Електронен подпис – кой, как, къде, защо

В България оперират няколко компании, които предлагат квалифициран електронен подпис, като вариантите са два – или облачна технология, чрез която можем да използваме редица финансови институции без дори да стъпваме в офисите на компаниите, или чрез инсталация на допълнителен софтуер на личния ни компютър (познат като „КЕП на флашка“ – бел. ред.), чрез който можем да платим данъците си в НАП и да имаме достъп до личното си здравно досие, следователно – да получим сертификат, че сме ваксинирани или преболедували Covid-19, който отваря вратите към пътешествия зад граница.  

КЕП – електронен подпис и идентификатор  

Две са компаниите, които предлагат „облачен“ КЕП – иновативна технология, която ни позволява чрез идентификация от разстояние да подписваме договори, обясни в 13-тия епизод на подкаста „На всяка цена“ професор Георги Димитров, председател на фондация „Право и интернет“ и член на управителния съвет на една от тези две компании. По думите на Димитров, макар и всички услуги заедно – идентификация и подпис, да изискват от нас един клик, то зад технологията стоят доста услуги. Ако ги използваме за отваряне на банкова сметка, изтегляне на кредит от разстояние (например – кредит със селфи) или друг вид банкова услуга, този подпис е интегриран в платформата, която банката ни предлага. Подобна е ситуацията и с другите видове финансови компании – например пенсионни дружества или застрахователни компании. Това означава, че самите компании са готови да заплатят за КЕП за използването единствено на техните услуги, за да може клиентът им да работи с тях. Ако искаме да използваме същия КЕП за друг вид услуги (извън тези на конкретната компания, например – банката, с която комуникираме през мобилния си телефон), вече ще трябва да доплатим. 

КЕП с допълнително USB устройство се предлага от всички компании на пазара, но той е по-сложен за опериране. Той обаче е ключът ни към работа с част от държавните институции. „Общините се оказаха по-гъвкави от държавата в това отношение“, смята Георги Димитров. Въпреки това има и държавни институции, които позволяват да комуникираме с тях и с облачен, и с другия вид КЕП.  

Безплатен електронен подпис – възможно ли е? 

Компанията, която Георги Димитров представлява, предостави в пиковите моменти от пандемията безплатен електронен подпис заедно с Държавната агенция „Електронно управление“. Извън този случай обаче Димитров е категоричен, че електронният подпис трябва да е безплатен за всички, когато е необходим за електронен идентификатор пред държавата и за подписване на документи, издавани от държавни институции. Когато става дума за използването му за работа с частни компании, то всеки клиент трябва да плаща според собствените си нужди, смята Димитров. Той е категоричен, че технологията е сигурна.  

Онлайн гласуване с КЕП – технологично е възможно, политически – чувствително  

Технологията напълно позволява да се осъществи гласуване по онлайн с електронен подпис, като елементите са два – единият е идентификаторът, че става дума за конкретния гласоподавател, който има право на вот, а другият – елементът, който ще осигури тайната на вота. Георги Димитров е напълно категоричен, че технологично е възможно онлайн гласуването без съдържанието на вота да се обвърже с гласоподавателя. „Въпросът има и политически измерения заради вота от чужбина, но аз не бих искал да ги коментирам“, допълни Димитров.  

Още за електронния подпис и всички останали услуги, които стоят зад него, може да чуете в 13-ия брой на подкаста „На всяка цена“.