Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ангел Ганцаров събра в книга историята на великотърновската журналистика от 1878-а година до днес

Ангел Ганцаров
Снимка: Здравка Маслянкова

Велико Търново стана първият град у нас, който си има енциклопедия на местната журналистика. Спортният журналист Ангел Ганцаров издаде книга, в която описва историята на великотърновската журналистика от 1878-а година до днес. С Русе и Пловдив старопрестолният ни град е от първите в страната, където след Освобождението започва издаване на периодичен печат. В книгата са проследени тенденциите в развитието на журналистиката, периодиката на печата и динамиката в последните години с електронните медии. Целта на книгата е да се отговори на въпроса какво е това великотърновска журналистика, разказа авторът й Ангел Ганцаров.

Великотърновският спортен журналист Ангел Ганцаров е в професията от 1986-а година. „Великотърновската журналистика от 1878 до 2020 година“ е шестата му книга и тя направи старопрестолният град първият в страната, който вече има своята журналистическа енциклопедия, проследяваща развитието на печата и електронните медии в града и региона от Освобождението до днес. 

„Много хора се питат - защо, как? Едни казаха - от къде на къде човек със спортна журналистика ще прави история на цялата журналистика. Други казват, че си правя книга за колекцията от вестници. Само в моята колекция имам над 150 вестника, които са излизали във Велико Търново. Има и много, които ги нямам, а вестниците винаги са били първото и дълги години единствено средство за масова информация“, каза Ангел Ганцаров. 

208 вестника са излизали в старопрестолно Търново от Освобождението до 9 септември 1944 година. Описана е периодиката и до 10 ноември 1989 година и след демократичните промени, появата и развитието на електронните медии в града.

Първата медия след вестниците и списанията електронна е кабелното радио, сега Общинско радио Велико Търново. След това в средата на 90-е години се появи кабелно радио „Мина“. Така че освен вестниците е имало две кабелни радиа, имало е и има две телевизии и 7-8 електронни сайта. Целта ми беше да наблегна повече на вестниците и списанията, а също така да намеря и какви печатници е имало във Велико Търново - къде и кои вестници са се печатали. Целта ми с тази книга беше да намеря колкото се може повече медии и повече журналисти“, допълни Ангел Ганцаров. 

Страници от книгата на Ангел Ганцаров                                  Снимка: Здравка Маслянкова

При подготовката на книгата си Ангел Ганцаров проучва архивите на Регионалния исторически музей, ровил се в Държавния архив, в печатната периодика, съхранявана в Регионалната библиотека „Петко Славейков“ във Велико Търново. В 380-е страници на книгата на Ангел Ганцаров за великотърновската журналистика са описани и представени много първи български издания, случили се точно във Велико Търново през годините:

Във Велико Търново е излязъл първият селски вестник в България. Във Велико Търново излиза първият български датиричен вестник „Остен“. През 30-е години излизат първите цветни вестници - през 1936-38 година. Рових се от януари миналата година, почти 10 месеца. Имаше папки, неотваряни от преди 140 години, потънали в прах. Във великотърновски вестници излиза първата кръстословица, отново през 30-е години на миналия век. Първият театрален вестник излиза във Велико Търново през 1900 година. Много работи излизат, тогава е имало спорт по вестниците и тогава е имало култура“, изтъкна журналистът. 

Книгата на Ангел Ганцаров за великотърновската журналистика от Освобождението до днес проследява промените в графичното оформление, съдържанието на вестниците, появата на реклами и снимки: 

„Аз съм наблегнал на заглавните страници на вестниците. Вътре по-интересни съм снимал реклами. Интересна реклама е за най-добрите кюлоти къде се продават в града или че, който чете вестник, той е най-осведомен. Повечето вестници се характеризират като обзорни, да имат всичко. В някои вестници преобладават политическите пристрастия на издателите или на авторите, които ги правят. Най-дълго излизалият вестник след 9-и септември 1944 година е вестник „Борба“ - вече 76 години. Събрах толкова много снимки, че мога да издам още две книги само със снимки“, коментира Ангел Ганцаров.

В книгата са представени и 225 великотърновски журналисти, работили и работещи в печатните и електронните медии след 1944-а година до днес. Къртовска работа и уникално издание, заяви за книгата на Ангел Ганцаров Светослав Стефанов, председател на великотърновското дружество на Съюза на българските журналисти.

„Това е един огромен труд, който авторът е вложил.  Аз като историк по образование оценявам действително неговата работа. Това изисква и усилия, и постоянство, и умения за обобщаване, и да се направят съответните изводи. Като тематика това издание мисля, че е уникално поне за Велико Търново“, допълни Светослав Стефанов. 

Страници от книгата на Ангел Ганцаров                   Снимка: Здравка Маслянкова

А през годините журналистиката се променя, споделя Веселина Ангелова, кореспондент на вестник „Труд“ във Велико Търново“, която е в професията от 28 години:

„Не бих казала, че е по-трудно или по-лесно, но мисля че нивото на качеството е много по-ниско от това, което беше преди. Журналистите работеха, бяха много по-взискателни, повече информация имаха от институциите, нямаше ограничения, нямаше рафинирани информации, подавани от пиари. Тогава се правеха и журналистически разследвания, просто истинска журналистика“, подчерта Веселина Ангелова. 

Романтичните времена на журналистиката са в историята, днес технологиите си казват думата и променят журналистиката, коментира Мила Милчева, бивш главен редактор на вестник „Янтра ДНЕС“ и журналист от 22 години:

Доста се промениха нещата, станахме лаконични, станахме преследвачи на бързите, сензационни новини, станахме спринтьори в търсенето на новини, което до някъде ограбва оная романтична и задълбочена част на журналистиката, не че сега няма разследвания и сериозни материали, но онези класически форми на журналистически текстове, на интервюта, на коментари, които е имало тогава, сега безспорно липсват“, допълни Мила Милчева.

Променя се държавата, променя се обществото, променя се и журналистиката, коментира Анатоли Петров, който е в професията от 32 години, собственик на сайт и кореспондент на няколко национални вестника.

Ако трябва да бъда честен, нивото на журналистиката като цяло пада както в България, така и във Велико Търново. Много неща са тези, които убиват журналистиката. Каквато ни е държавата, такава ни е и журналистиката. Появата на много пиари, появата на прессъобщения унищожава до голяма степен автентичността на медиите. Въпреки всичко, искам да подчертая, че в гилдията продължават да работят качествени хора, които пряко днешните обстоятелства в страната продължават наистина съвестно и обективно да работят. Все още има много колеги, които отстояват правото си на журналисти, слава Богу, и благодарение на такива хора се крепи все още професията“, коментира  Анатоли Петров.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 21-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Преди премиерата на оперетата “Веселата вдовица“ от Лехар в НМТ “Стефан Македонски“ разговаряме с режисьора Валентин Ганев и с диригента Константин Илиевски - Томбола за билети за концерти и спектакли -..

обновено на 03.03.25 в 17:49
Шон Бейкър с четирите награди

Вечерта на "Анора" - наградите "Оскар" бяха връчени за 97-и път

Вечерта на "Анора" - така беше определена церемонията по раздаването на 97-те награди "Оскар" на американската Академия за кинематографично изкуство. Черната комедия "Анора" грабна общо пет статуетки - за най-добър филм, най-добра актриса за Майки Мадисън, най-добър режисьор за Шон Бейкър, за оригинален сценарий и монтаж. Филмът разказва..

публикувано на 03.03.25 в 07:58
Национален конкурс

В Панорама "Плевенска епопея 1877 г." подредиха изложба от детски рисунки

В Панорама "Плевенска епопея 1877 г." подредиха изложба от детските рисунки, изпратени за участие в Националния конкурс "Освобождението". Конкурсът се организира за 27-а година от Община Плевен и Регионалния военноисторически музей в града. В него участват ученици от първи до осми клас и с решение на Министерството на..

публикувано на 02.03.25 в 10:51
Конан О'Брайън ще води церемонията.

В очакване на 97-те награди "Оскар"

Тази нощ ще се състои церемонията по връчване на най-престижните награди в света на киното - "Оскар". Фаворити за спечелване на отличието за най-добър филм са продукциите "Анора" и "Конклав", като очакванията са за много оспорвана надпревара. Водещ на 97-ата галавечер за Наградите на филмовата академия на Съединените щати ще бъде комикът..

публикувано на 02.03.25 в 09:10
Тодор Петев

Тодор Петев и детското ателие в изложбата "Образи из ателието на Николай Шмиргела"

Безплатен уъркшоп за деца ще се проведе на 1 март в Софийската градска художествена галерия .  Mалките музейни посетители ще могат да се срещнат с Тодор Петев за детско ателие след предварително записване .  Събитието на тема "Образи от ателието на Шмиргела" е част от образователната програма "Гледане с разбиране" , посочи за "Закуска на..

публикувано на 01.03.25 в 06:45

Кукерландия – земя на кукерите

В дните на фестивала "Кукерландия" , който тази година се провежда от  27 февруари до 2-ри март, художници от Ямбол и региона подредиха изложбата "АртАреал'25" - посветена на многообразието и богатството на народните традиции в региона.  Официално откриване на Международния маскараден фестивал "Кукерландия" Магнетизъм, виталност, жизненост..

публикувано на 01.03.25 в 06:30
Янко Маринов (1975-2025)

Отиде си органистът Янко Маринов

На 49-годишна възраст внезапно почина Янко Маринов - високо ценен пианист и органист, византолог, ерудит, научен изследовател и основател на консорта за старинна музика Concerto Antico . Роден в Бургас, Маринов е гордост за клавирната школа в града, а в НМА "Проф. Панчо Владигеров" - София изучава пиано в класовете на проф. Стела Димитрова-Майсторова и..

публикувано на 28.02.25 в 12:25