсва“, казва жителка на града. „Не съм убедена, че са достатъчно грижите, които се полагат. Не само за реката, а като цяло в България във връзка с екологията.“

Снимка: Фейсбук

Дунав е свобода. Ние сме израснали покрай реката. Красота, тишина, спокойствие – това ни дава на нас“, допълва друга жителка на Белене – Ася Дулева. Най-големият проблем на града според нея е „липсата на потенциал за развитие и работа“. „Има нужда от голям проект, който ще съживи не само Белене, но като цяло региона“, отбелязва тя.

Според кмета на Белене Милен Дулев повече хора трябва да знаят, че единственият български природен парк на Дунав - "Персина", се намира именно там, а от 290 вида птици на българска територия в района на Белене се срещат 260. Това е второто място у нас с колонии на пеликани. Също край Белене гнезди и морският орел, защитен вид в световен мащаб. „Дунавът дава живот и ние се обръщаме към Дунава“, подчертава Милен Дулев.

Във всекидневното хранене старите рецепти сигурно не се спазват, но когато имаш задачата да се върнеш назад във времето и да покажеш на подобно място, ги търсиш, казва шеф Ангел Ангелов. За празника са били приготвени „огромни мрени, опечени, направени по няколко начина, аранжирани с картофчета, една женица беше направила риба с домати, саламура имаше – от саламура до саламура има някои тайни и тънкости“, допълва шеф-готвачът. 

Културата на хранене ни е съхранила и тя ще ни унищожи. Защото ние сме възприели културата на хранене по информационния канал, който сме имали в семейството. Сега обаче възприемаме културата на хранене по информационния канал, който ни налагат. Налагат ни гурме. Да де, ама аз в къщи не се храня по този начин“, отбелязва готвачът и призовава да използваме наследения „информационен канал за кулинарните удоволствия“.

„Моята баба един път или два пъти в седмицата печеше скумрия. Сега, каквото и да ми каже някой, аз харесвам най-много скумрията. Да, има страхотни риби, но аз имам кулинарен спомен“, дава пример Ангелов. 

Целия репортаж на Латинка Светозарова чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Бивш управител на "Евксиноград": Не направиха реставрация, а ремонт!

Дългогодишният управител на резиденция "Евксиноград" Стефан Капитанов издаде книга за нея – "Евксиноград – непремълчани истории".  Капитанов е управлявал резиденцията в периода 1999–2011 г., когато е била във възход. Стефан Капитанов - от волейбола до Евксиноград В интервю за БНР бившият управител изказва огорчението си, че по..

публикувано на 22.10.25 в 07:19

Американски историк с книга за българската история

"Строители на държавата от степта: История на Първата българска империя" - това е новата книга на американския историк Ерик Холси, който от години живее в България. Книгата излиза на английски език.  " Възходът на Първото българско царство се дължи на подходящ момент. Византия е в упадък. Със сигурност има и голям елемент на късмет ", коментира..

публикувано на 20.10.25 в 12:37

Омагьосаната гора оживя в детското отделение на Кюстендил

Камелия Пешева, студентка по анимационно кино в Нов български университет, и нейната сестра Бояна Василева, учител по графичен дизайн, създадоха стенописа „Омагьосаната гора“ в родния си град Кюстендил. Проектът е част от европейския конкурс „Лечебна природа – анимация за щадяща и грижовна детска болнична среда“, в който Камелия бе финалист...

публикувано на 19.10.25 в 06:24

Детски фигури за безопасност по софийските улици

В София бяха поставени 10 детски фигури в реален размер на пет опасни пешеходни пътеки. Тази инициатива, озаглавена „София – град за децата“, бе реализирана от младежката организация „Сдружение РЕД“. Целта беше да се привлече вниманието на обществото и институциите към проблемите на пътната безопасност и да се подчертае необходимостта от..

публикувано на 19.10.25 в 06:15

Португалия привлича все повече български туристи

Все повече българи избират Португалия за своята следваща дестинация. Туристическите агенции у нас отчитат засилен интерес през последните години – тенденция, която се наблюдава и в световен мащаб. Какво прави тази атлантическа страна толкова привлекателна? Земята на корка, фадото, великите мореплаватели и богатата история привлича не само с красиви..

публикувано на 19.10.25 в 05:55
Виолин Калчев и Огнян Добриков

Българите са били най-добрите майстори на пушки кремъклийки в Османската империя

Знаете ли, че в Османската империя най-добрите майстори на пушки кремъклийки били българите. Това не е измислица, за да се тупаме в гърдите и да се самонавиваме колко сме добри и велики. Показват го документите в изследователския труд на двама, както те сами себе си определят - любители историци. Двамата са от Варна - Виолин Калчев и..

публикувано на 18.10.25 в 06:00
На голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов“ се провежда концерт на японски барабани тайко. София, 8 октомври 2025 г.

Откъде идва интересът в България към далечна Япония?

Отбелязват се 35 години от създаването на специалност Японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тържествата ще са на 17 октомври, а лекция на проф. Цветана Кръстева - преводач, преподавател и основател на специалността Японска филология, ще има на 16 октомври. "Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много..

публикувано на 14.10.25 в 11:12