Надежда в руините - Хърватия след труса

Младата хърватска журналистка Йелена Прторич е преживяла страшния трус преди седмица в родния си град Риека в северната част на страната.

„Когато по-късно научихме, че епицентърът е на повече от 100 км, беше ужасяващо. До 29 декември не знаех, че е възможно земетресение да е толкова мощно, че да се усети на стотици километри разстояние.“

През 2020-а обаче Йелена научава много добре какво е земята под краката ти да се люлее. Била в Загреб, когато трусове от 5,2 по Рихтер разтресоха хърватската столица на 22-ри март.

Сега двата най-засегнати града - Сисак и Петриня, са сякаш призрачни - с разрушените си сгради и хората, напуснали, за да оцелеят. С отломки от миналото спокойствие. С куче, което още пази несъществуващ вече дом. Ще останат ли самотни и тъжни тези къщи и след удара на природата?

„Ако не сте от Хърватия, мислите за плажове, острови, туризъм и може би за Загреб, но епицентърът на земетресението бе в Централна Хърватия. Това е част от страната, за която всъщност никой не мисли. Била съм един или два пъти в Сисак, никога в Петриня. Ако не сте от там, ако не преминавате или нямате приятели в района, не бихте отишли“, разказва Йелена Прторич пред БНР.  

Според официалната статистика това е един от хърватските райони с най-скромен брутен вътрешен продукт, тоест един от най-бедните. 

„Не са непременно призрачни градове в смисъл, че всички са ги напуснали, но проблемът с обезлюдяването, който започна след войната през 90-те години и продължава до днес, е огромен. Загубата на хора засегна най-вече вътрешността на страната и този регион е сред силно засегнатите“, пояснява журналистката.

Тук и белезите от юговойните са сериозни. Някои от местните загубили домовете си за първи път именно тогава. Сега преживяват същото, макар и по други причини. А белезите остават. Понякога буквално. 

„По време на войната Петриня бе окупиран от сили на Югославската национална армия. Сисак също бе нападнат и бомбардиран. Регионът беше силно засегнат от войната. Мисля, че цяла Хърватия откри едва след земетресението колко зле е изглеждал Петриня и преди това. В социалните мрежи можете да видите снимки на града, който всъщност така и не бе напълно възстановен, с останалите следи от куршуми и гранати по фасадите на къщите, с липсващите фасади на места.“

„Говорим за регион, който е на около 40 км от Загреб, много близо до финансовия и икономически център на страната и най-богатия ѝ регион, защото Загреб определено е такъв. Но само на 40 км все още има градове, които са били напълно занемарени след войната. Разбира се, сега ситуацията е отчайваща, защото в Петриня например хората разказват как няма нито една сграда в центъра, която да не е пострадала“, допълва Йелена Прторич.

Може би затова кметът сравни града си с Хирошима. Особено емоционални думи, които за Йелена обаче имат логично обяснение.

„Това е и реакция на отчаяние. Никой никога не е готов за подобно нещо. Хората тук смятаха, че земетресението, което ги удари в понеделник, тоест трусът преди голямото земетресение на 29 декември, който беше с магнитуд 5,2 по Рихтер, е най-лошото нещо, което може да им се случи тази година. След това обаче ги удари и голямото земетресение от 6,2 по Рихтер.“

Пострадалите получиха вода, храна, палатки, одеяла, дрехи, радиатори, всякакви вещи от първа необходимост. Получиха и много топла доброволческа помощ. Хората, останали без дом, веднага бяха поканени в чужди къщи чрез социалните мрежи. Йелена вижда в реакциите от първите дни прилив на солидарност - и от родната Хърватия, и от балкански държави, сред които България, и от по-далечни страни. Все още да се говори за възстановяване на щетите е рано, земята под краката на хърватите продължава да трепери. Вторичните трусове са стотици. И сега хората са нуждаят от подслон, макар и временен. 

„Трябват им фургони и кемпери. Мнозина искат да останат близо до домовете си, докато започнат да ги строят наново. Имаше и много хора, които отидоха на терен с желанието да помогнат на онези, които искат да се преместят.“

И така - действаш като да окажеш първа медицинска помощ, разказва Йелена. Седмица по-късно някои все още я търсят, защото спят в колите си. Но това, от което хората ще се нуждаят в идните месеци, е финансова подкрепа.

След първото земетресение в Загреб през март, през юни щетите вече са били оценявани на около 86 милиарда куни, или близо 11 и половина милиарда евро, уточнява хърватската журналистка.

„Някои хора, които тогава загубиха домовете си, все още спят във фургони или са наели апартаменти например в хостели или хотели.“

Какво още доминира пейзажа и историята в едно от най-разрушените места след земетресението преди седмица в Петриня?

„В Сисак има мост, който е сред символите на града. Нарича се Стария мост и е тухлен. Създаден е по време, когато икономиката на Сисак процъфтява - между двете световни войни. Мост, който всъщност оцелява през Втората световна война. Германците искат да го взривят, но това не се случва. Оцеля и през последната война, а накрая го унищожи земетресението. Мостът не се е срутил съвсем, но да се преминава по него тези дни не е безопасно.“

„Визуално наистина е могъщ символ на щетите, причинени от земетресението. Има разрушени жилищни сгради, в центъра можете да видите отломки навсякъде, но емоционалните щети може би се виждат най-добре в разрушенията на Стария мост“, продължава Йелена Прторич.

За нея битката за смисъла отвъд символите не е въпрос на желание, а необходимост. 

Отвъд символиката хората се нуждаят от своите домове, училища и болници. Изглежда от по-дълго, отколкото дори сме си помисляли. Най-голямото предизвикателство не е да се покаже солидарност сега, казва Прторич. Най-голямото предизвикателство или всъщност нужда е солидарността да се поддържа в следващата година или две.

„В страната ще има и други проблеми и мисля, че е много вероятно до 6 месеца просто да забравим за Сисак и Петриня.“

А дали има символика, която отива отвъд красивите истории и може да осигури мост, по-здрав от тухления, към надеждата? Сигурно някои сред вас ще разчетат като знак от съдбата факта, че първото новородено за 2021-ва в Хърватия проплака в пострадалата от земетресението болница в Сисак. 

„Наричаме го „земетръсното бебе”. Семейството му е от Петриня, но бебето е родено в Сисак буквално минута след полунощ.“

Той се казва Давид. Името му означава „обичан от Бога”. И ако в олелията покрай пандемично раждане след земетресение, Давид е останал без добра орисница, то нека по радиото му пожелаем божествена обич да го води към мечти, високи като готически кули, към места, неразрушими от разтворилата се земя под него и към Сисак, където се е родил, но по мост, по-здрав от военните капризи на човека и многозначителните прищевки на природата.