Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Могат ли технологиите да помогнат:

Фермери горят и изхвърлят тонове вълна годишно

ЕС счита вълната за отпадък, у нас никой не мисли за оползотворяването й

| обновено на 09.06.21 в 13:51
Овце порода Аваси
Снимка: БНР

Хиляди тонове вълна се изхвърлят годишно в реките и деретата у нас  или се изгарят – за това алармират животновъдни организации.

Никой в държавата не търси решение на проблема, който носи финансови загуби на фермерите и крие рискове от екологично бедствие, твърдят те.

Почти никой, освен пряко засегнатите, не си дава сметка за мащабите на проблема, казва Михаил Михайлов от Националния съюз на говедовъдите.

„Вълната не само че не може да се продаде и да получат фермерите допълнителни доходи, а дори не може да се изхвърли от фермите.“

Допреди 3-4 години вълната е била изкупувана по 20-30-50 стотинки, през последните две години са вземали вълната, без да я платят, а сега вече никой не се интересува, разказва Михайлов.

„Тя остава при фермерите, задръстват се кошарите, трупат огромни количества. Тази вълна им пречи. Спасяват се поединично, изхвърлят я в долове, дупки, реки, където и да е, само да не е във фермата. Става дума за 3 хиляди тона вълна годишно.“

Загубата за фермера идва и от разходите по стригане на овцете.

Приложение може да намери вълната на едва 40-50 000 овце у нас  Снимка: БГНЕС

Преди години не се налагало да се търсят нелегитимни начини за освобождаване от вълната, тъй като е имало работеща текстилна промишленост, която е изкупувала големи количества.

Според Михаил Михайлов обаче проблемът не е само в промищлеността.

„Овцете, които ние отглеждаме, които ние развъждаме, те не могат да произвеждат качествена вълна.“

Може да се използва вълната на 40-50 хиляди овце, вълната от останалите 1 милион овце никой не я иска, поясни Михайлов. „Тя не става за нищо и трябва да бъде по някакъв начин отстранена, изхвърлена.“

Всички държави в Европа са на този хал, допълва Михайлов.

Снимка: БГНЕС

Оказва се, че има начин непотребната вълна да се превърне в конкретни продукти, например в тор.

„Нашите комшии, румънците, миналата година откриха една фабрика, която започна да произвежда тор. Торта е много хубава, защото се съхранява 6 месеца в почвата и е изключително благоприятно да се използва в райони, в които имаме суша.“

Непотребната вълна може да намери приложение още в изолации и опаковки.

Нормативно в Европейския съюз вълната е определена като отпадък. Това води до опасения дали в един момент фермерите няма да бъдат принудени да заплащат за депонирането й.

Според животновъдите държавата и браншовите организации трябва да потърсят варианти за решаване на проблема - или да се възложи на някой от научните институти да разработи идеи за приложението на вълната, или да се предвиди възможност за финансово подпомагане на фермерите.

„В противен случай вълната ще започне да ни превзема.“

Повече информация ще чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04