Избирателна активност от 37,6% към 20 ч., отчита екзитполът на агенция „Галъп интернешънъл болкан“, която е партньор на БНР в изборния ден и следи движението на вота и разпределението на силите към бъдещите мандати за 46-ото НС.
Към същия час на изборите на 4 април данните на „Галъп“ сочеха, че 48,1 на сто от избирателите са отишли до урните.
Към 17,00 часа избирателната активност в страната бе 29,1%, показваха данните на агенцията.
"Това е доста под активността, отчетена на изборите на 4-ти април, когато тя беше с повече от 10 процентни пункта по-висока. Наистина разликата е доста голяма", коментира Светлин Тачев от "Галъп интернешнъл".
Към 15.00 часа избирателната активност беше 24,8%.
Юлиана Гальова от „Галъп интернешънъл болкан“ коментира за БНР:
„Прави впечатление по-ниската избирателна активност към момента...Може да направим и кратко обобщение за профила на гласоподавателите - в момента до урните в най-голяма степен отиват хората, които са в активна възраст. Знаем, че е по традиция по-възрастните упражняват правото си на глас рано сутрин, а от друга страна, отчитайки топлите часове, има вероятност повече хора да гласуват следобедните.
Наблюдава се, че най-активни към момента(17 часа) са избирателите в областните центрове. Разбира се, не би следвало да хиперболизираме избирателната активност, просто до голяма степен това е отражение и на демографската структура спрямо останалите населени места“.
По-рано Светлин Тачев отбеляза.
Сутринта излязоха малко повече хора, отколкото на предишните избори. Вероятно в по-късните часове, когато и хладината ще е по-голяма, ще излязат и повече хора да гласуват".
Гласоподавателите по-скоро не са притеснени от коронавируса, посочи Тачев.
Той припомни, че 3 400 000 души гласуваха през април и това беше добра активност предвид ситуацията – пик на коронавирусната инфекция.
Към 13:00 часа избирателната активност беше 19,9%."Малко по-висока сме измерили на предходните избори – 21,7%. Към момента малко се забавя активността. Това до голяма степен може да се дължи на самия сезон. Към този момент в по-голяма степен са гласували твърдите ядра на партиите. Очакваме да се активизират следобед хората, които в последния момент са решили за кого да гласуват, а също така младите. Жителите на столицата в по-голяма степен най-вероятно ще излязат да гласуват", каза за БНР Яница Петкова от агенция "Галъп интернешънъл болкан".
Към 11:00 часа активността беше 13,3%, обясни по-рано днес изпълнителният директор на "Галъп Интернешънъл Болкан" Първан Симеонов. Той отчете, че в началото на изборния ден активността е била по-висока, отколкото на вота през април:
"Активността се движи в рамките на очакваното в изборите на 4 април. Следобедът ще е решаващ. Тогава ще проличи дали активността потегля нагоре или надолу. Сутринта беше малко по-висока, отколкото отчетохме предишния път. Това вероятно се дължи и на хубавото време. Следобед ще знаем, първо, защото тогава ще има по-голямо натрупване и, второ, защото различните електорати, които този път са интересни, са и много различни като навици. На 4 април до обяд имаше една картинка, а следобед - съвсем друга, към края на деня стана трета. Днес активността се движи в рамките на очакваното и на това, което помним от 4-ти април. Като възрастови групи не виждане нищо неочаквано, като типове електорати, като навици… Рано сутринта в извадките натежаха по-дисциплинирано гласуващите. Следобед и особено вечерта очакваме по-динамично гласуващите, решаващите до последно, избиращите до последно. Тогава вероятно ще можем да кажем и какъв е делът на тези, които са избрали в последните няколко дни. Надявам се да можем да видим и каква е величината на проблемите с машините. На мен ми се случва, че за момента тази величина не е особено сериозна."
"Малко по-високо се движи избирателната активност към 9 ч. спрямо тази на предишните избори – преди на 4 април към този час активността беше 5 на сто, сега е 6 на сто".
Чрез екзитпола ние ще имаме по-бързо резултатите и още в 20.00 часа ще имаме ориентир какво се е случило, каза той и призова хората да откликват на молбите на анкетьорите, защото "екзитполът и паралелното броене са още една гаранция за честността на вота", а опасност от заразяване няма.
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат. Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев. Според него това е така и заради..
Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..
Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..
Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..
Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти. От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..
Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..
Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести. При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър..
Трудно е да си представим, че война, струвала живота на стотици хиляди и прогонила милиони от домовете им, може да ескалира още. Но броени седмици след..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..