Връщаме се в далечната 1983 година, когато Лех Валенса получава нобелова награда за мир, годината в която Американският президент Роналд Рейгън назовава СССР „дяволска империя“, годината, в която на Антарктида е измерена най-ниската температура на планетата от -89,2 °C, а в България филмовата лента "Равновесие" на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Станислав Стратиев се завъртя в кината. Годината, в която програма "Хоризонт“ вече е на 12 години и когато Формация студио "Балкантон" изпяха своя хит „След десет години“. Годината, в която, група млади журналисти от програма "Хоризонт" се събират, за да измислят концепцията на първото нощно предаване, което стартира в радиоефира на 3 януари 1984 година.
Кръстник на новото предаване е журналистът Румен Ивайлов.
"Нощният хоризонт" е една моя идея, която откраднах от един испански филм. Той разказваше за един испански радиожурналист, който във всяко нощно предаване разказваше за неудачите и удачите в живота си - семейният живот, деца, приятели, познати. И всяка нощ хиляди хора започваха все повече да го слушат, защото чрез него откриваха себе си", подчерта Румен Ивайлов.
За мнозина нощният блок ще се превърне в любимо предаване, където темите ще са разнообразни, гостите разпознаваеми и обичани, а слушателският интерес непрекъснато ще расте. "Нощен Хоризонт" остана и до днес запазена марка за радиото, където слушателите преоткриват себе си.
Сутрешният блок "Преди всички" и днес ни информира за предстоящите събития от деня, с първия коментар на политици, експерти и общественици. Всяка делнична сутрин точно в 6.00 часа предаването започва с първите кореспонденции от страната, а поколения слушатели помнят този сигнал който всяка сутрин звучи в 7 без 10, когато радиото се обръща с любов към децата, с приказната програма на „Ранобудно петленце“.
Мнозина са и онези, които пък освен "Ранобудното петле" си спомнят мелодията на популярната народна песен „Откак се е, мила моя майко ле, зора зазорила“, която десетилетия наред обявява началото на предаванията, които са в ефир от края на 70-те години на миналия век.
В подготовката на рубриката участват историци, публицисти, писатели и журналисти. Първо звучи на вълните на програма „Хоризонт“, а след това, поради големия слушателски интерес, и по програма „Христо Ботев“. Водещите, сред които са журналистите Валентин Зурлев и Елисавета Попова, както и участниците в предаванията разгръщат пред микрофона златни страници от българската история.
Сутрешният блок "Преди всички" звучи днес благодарение на десетките журналисти оставили своя отпечатък в ефира.
„Старата къща" ми беше стара любов, аз това исках да правя в доста по-ранна възраст, когато "Хоризонт" пристъпваше с новата си програма и наистина беше много въздействащо. Късмет някакъв, успях да работя в продължение на 10 години точно на това място, на което исках в "Хоризонт", в сутрешния блок", каза журналистът Румяна Червенкова.
Днес Румяна Червенкова не работи в радиото, но казва, че тук са били първите й уроци по журналистика. Щастлива е, че тук е работила с истински професионалисти.
Днес сутрешният блок на „Хоризонт“ се стреми към независима и честна журналистика, въпреки 111-то място по свобода на словото отредено за страната ни от "Репортери без граници". Какво обаче можем да кажем за българската журналистика?
"Каквото можем да кажем за българската държава през 2021 година - нещата винаги са в хармония, това е парадигмата на една държава, това е системата, в която вътрешните елементи взаимодействат", подчерта Румяна Червенкова.
През годините десетки са имената на репортери минали през "Хоризонт", благодарение на които сме се докосвали до най-значимите и ключови събития в историята ни.
Репортерите са тези, без които слушателите няма да имат възможността да чуят онова, което се случва на мястото на събитието. Процесът срещу българските медицински сестри и д-р Ашраф продължи около 9 години и завърши с успех за България.
А репортажът ще е журналистическият жанр, без който няма да може да съществува новото предаване, което се появява в ефир на 4 януари 1989 година.
В края на 80-те години не е ясно на кого хрумва идеята да позапълни информационно-музикалната програма „Хоризонт“ в ранните следобедни часове, където до тогава звучи музика и "Рекламният компас" нещо като разширен рекламен блок. Създатели и първи водещи на предаването „12 +3“ са Йордан Лозанов, Чавдар Стефанов, Георги Папакочев и Петко Георгиев.
"Всички сме допринасяли с идеи, всички сме помагали за развитието на идеята на всички останали", каза Петко Георгиев.
След появата си „12+3“ успява да утвърди нов стил в журналистиката, нещо нечувано до този момент - с ексклузивни включвания от мястото на събитието, интервюта със значими събеседници, с интересните рубрики и модерната музика за няколко месеца предаването печели любовта и доверието на милиони радио слушатели.
Петко Георгиев е и първият български журналист, който веднага след падането на комунизма през 1989 година пръв се обръща към слушателите с "Дами и господа".
Едно от най-важните неща в радиото е музиката. Музиката, която може да те накара да слушаш едно радиопредаване или просто да изключиш приемника. В годините на комунистическия режим са съществували т.нар. музикални квоти, т.е. определен брой минути е звучала класическа, народна, съвременна музика. Днес не е така, но с музикалния редактор Красимира Прокопанова говорим за онези години, в които западната музика не е звучала много често по радиото.
Едно от най-важните неща в радиото е музиката. В годините на комунистическия режим са съществували така наречените музикални квоти, т.е. определен брой минути е звучала класическа, народна, съвременна музика. Днес не е така.
Спомените на музикалният редактор Краси Прокопанова са много. Кое е любимото й предаване?
"Първо, когато дойдеше някаква западна музика, която е в класациите, която е била модерна, която е била топ, първо тя минаваше през нашите музикални предавания - "Музикална стълбица", "Пулсиращи ноти", "Песни на седмицата", първо се представяха тези песни там и след това навлизаха в ежедневната програма, в блоковите предавания", подчерта Прокопанова.
Между 16 и 18 часа в програмата звучи предаването "Между обеда и вечерята", а по-късно дневното обзорно предаване на "Хоризонт" - "Нещо повече". Един от водещите му е Величко Конакчиев.
"Всички са минали по един или друг начин. Спомням си, че Доган не е идвал в студиото, но ходех да го записвам някъде в Родопите. Гледах да е шарено и да е интересно. Политиците загубиха човешкия си образ за тези години, особено сегашните. То се губи образа вече - "образа и подобието", както казваше Йордан Радичков, с когото бяхме приятели също".
Величко Конакчиев е водещ на предаванията "Нощен Хоризонт", "Нещо повече, "Неделя 150" и новините. На него се пада честта първи да прочете в ефира новината за свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 година.
Екипната работа в радиото е от изключително значение. Зад реализирането на едно предаване са журналистите, музикалните редактори и звукорежисьорите. За първите стъпки в работата като звукорежисьор ни споделя Алина Цекова.
"Аз влязох в една апаратна и нищо не разбирах от това, което се говореше, въпреки че хората говореха на български. Чуваха се някакви гласове от някакви колони и от други места, аз нищо не можех да разбера и си казах - "Тук няма да ме бъде".
Слушателските телефони все по-често намират място в програмата. За първи път се появяват в "Нощен Хоризонт", след това в "Хоризонт за вас", а по-късно и в други предавания. На живо слушателите коментират и задават въпроси на познатите телефонни номера.
"Хоризонт за вас" е предаването, в което журналистите ще разговарят със слушателите първо в неделния ден, а след това в петък. И така половин век "Хоризонт" ще информира и забавлява 24 часа, 7 дни в седмицата.
Днес програма "Хоризонт" смело крачи в 21 век, всичко - записи, аудио монтаж, излъчвания се реализират благодарение и на модерните технологии. "Хоризонт" намери своето място в дигиталната среда. Предаванията се публикуват на уеб страницата на БНР, програмата има Фейсбук страница, където всекидневно хиляди читатели имат възможността да се информират. Немалко са и предаванията, които правят подкасти, видеострийминги и така достигат до много други аудитории. Явно това ще е бъдещето!
В месеца, когато отбелязваме 50-тата годишнина на "Хоризонт" нека се поздравим: Честит рожден ден, колеги, честит рожден ден, скъпи слушатели, защото празникът е не само наш, но и на всички, които ни слушат, четат и гледат!
Повече можете да чуете в звуковия файл.Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев". Над 6000 са откритите..
Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..
Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..
255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..
Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..
Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..
България е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб, каза проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение в столичната болница „Св. Иван Рилски“. С над 50 хиляди смъртни случая е намаляла смъртността в САЩ след промяна на начина на живот на хората - намаляване на тютюнопушенето, промяна в начина на хранене,..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Днес е националният празник на България. Празнуваме 147 години от освобождението от османско иго след Руско-турската война от 1877-78 г...
Изпитвам респект пред личността на автора на химна на България "Мила Родино" Цветан Радославов, призна в интервю пред БНР режисьорът на..