Посетителите на фестивала „Средновековен Търновград: Трубадури“ видяха изкуства и войнски умения

Групи за исторически възстановки и свободни реконструктори от Украйна, Румъния, Сърбия и България пренесоха посетителите в крепостта Царевец в славната и загадъчна епоха на Средновековието и ги срещнаха с поетичния и музикален талант на странстващите музиканти – трубадурите и техните атрактивни представления. Тази година различното във фестивала беше музиката на странстващите музиканти и разказвачи - трубадурите, разказва Нелина Църова, директор на дирекция „Култура“ в община Велико Търново: 

„Музиката винаги е била важна и съществена част от ежедневието на всички хора, независимо от епохата. Тази година фестивалът е посветен на музиката, на развлеченията, защото трубадурите не са само певци. Те са хора, които разказват истории, споделят новини. Те са хората, които митологизират дадени случки. Те са тези, които разказват по художествен, интересен, украсен начин дадено историческо събитие, за което са чули или са били по случайност свидетели. Ролята на трубадурите в средновековния свят е изключително важна“. 

„Аз съм Даниел Ангелов от групата „Летящите номади“. Сформирахме тази група 2018 година с жена ми. Стилът е етно, фюжън, експериментална музика. Аз свиря на пиринската тамбура, а жена ми Кристина свири на даф, това е древен ирански барабан“.  

Бойните турнири и битки с тежковъоръжени войни под жарещото слънце в крепостта на царете от династията на Асеневци бяха една от акциите на международния фестивал „Средновековен Търновград: Трубадури“. 

„Казвам се Методи Навущанов, председател на регионален клуб „Традиция“ в Панагюрище. Панагюрският клуб участва с четирима войни, които вземат участие в бойните сцени. За войните от Средновековието е характерно, че снаряжението, оборудването е било много специфично, доста атрактивно. Болшинството е хладно оръжие, там се изискват особени умения за водене на двубой, за водене на бойни действия. Тези умения са се култивирали в Средновековието и в древността с продължителни и изнуряващи тренировки“.

Повече от 150 реконструктори на исторически събития като в истинска машина на времето върнаха посетителите поне с 8 века назад и показват далечната славна и романтична епоха на Средните векове. Имаше демонстрации на бита, кухнята, занаятите, изкуствата. Учителката по природни науки Таня Илиева от клуб „Традиция“ във Велико Търново е вдъхновена от облеклата на средновековните българки: 

„Умението на украсяване - всичко е било ръчна изработка и естествено е имало трудолюбиви и умели жени, които са можели да работят с перли, с мъниста, с тези златни нишки, които са се втъкавали. Всичко това е било невероятно. Разбира се, една богата жена е имала една официална дреха, която е обличала за такива случаи, но тя е била истинско произведение на изкуството“. 

Моника Петрова от Исперих е архивист по професия, но също е увлечена по мистиката на Средновековието: 

„Ние имаме една представа за него, която се различава от това какъв е бил битът на хората и с тези възстановки ние се опитваме да покажем, че всъщност средновековните хора не са били чак толкова далеч като бит от нас и че можем да намерим много общи паралели. Един от моите любими примери е, че в нашите представи Средновековието е някакъв период, който е много сив, много мрачен, докато те са обожавали цветовете. Жените също са обожавали бижута, тъй като религията е забранявала кипренето, но те са намирали начини, по които да се направят красиви, различни – мъниста, раковини, въобще било е много разнообразно, много пъстро“.  

На фестивала беше представен и средновековен куклен театър. Прави го Надежда Николова от Шумен. В представленията за децата се разказват две приказки, а в спектаклите за възрастни се представят притчи. Една от тях е за четирите свещи: 

„Първата свещ била спокойствието, за съжаление в днешно време може да се каже, че почти нямаме спокойствие, и тя бавно угаснала. Втората свещ била любовта. Днес много малко внимание обръщаме на любовта, пренебрегваме я и тя милата горяла, горяла и бавно угаснала. Трета свещ била вярата. Много малко хора имат вяра днес. Горяла свещичката и тя угаснала. В този момент в стаята влетяло едно малко момче и се разплакало: „Защо, тези четири свещи трябваше да горят, а трите са угаснали?“ Тогава се обадила четвъртата свещ и казала: „Не се притеснявай, мило дете, аз съм надеждата. Докато я има надеждата, всичко ще се оправи и тези три свещи също ще горят“. Затова, хора, не губете надеждата, вярвайте и имайте надежда за всичко“.  

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.