Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тодор Тодоров: Има ненаучени уроци от авариите като тази във Фукушима

Основният извод е, че тази енергия не е нито евтина, нито безопасна, нито чиста, казва експертът от Сдружение „За Земята”

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Който иска да произвежда от ядрена енергия електричество, трябва да бъде задължен да разработи съвременни планове за справяне с ядрени аварии и за защита на гражданите. Това, което видяхме в дисциплинирана Япония – там настъпи огромен хаос. Те и затова досега не могат реално да покажат последиците.“ Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ Тодор Тодоров, координатор на кампания „Климат и енергия“ в Сдружение „За Земята”. 

Тази вечер от 18 часа във Фейсбук страницата на сдружението ще покажат няколко петминутни късометражни филма, които не са катастрофични, не разказват за  директните последици от разрушенията, а ни срещат със семейства, пострадали по един или друг начин от ядрената катастрофа във Фукушима.

„Много е впечатляващо например едни тийнейджърки как обясняват, че когато пътуват из Япония, не казват, че са от Фукушима, защото отношението към хората от Фукушима е като към такива, които носят радиация, носят болести“, обясни Тодоров.

Снимка: ЕПА/БГНЕСЕдинственият смисъл да припомняме тази трагедия, както и Чернобил, е да си опитваме да не повтаряме грешките, които са направени“, коментира Тодор Тодоров пред БНР. 

Той цитира научен доклад на ООН за въздействието на радиацията, в който се твърди, че радиацията от аварията не е увеличила риска от рак над нормалното и не е нанесла статистически измерими щети на населението. Световната здравна организация след Чернобил по същия начин излиза с доклад, че няма такова повишаване и няма официални данни за връзка с радиацията. Японското правителство след аварията приема, че допустимата граница на облъчване е 4 пъти по-голяма от тази, приета след Чернобил.

Има ненаучени уроци от тези аварии, затова сме принудени всяка година да отбелязваме и да ги припомняме, защото те са очевадни. И за хората, които са пострадали, и за останалите“, допълни Тодоров. 

Снимка: ЕПА/БГНЕСВисокотехнологична Япония, която е водеща икономика в света, не може да се справи с последиците от аварията вече десет години, въпреки отделените 200 милиарда долара, изтъкна той.

„Това, до което са стигнали те, е да изливат радиоактивна вода, т.нар. обезопасена, в океана. Всеки се интересува рибата да не е хваната около Фукушима.“

Изливането на водата в океана не е решение, категоричен е Тодоров. „На далечни разстояния в океана от Фукушима се открива радиоактивност. В самата Япония на стотици километри от централата също се откриват такива огнища. Това е процес, който не може да бъде спрян със съвременните технологии.“

С тези огромни суми страната покрива дейности по откриването и обезопасяването на разтопеното гориво от реакторите. „Над 40 години ще отнеме обезопасяването му“, уточни Тодор Тодоров.

Основният извод е, че тази енергия не е нито евтина, нито безопасна, нито чиста“, обобщи той.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътуване назад във времето с първа спирка - Военната академия "Георги Раковски"

Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..

публикувано на 26.11.25 в 15:09
Полина Карастоянова

Поли Карастоянова: 2026-а година ще бъде по-добра за българския туризъм

2025-а година е определена като най-успешната  след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..

публикувано на 25.11.25 в 13:42
Мартин Димитров

Мартин Димитров: Сегашното управление става опасно за финансовата система

"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..

публикувано на 25.11.25 в 09:16
Хранителна банка в САЩ

Кърт Шулц за бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас

За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..

публикувано на 24.11.25 в 15:46

ИИ и туристическите платформи - кое е новото и кое е "забравеното старо"?

Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка.  Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..

публикувано на 24.11.25 в 14:44

Дигитален туризъм и нови професии на изкуствения интелект в сферата

Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..

публикувано на 23.11.25 в 11:53
с. Баните, община Баните

Старата минерална баня в Баните ще стане музей на балнеологията

Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..

публикувано на 23.11.25 в 07:45