Later на Стивън Кинг: Не отлагай днешния ужас за по-късно

Пристъпваме в „злия мрак“, където звездите са угаснали. Там, където властва Краля. Повод за това ни дава новата книга на Стивън Кинг - "Later", която излезе официално в САЩ на 2 март.

Говорим си в „Изотопия“ с двама ключови за разпространението на тъмното изкуство на Кинг у нас - Димитър "Димо" Стоянов, художник, автор на корици на български издания на Краля, самият той издател на Кинг от почти 30 години. А „Другият“ ни събеседник е Весела Прошкова, отявлен преводач на Стивън Кинг и негов фанатичен почитател.

Срещнахме се с в стая 13, където се помещава издателството на Димо, за да си поговорим какво ни чака „По-късно“. Но и какво е било преди. Поразровихме се из историята на масовата поява на Кинг у нас, спецификите на превода и каква атмосфера е нужна, за да се материализира ужасът в ефектна авторска корица.

04/11/91

11 април 1991 г. Димитър Стоянов и негови колеги от вече спряното от печат списание „Дъга“ създават фирма. Целта на обединението е да продължат да правят това, което обичат и умеят най-добре. И така се появява издателство „Плеяда“. Започват с рисуването на илюстрации за детски приказки. Още тогава обаче ги привличат по-страшните истории, а пък и приказките не вървели особено.

„Разбрахме, че ни е необходимо да издаваме по-сериозни книги, за да може да потръгне издателството“, казва Димо. И така се стига до….

Начало на масовото (Кинг-о-издаване) у нас

Годината е 1992-а. На българския книжен пазар излиза „Проклятието: Сейлъм`с Лот“. Авторът е Стивън Кинг - меко казано слабо издаван у нас в годините преди демократичните промени. Книгата излиза трудно, от издателството дори взимат пари назаем, за да финансират появата й на бял свят. „После върнахме парите и всичко започна да върви напред“, спомня си Димо. Преводачът Весела Прошкова обръща внимание на тогавашната „жажда“ на българите за подобни книги : „Кинг беше издаван преди 1989-а само от „Народна култура“, при това с огромен оправдателен предговор и послеслов, обясняващ защо сме издали тази книга. Такива бяха времената.“

Среща с Краля по време на „Нощна смяна“

Преводът на сборника с разкази на Стивън Кинг прави връзката на Весела с издателството на Димо. Започва мрачната литературна приказка, която ще роди толкова ужасно хубави книги.

„Най-великият сборник с разкази на Кинг“, възкликва Весела и разкрива любопитни детайли около първото издание на „Нощна смяна“: „От списание „Съвременник“ тогава искаха да включат няколко разказа от Кинг, но държаха на това да не са много страшни. И така за този сборник бяха избрани само 5-6 от историите“.

С преводачески замах правим дисекция на жанра. Според Весела повечето читатели не обичат разкази, но Кинг е изключение. „Най-големият майсторлък е да пишеш в кратка форма. Романът може да има по-силни и по-слаби места, а разказът – той те грабва. За да развиеш добре един образ, например както е в „Под купола“, са ти необходими много повече страници“, продължава преводачката. Тя определя Кинг като майстор на описанията на героите: „Има един епизодичен герой от „Сблъсък“ – пастор, който се появява само на половин страница. Още го помня как е обрисуван.“

Трудното претворяване на Кинг или за преводаческите терзания

Тъмно удоволствие е да си в света на Кинг. Заедно с това обаче има и терзания

заради трудности в претворяването му на български.

Весела Прошкова ни повежда из мрачните дебри на превеждането: „Работихме без интернет и без речници. Не се гордея със старите си преводи, признавам си. Но не мисля да се оправдавам само с липсата на интернет, защото при заплата 100 лв., си купих речник „Уебстър“ за 300 лв., заради една фраза „Нощна смяна“.

Американските реалии, бликащи от страниците на Кинг, не винаги получават превод, от първия път. Ограничената действителност в посткомунистическа България срещу страната на неограничените възможности:

„В разказа „Кадилакът на Долан“ има едно изречение, в което има 3 глупости: „Кадилакът беше претъпкан с плейбой, 12 проститутки, а той носеше дънково яке по-тъмно от нощта.“ Нито е плейбой, нито са проститутки, а дънковото яке е марка слънчеви очила. Липсата на интернет води до това.

За да превеждаш обаче ти трябват не само помощни средства, но преди всичко страст към Краля.

„Въпреки всичките ни усилия, правим преводите с кеф. Защото ние не сме продавачи на Кинг, ние сме първите му фенове. Кинг не иска да го напишеш текста, той иска да влезеш вътре, да го разтълкуваш, да си със него заедно“, продължава Весела. Рекордът й за преведени страници на Кинг за 24 часа е 10. Страст със сигурност, но и притискащи срокове.

Да рисуваш историите на Краля

Оставяме химикалката за малко и хващаме боите, за да чуем от Димитър „Димо“ Стоянов как се рисува корица на Кинг. Неговото издателство прави авторски корици на произведенията на Краля, които издава. Познайте кой ги рисува?

„Това си е професия. Човек започва от текста, хваща се за нещо, което го провокира и просто рисува. Така стават при нас нещата“, разбираме за творческия процес на ужаса.

Не можем да минем без доза фатализъм. Понякога създаването на корицата звучи като част от сюжетите на Стивън Кинг.

„Винаги, когато правя Кинг се случваше нещо – или ще окуцея по някакъв начин, ще се спъна или нещо друго, но винаги съм идвал и съм довършвал до край книгата и съм я пускал. Спомням си, когато американският президент Бил Клинтън беше у нас, тогава пускахме „Торба с кости“. Едвам се дотътрих до тук. На всичкото отгоре бяха спрели целия транспорт в София и трябваше да се ходи много дълго пеш, но книгата излезе.“ Е, злото побеждава.

Хард рокът, любим и на Кинг, е неделима част от творческата атмосфера на Димо: „Без музика не мога да рисувам. Заредил съм компютъра с парчета от древни времена – още от 70-те до днес“.

Новите технологии променят рисуването за Димо: „Първите корици се рисуваха с моливчета, четки, боички. А сега вече само с таблет“.

„Беше тъжен моментът, в който на масата, на която рисувам, имаше постоянно отворени бои и четки в бойна готовност. В един момент ги прибрах от това бюро и повече не се появиха.“

Какво ни чака „По-късно“ ?

„Главният герой на „Latter” е хлапе с вродена способност да общува с мъртъвци, които още не са се преселили в отвъдното“, вдига завесата Весела Прошкова – Най-интересното е, че те трябва да отговарят откровено на всичките му въпроси. Това е както дарба, така и проклятие.

„Отново има хлапе. Отново Кинг го обича. Отново говори с неговия глас и с неговите идеи. Напомня ми на „Сърца в Атлантида“.

Толкова. Повече ще разберете „По-късно“.

А сега може да чуете цялото интервю с Димитър Стоянов и Весела Прошкова в звуковия файл.