LOFAR телескопът тества теориите за произхода на Вселената

публикувано на 17.02.21 в 14:48

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Репортаж на Добромир Видев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Суперкомпютри и радиотелескопи по Земята правят на практика света един голям телескоп за наблюдаването на Галактиките. А размерът има значение, става ясно от думите на проф. Питър Галахър от Дъблинския институт за научни изследвания на онлайн среща в Ютюб канала на „Рацио““за доброволци, които организират събития за популярна наука:

„Радиотелескопите могат да бъдат изградени от много евтини материали. Дания започнаха с тази идея. След това германците, Полша, Франция, Великобритания. И ние решихме да направим такъв. Колкото и странно да звучи, за изграждането на подобни телескопи се използват евтини материали. Конструкцията му представлява кабели, жици, които са разположени на пилони. И понеже са евтини, можем да направим телескопа много голям. Създадохме и консорциум, привлякохме най-големите университети в Ирландия, получихме подкрепа дори от местните деца, които започнаха да събират пари. Местната община същото помогна. И правителството се намеси в построяването на този телескоп“, това казва проф. Питър Галахър от Дъблинския институт за научни изследвания по време на дискусията. И обясни:

„Успяхме да създадем този LOFAR телескоп - голям колкото две футболни игрища. Свързахме кабелите и по оптика започнахме да споделяме данните с Нидерландия, за да може да се обработи информацията и дори да изкараме снимки. На галактики, на слънчеви експлозии, на екзопланети.В Нидерландия има общо 40 LOFAR станции, а в Европа още 13 станции. Започнат е строеж на още две нови станции – в Латвия и в Италия.“

БГНЕС

Проф. Питър Галахър от Дъблинския институт за научни изследвания казва, че сега системата от нискочестотни станции от телескопа ще подпомагат мисията на сондата Solar Orbiter. Космическият апарат е проектът на Европейската космическа агенция, който беше изстрелян преди година, за да изследва Слънцето. Едно от другите постижения на радиотелескопа LOFAR е, че е засякъл пулсирането на т.нар. пулсари, което може да доведе до проверка на Теорията на относителността и времето във Вселената.

Чрез радиотелескопите хората да могат да погледнат отвъд онова, което са смятали, че могат да видят.

„Позволяват ни да тестваме теории за самия произход на Вселената, структурата на звездите, структурата на галактиките. Междувременно обучаваме студенти, развиваме IT уменията на студентите. И може би и затова България също създава своя радиотелескоп от тази система LOFAR. Това би увеличило обхвата на системата от радиотелескопи. И може да спомогне за нови открития. Проектът на Института по астрономия получи нужното финансиране преди близо година. Партньори са Техническият университет-София, Дъблинският институт за научни изследвания и Нидерландският институт за радиоастрономия. Проектът предвижда през следващите 13 години да се изгради и развие българска наблюдателна станция на разпределения панeвропейски радиотелескоп LOFAR. А в края на миналата година антените за тестване на българския радиотелескоп са били доставени. С тях от Института по астрономия ще потърсят най-подходящото място за това къде да бъде построен той. Така че скоро ни обещават добри новини“, казва още проф. Питър Галахър .

Още по темата в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!