Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Самозалесилите се земеделски земи - златен шанс, но за кого

Със самозалесяването природата лекува раните си, възстановявайки горска площ

Снимка: БГНЕС

Милиони декари българска гора се оказват заложници на законови неуредици и може да бъдат изсечени, за да осигурят на собствениците си европейски субсидии - предупреждават лесовъди. Става въпрос за самозалесили се земеделски земи, които не са променили статута си, но понеже не са обработвани дълги години, са се превърнали в гори.

Изоставени, защото не са подходящи за обработване, през последните 30 години самозалесилите се земеделски земи са начинът, по който се увеличава площта на българската гора.  

По Закона за горите до един момент държавата провеждаше последователна политика за прехвърлянето им в горски територии, за да могат да се управляват по реда на Закона за горите. През последните години по ред причини – законодателни, противоречива съдебна практика, натиск на еврофондовете, политически натиск по места – тази политика започна да се пропуква, обяснява експертът по горски политики Александър Дунчев. 

Снимка: Радио Видин

Именно това пропукване е обезпокоително, защото проблемът засяга огромни площи.

Ако залесената площ в държавата ни е близо 4 милиона хектара, или 40 милиона декара, тези гори са една десета от тях - 3 милиона декара. От тези 3 милиона декара половината са изпаднали в тази безтегловност и всеки момент могат да бъдат изсечени, алармира Дунчев.

По думите му експертите спорят дали да се отинвентаризират тези гори, тъй като „държамата така и така е вдигнала ръце от тях“. А докато експертите спорят и държавата вдига ръце, предприемчиви бизнесмени виждат златна мина в тези земи, защото Европа пари за гори не дава, но дава за почистване на пасища. 

Все повече земевладелци и арендатори на общински земеделски земи виждат огромен шанс в това да спечелят лесни пари. Просто почистват самозалесили се пасища и ниви и получават едни бързи пари, което обаче води до унищожаването на тези самозалесили се гори по един безотчетен и много често незаконен начин“, коментира Александър Дунчев.

Снимка: БГНЕС

Това означава ли, че всеки собственик, непотърсил и необработвал земята си с години, днес може да изсече без контрол появилата се там гора, за да я превърне в пасище, което не е задължително да се ползва, но задължително ще носи пари? 

Процедурите през последните години са отхлабени, а държавата, абдикираща от тяхното прилагане, прехвърля топката на общините, предупреждава  Александър Дунчев.

Много често даже собствениците на земеделски земи изобщо не отиват да питат кмета или държавата и почистват, както те си знаят, на своя глава, незаконно. Имаме случаи, в които след проверки на горските инспектори съдът казва – вие нямате право да контролирате тези територии. Тази сеч може и да е незаконна, но вие няма как да я спрете.“

На практика по сега действащото законодателство държавата стимулира изсичането на тези самозалесили се гори.  

Държавата прави запитване до собствениците дали искат тези земи да се прекатегоризират като горски територии или искат да си ги ползват като земеделски земи, за което се поставя условие за тяхното почистване в тригодишен срок. „И ако не го направят, вече автоматично се прехвърлят в горски територии.“

Снимка: БГНЕС

Трудно да се намери баланс между частния интерес на собственика на земята и обществения интерес – да има гора, която осигурява все по-важните и дефицитни въздух и вода. Преди хилядолетия ние сме направили същото, което днес се случва в Амазония, твърди Александър Дунчев.  

„Реално това сме направили преди 2-3 хиляди години всички българи и европейци. Гората в България е покривала 80 до 90% от цялата ни територия. Била е свалена до 15-20% в началото на миналия век и с огромен лесовъдски и доброволчески труд горите са били възстановени. В момента тези самозалесявания на изоставени земеделски земи са всъщност лекуване на раните на природата, която си възстановява горската площ“, подчертава той.

Трябва да намерим баланса коя земеделска територия си заслужава да бъде запазена като такава и коя – да я оставим да стане гора, обобщава Дунчев. 

Затова и дебатът е наложителен – професионален и политически.

Какво да правим с тези гори, които не са малко - дали да ги изсичаме, за да получаваме субсидии за голи пасища, много често върху ерозирали терени, или да търсим финансови стимули земевладелците и общините да ги опазват и управляват като гори, за да може да постигнем световните цели за увеличаване на горското покритие, спасяването на водните ресурси и прихващането на въглеродни емисии с цел смекчаване на климатичните промени.“

За целта днес Агенцията по горите събира на среща професионалната горска общност, защото решенията трябва да бъдат взети преди изсичането на горите. Следващи такива решения ще са възможни след десетки години. 

Слушайте и звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20