Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пандемията от Covid-19 се отразява сериозно на психичното здраве на българина

Калина Йорданова и Катя Едрева
Снимка: Пламен Христов

Пандемията от Covid-19 се отразява сериозно и на психичното здраве на хората, независимо дали те са преболедували от коронавируса. Според психиатри тежките депресивни разстройства са се увеличили с 25% от началото на пандемията, а всеки втори има проблеми със съня.

От началото на пандемията все повече хора търсят психологична и психиатрична помощ.

"Смятам, че стигмата вече не е такава, каквато беше преди 10-15 години. Все повече търсят психиатър, психолог. Страшно много хора, които дори не са преболедували идват със смесени, тревожни, депресивни разстройства и другата голяма група почти всеки втори в тази пандемия - проблемите със съня. Много чести са проблемите със съня. Самите рестрикции, самата пандемия води до това. Хората, които са го преболедували отключват много тежки панически кризи, проблеми със сърцебиене, сърдечни проблеми, белодробни проблеми, няма как да не се отрази това на психиката", каза д-р Катя Едрева от Държавната психиатрична болница в Ловеч.

Според нея пандемията не е спомогнала за увеличаване на тежките психиатрични заболявания.

"Психозите, които са шизофрения, ефективно разстройство не се променят.  Шизофренията е 1% от общата популация, нямат значение външни фактори там за увеличение на процента".

По думите ѝ депресивните разстройства и психозите са лечими, ако потърсим помощ от специалист.

"Абсолютно са лечими тревожно депресивните състояния, лечими са и психозите. Те са хронични заболявания, но могат да бъдат в терапевтична ремисия, която да не ги различава от здравите хора".

Психологът Калина Йорданова коментира, че е важна навременната диагностика на депресивните разстройства и психозите

"Много хора идват с 10 години съществували панически атаки и казват, че искат да си решат въпроса веднага. Това е много трудно. Много е трудно да има един хронифициран, занемарен психологически проблем и да очакваме, че той може бързо да се реши. Другото, което ми се вижда много важно да кажа е, че много пъти съвместяването на психотерапевтична помощ с медикаментозно лечение е най-добрия вариант. Медикаментът много пъти сваля интезитета на физическото преживяване, на симптома, който човека усеща, но трудно променя качеството на мисълта и обратното".

Според Йорданова пандемията се е отразила негативно и върху психичното здраве на децата:

"Много деца биват водени в момента към психологическа помощ, защото изолацията, това, което ги лишава от ежедневния им контакт, игра, от това да усвояват социални контакти в градина с другарчетата си с различен по-голям социален кръг, усилва симптоми, които са били налице или отключва такива. Много деца идват с разстроен сън, с кошмари, с нощни напикавания, с фантазии, че духове ходят в стаята и впоследствие се оказва, че става дума за неизговорени загуби в семейството. Това става актуално на фона на пандемията, защото тя провокира въпроса за загубата". 

Повече можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проучване: Българските деца нямат навик да ядат риба, плодове и зеленчуци

Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..

публикувано на 19.09.24 в 09:49
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26
Вътрешната баня на Сърбинската къща

Голям е интересът към Ипеклийската и Сърбинската къща в Берковица

Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..

публикувано на 09.09.24 в 11:49