„Причините са много, но могат да бъдат сведени до една – стремеж за бърза писта в законодателния процес. Няма да се обсъжда със заинтересовани страни, няма да видим дали може без промяна в закона, дали трябва да променим практиката на прилагане на закона. Най-лесно е да го изменим“, посочи Киселова в предаването „Преди всички".
При преглед на парламентарната дейност от последните 10, 20, 30 години, се открояват трайни тенденции, водещи до некачествено законодателство, обобщи преподавателят.
„Правилото е, че правителството внася законопроекти. За съжаление обаче значителен е вече делът на законопроектите, които внасят отделни народни представители или група народни представители.“
Делът на законопроектите на народни представители е приблизително 70% срещу 30 на сто, внесени от правителството. Преди време съотношението е било обратното – 70% от законопроектите са били внасяни от правителството, отбеляза доц. Киселова и допълни, че практиката в парламентарните държави с улегнали традиции е да преобладават правителствените законопроекти. Причината:
„Експертността на служителите в правителствените служби е много по-голяма от капацитета на отделен народен представител. Освен това се предполага, че правителството ще направи разчети колко ще му струва след това прилагането на закона.“
Доц. Киселова акцентира върху липсата на правила за проектозаконите, внасяни от депутати, както в настоящия, така и в миналия парламент. От 2009 г., вече повече от 10 години, няма съвет по законодателството към председателя на Народното събрание, изтъкна Наталия Киселова, според която „трябва народните представители да са готови да чуят негативни становища, да чуят критика.“
„На първо място трябва да спре това безогледно внасяне на предложения между първо и второ четене или през преходните и заключителни разпоредби на един закон. Трябва да спре това състезание между народните представители кой ще внесе повече законопроекти. Трябва да се помисли за качеството на кандидатите за народни представители, не на последно място – за възстановяването на дейности, предпарламентарни, които подготвят качествени законопроекти. И не на последно място – законодателната програма на правителството преди беше формална, а сега въобще я няма. Така всеки знае, че когато се „отваря“ един законопроект, всички, които имат намерения нещо да се добави, да се промени, могат да се обърнат към съответния министър“, коментира преподавателят по конституционно право.
За голяма част от законодателните проблеми се прави опит за разрешаване през вето на държавния глава или сезиране на Конституционния съд, но това са последващи мерки, които са не просто продължителни, а водят до това „върху кръпката да се прави кръпка и това допълнително да влошава качеството на закона“, подчерта Наталия Киселова.
Много са редки случаите, в които президентско вето е било одобрявано и това важи не само за сегашния държавен глава, отчита още юристът.
„Проблемът във ветата е, че много коректно и детайлно са аргументирани кои разпоредби не са в съответствие с Конституция или с международен акт, или с действащо законодателство. Ветото е много по-широка възможност за коригиране на закона в сравнение с Конституционния съд.“
„Ако правеха нещо умно, можеха дори да отхвърлят президентско вето, след това да подобрят закона. За съжаление обаче тази политика на инат – винаги да бъде моето, да бъде нашето води до това качеството на законите още повече да се влоши.“
Запитана за експертизата по проекта на ГЕРБ за нова Конституция доц. Киселова посочи, че управляващите не са подходили с намерението да се подобрят конституционните текстове, а с идеята да спечелят време, затова е скептична, че професионалната общност ще се включи активно в дебатите.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл." Украйна като държава трябва да израсне до осъзнаване на необходимостта от това присъединяване, а не да очаква, че присъединяването към ЕС ще разреши вътрешните ни проблеми ". Това заяви в интервю за БНР проф. Игор Жалоба - председател на организацията ПанЕвропа в Украйна и професор по история, който работи в Института по история към..
Изкуственият интелект поставя пред много предизвикателства и адвокатите. В двете посоки - и за прилагането в практиката им, и заради появяващите се или липсващи регулации за използването му. Естония, Китай, Канада и САЩ използват изкуствен интелект в съдебните практики, припомнят футуристи. Международният съюз на адвокатите вече е изготвил..
От Фондация "Искам бебе" алармираха, че с постановление се орязват средства от Фонда за инвитро процедури, като е предвидено те да се насочат към земеделските производители . По този повод от "Искам бебе" вчера бяха на среща със здравния министър д-р Галя Кондева. "Това в никакъв случай не ни противопоставя на другата целева група, към която..
Изложбата "Фантастични умове", която представя успехите на България в международните олимпиади по природни науки за 2024 г., ще бъде открита днес в зоната за пристигане на Терминал 2 на Летище София . "Идеята за изложбата е продължение на проекта "Моите будители", който показва различни успехи от образованието и културата", отбеляза пред БНР..
Снимки: БТА
За 13-а поредна година бяха раздадени журналистическите награди в конкурса "Валя Крушкина - журналистика за хората". Тазгодишните носителки на наградата за млад журналист - "Журналист надежда", на конкурса, отидоха при Катерина Василева от "Свободна Европа" и Анина Сантова от "Капитал". В интервю за предаването "Преди всички" Катерина Василева..
Работещите внасят близо 70% от приходите в бюджета, а фирмите – едва 30%. Това сочи анализ, изготвен от Конфедерация на труда "Подкрепа". От синдиката изразяват недоволство, че огромната тежест е прехвърлена върху работещите, и припомнят, че над 11% от наетите са и работещи бедни. От КТ "Подкрепа" настояват за промени в данъчната и..
На коледен концерт в Стара Загора в събота, 21 декември, предстои да бъде официално обявено началото на кампанията "Крачка след крачка за Силвия"...
Георги от Силистра е дете на "Българската Коледа ", а любовта на семейството е тази, която му помага да се справя всеки ден с предизвикателствата на..
Вървим в процес на нормализация, системен консенсус. Идеята е системата да заработи . Това мнение изрази пред БНР политологът Атанас Радев, който..