Писмото на двамата императори Септимий Север и Каракала до жителите на Никополис ад Иструм преди повече от 1800 години е запечатано за поколенията върху камък. Надписът е открит при археологически разкопки преди един век - натрошен на парчета и със следи от огън. Императорското писмо е от 193-а година след Христа, разказва археологът и директор на Великотърновския историческия музей Иван Църов:
„Става дума за епиграфски паметник, много интересен, който е открит при разкопките в началото на XX век. Публикуван е 1921 година. След смъртта на император Пертинакс, който само два месеца и половина е бил на власт, започва гражданска война. Изведнъж легионите издигат трима претенденти за императори. Между отделните легиони започват сражения. В крайна сметка се налага император Септимий Север. Той успява да победи другите претенденти и взема цялата власт еднолично“.
По време на войната за императорския престол, която продължила няколко месеца, интересна е съдбата на цивилните римски градове, разказва археологът Иван Църов:
„Византион категорично се е присъединил на страната на Песциний Нигер – претендентът, издигнат от легионите в Мала Азия. Никополис, изглежда, в първия момент не са се ориентирали гражданите по правилния начин и също са минали на страната на оня император, но да не забравяме, че Първи италийски легион квартирува само на 50 километра от Никополис. Освен това в този период управител на Долна Мизия е братът на един от претендентите Септимий Север, което означава, че легионите са на негова страна. Така много бързо се е наложило Никополис да вземе вярната посока на ориентиране“.
За да потушат негативното впечатление от грешната си стъпка с подкрепата на неправилния претендент и да се спасят от военни набези и драстично увеличение на данъците, първенците и жителите на Никополис ад Иструм се откупуват като дават за кампанията на Септимий Север внушителната сума от 700 000 денара.
„И императорът Септимий Север в знак на благодарност, куртоазия е всичко, разбира се, както тогава е бил обичаят, благодари на гражданите чрез писмо, което изпраща до градския съвет. Веднага градският съвет се разпорежда съдържанието на писмото, което вероятно е било написано на свитък, да бъде изсечено върху камък, за да може всички да го виждат. Този камък, този епиграфски паметник е достигнал до наши дни, щастлива случайност, но във фрагментирано състояние“.
За да бъде реставриран и издигнат отново паметникът на мястото си, където е бил в древността, сдружение „Бъдеше за Никюп“ спечели финансиране по проект на голяма търговска верига. Историческият музей додаде недостигащата сума и така стана възможно експонирането в пълния му блясък на импозантното императорското писмо от преди 18 века, поясни музейният директор Иван Църов“
„Приблизително е около 3,5 метра висок, доста е голям, защото текстът върху надписното поле е много дълъг. Тежи около два тона, два тона и триста килограма, не сме го изчислявали точно. В момента вече е готов бетоновият постамент. Надявам се около втората половина на август паметникът вече да е реставриран и монтиран на мястото си“.
Почистването на фрагментите на императорското писмо и тяхното консервиране се прави от реставратора в Регионалния музей във Велико Търново Руен Хаджиниколов. Специалистът работи с най-съвременните консервационни материали, ползвани в практиката на известните музеи при обработката на лапидарни паметници. Изборът на технологията при работа с уникалния паметник от Никополис ад Иструм е консултиран както с българските реставратори, така и с опита на известни европейски учени.
Цялостният резултат от проекта ще допринесе за повишаване на туристопотока в римския град. Табела с оригиналния текст, преводи на български и английски език, поставена до надписа, ще направи достъпно неговото послание за по-голям кръг от хора.
Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
Трябва да си мъж и то издръжлив мъж, условията в тези страни като Йемен не предполагат масирано присъствие на жени , сподели бившият и последен..
"Чувствам се, все едно вчера съм била на работа тук. То е като да се върнеш у дома , където и да си ходил по света." Това сподели пред БНР Таня..
За 50-и пореден път в Пазарджик ще се проведат Зимните музикални вечери "Проф. Иван Спасов" - фестивал с традиции, носещ името на своя създател,..