Продължават проучванията в местността „Азмака“

"Сега сме на нашия палеонтологически обект, където от доста години правим палеонтологически теренни проучвания. 2007 видяхме този зъб в частната колекция на Петър Попдимитров от Чирпан", каза директорът на Националния природонаучен музей към БАН в София проф. Николай Спасов, който и тази година беше в района на местността „Азмака“, за да търси материал за изследването на човешката история.

На „Азмака 4“ са намерихме над 2000 костни останки от животни, които вече знаем, че са на около 7 милиона и двеста хиляди години.

"Те показват, че природната обстановка е била много близка до днешната саванна обстановка на Африка. Сух климат, редки дървета, жирафи, носорози".

Той коментира, че е бил сигурен, че по нашите земи в късния миоцен са живели човекоподни: 

"Но това, което намерихме, надхвърли очакванията ни. В смисъл, че този зъб, който установихме, че е на грекопитек, това е един хоменид, представител на човешкото семейство, описан по една челюст от Гърция, би трябвало да бъде нашият първи потенциален предшественик. Според белезите, които могат да се намерят на челюстта и на този зъб. Първият, или поне потенциално смятаме, че е първият представител на човешката фамилия. България цялата е наситена с история, но специално в това място има нещо, което го няма никъде, бих казал дори го няма никъде в Европа. Да намерим най-късните представители на човешкото семейство в Европа. На 7 милиона години. Най-важното е, че откритията показват, че най-вероятно действително става дума за първите предчовеци. Първите потенциални представители на линията, която е водела в еволюцията към днешния човек".

Проф. Николай Спасов коментира, че е намерена още една кост от скелета на това същество, която до края на годината ще бъде дадена за печат в международно научно списание.

"Разчитам, че тя ще разкрие много важни детайли от начина на живот, локомоция от начина на придвижването на това същество. Мога само да кажа, че първите анализи, макар и предварителни, са много обнадеждаващи за това, че той вече е имал наченките на човешкото двуного придвижване. Подготвяме терена за следващите години. Но още втория ден намерихме зъбите на една маймуна, така наречения мезопитек. Намерихме челюст на едни древни глигани – микростоникс. Намерихме останки от трипръстите древни коне хипариони. Намерихме антилопи, газели".

"Конете са били едни от най-многобройните представители на фауната по това време. И затова понякога самата фауна се нарича хипарионова фауна. Те са най-многобройни", каза Латинка Христова.

Проф. Николай Спасов коментира, че засега в района на разкопките няма как да се организират туристически посещения.

"Може би за след време ще може, но ние засега избягваме много такива представяния, защото има една група хора, можем да я наречем иманяри на фосили. И често пъти останки, имащи голямо значение за науката, попадат в ръцете им и по този начин на практика изчезват за тези, които могат да кажат какво е това".