Изоставени, защото не са подходящи за обработване, през последните 30 години самозалесилите се земеделски земи са начинът, по който се увеличава площта на българската гора.
По Закона за горите до един момент държавата провеждаше последователна политика за прехвърлянето им в горски територии, за да могат да се управляват по реда на Закона за горите. През последните години по ред причини – законодателни, противоречива съдебна практика, натиск на еврофондовете, политически натиск по места – тази политика започна да се пропуква, обяснява експертът по горски политики Александър Дунчев.
Именно това пропукване е обезпокоително, защото проблемът засяга огромни площи.
Ако залесената площ в държавата ни е близо 4 милиона хектара, или 40 милиона декара, тези гори са една десета от тях - 3 милиона декара. От тези 3 милиона декара половината са изпаднали в тази безтегловност и всеки момент могат да бъдат изсечени, алармира Дунчев.
По думите му експертите спорят дали да се отинвентаризират тези гори, тъй като „държамата така и така е вдигнала ръце от тях“. А докато експертите спорят и държавата вдига ръце, предприемчиви бизнесмени виждат златна мина в тези земи, защото Европа пари за гори не дава, но дава за почистване на пасища.
„Все повече земевладелци и арендатори на общински земеделски земи виждат огромен шанс в това да спечелят лесни пари. Просто почистват самозалесили се пасища и ниви и получават едни бързи пари, което обаче води до унищожаването на тези самозалесили се гори по един безотчетен и много често незаконен начин“, коментира Александър Дунчев.
Това означава ли, че всеки собственик, непотърсил и необработвал земята си с години, днес може да изсече без контрол появилата се там гора, за да я превърне в пасище, което не е задължително да се ползва, но задължително ще носи пари?
Процедурите през последните години са отхлабени, а държавата, абдикираща от тяхното прилагане, прехвърля топката на общините, предупреждава Александър Дунчев.
„Много често даже собствениците на земеделски земи изобщо не отиват да питат кмета или държавата и почистват, както те си знаят, на своя глава, незаконно. Имаме случаи, в които след проверки на горските инспектори съдът казва – вие нямате право да контролирате тези територии. Тази сеч може и да е незаконна, но вие няма как да я спрете.“
На практика по сега действащото законодателство държавата стимулира изсичането на тези самозалесили се гори.
Държавата прави запитване до собствениците дали искат тези земи да се прекатегоризират като горски територии или искат да си ги ползват като земеделски земи, за което се поставя условие за тяхното почистване в тригодишен срок. „И ако не го направят, вече автоматично се прехвърлят в горски територии.“
Трудно да се намери баланс между частния интерес на собственика на земята и обществения интерес – да има гора, която осигурява все по-важните и дефицитни въздух и вода. Преди хилядолетия ние сме направили същото, което днес се случва в Амазония, твърди Александър Дунчев.
„Реално това сме направили преди 2-3 хиляди години всички българи и европейци. Гората в България е покривала 80 до 90% от цялата ни територия. Била е свалена до 15-20% в началото на миналия век и с огромен лесовъдски и доброволчески труд горите са били възстановени. В момента тези самозалесявания на изоставени земеделски земи са всъщност лекуване на раните на природата, която си възстановява горската площ“, подчертава той.
Трябва да намерим баланса коя земеделска територия си заслужава да бъде запазена като такава и коя – да я оставим да стане гора, обобщава Дунчев.
Затова и дебатът е наложителен – професионален и политически.
„Какво да правим с тези гори, които не са малко - дали да ги изсичаме, за да получаваме субсидии за голи пасища, много често върху ерозирали терени, или да търсим финансови стимули земевладелците и общините да ги опазват и управляват като гори, за да може да постигнем световните цели за увеличаване на горското покритие, спасяването на водните ресурси и прихващането на въглеродни емисии с цел смекчаване на климатичните промени.“
За целта днес Агенцията по горите събира на среща професионалната горска общност, защото решенията трябва да бъдат взети преди изсичането на горите. Следващи такива решения ще са възможни след десетки години.
Слушайте и звуковия файл.От 24 юли в Русе е забранено пиенето на алкохол извън заведенията. Глобите ще бъдат налагани от полицията и са по 200 лв. за първо провинение и 500 лв. за следващо. "Русе не е град на пиянки. Това, че те не могат да се справят с някакви пиянки, не означава, че всички трябва да ни обявят за такива", каза писателят Явор Цонев, който..
За първата половина на годината през античния град Хераклея Синтика са преминали около 20 хил. посетители. За цялата минала година са били над 60 хил. Това заяви пред БНР проф. Людмил Вагалински - ръководител на разкопките в Хераклея Синтика. "Силният сезон вече е в разгара си. Второто полугодие е по-силно за туризма. Миналата година..
Асоциацията на индустриалния капитал в България и Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" подписаха споразумение за сътрудничество по програмата "Път към успех", с което обединяват усилията и капацитета си за подготовка на квалифицирани кадри и осигуряване на заетост за хора от уязвими групи на пазара на труда. По думите на..
Милиони деца по света продължават да страдат от недохранване. Това сочи доклад по темата на УНИЦЕФ, Световната здравна организация и Световната банка, публикуван тази седмица. Над 150 милиона деца по света под 5-годишна възраст имат проблеми със спиране на растежа заради недохранване, сочат данните в доклада, който обхваща периода от 2000 до 2024 г...
„Комисията за противодействие на корупцията е обвързана с получаването на средствата по Плана за възстановяване от Европейската комисия. Този план, както и законодателната програма, която сме обещали, са одобрени и не подлежат на ревизия, което ще рече, че откажем ли се като държава от Комисията за противодействието на корупцията (КПК), няма да сме..
Цифровото евро няма да отнема права на европейските граждани, а ще им предостави по-голям избор. Това заяви за БНР Алесандро Джованини , съветник на директора за цифровото евро към Европейската централна банка . Още за проекта за цифровото евро и каква е истината за редица фалшиви твърдения, които се разпространяват за него в социалните мрежи,..
"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..
"Става все по-топло. Сега юли е с 2.7 градуса над нормата". Това обясни пред БНР проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател в СУ "Св. Климент..
Максималният размер на държавната помощ за пострадалите от пожарите е 1914 лв. Това заяви пред БНР Анелия Василева - началник отдел "Социални и семейни..