Каква промяна е необходима в образователната система

Четвъртокласникът Лъчезар се занимава с наука и един от неговите въпроси беше избран да получи отговор от астронавтите от Международната космическа станция. Това, което обаче го прави още по-горд него и майка му е, че и учените не успяха да отговорят на въпроса, който постави той. Лъчезар попита защо, след като се твърди, че вселената е безкрайна и в същото време се разширява, как може нещо, което е безкрайно да се разширява.

Лъчезар иска да стане астронавт или космонавт:

"Чета доста енциклопедии за космоса, всякакви факти, попаднах на този факт и не можах да си го обясня. Мама ми каза, че мога да попитам астронавтите“.

Нина ще подкрепя сина си, защото Лъчезар обича математиката. И ще му търси специално допълнително образование:

"Живот и здраве идеята е да го запишем в по-специално училище, където да изучават усилено физика и математика".

Статистиката, представена от Министерството на образованието показва, че към средата на юли т.г. над 43 000 ученици, повечето, от които от уязвимите групи, все още не разполагат с устройство. 34 хиляди деца нямат интернет. Липсата на компютри, интернет и помощник в семейството е увеличила разликата между обучението в големите градове и малките места. Неравенства има и между ученици, чиито семейства разполагат с техника и имат умения да работят с нея, и такива без достъп до устройства и интернет. Така дистанционното обучение е накарало всеки трети ученик да проспи онлайн уроците. Има спад на знанията, увеличил се е рискът от отпадане, заради коронавируса

Засега от МОН говорят за „максимално дълго присъствено обучение през следващата учебна година“. А дистанционно да се минава „само в краен случай“. Говорят за подкрепа за наваксване на пропуските на учениците, за което ще се разчита на европейската програма "Образование" 2021-2027". Извън Covid-ситуацията - 510 училища наскоро получиха статут на иновативни. 7 ВУЗ-а бяха обявени за изследователски, за да получат от Националния план за възстановяване и устойчивост допълнително целево финансиране за развитие на научната дейност. От години в училищата е въведено т.нар. СТЕМ образование, за да може и в университетите да постъпват качествени студенти. Но това не е достатъчно. „Карайте децата да правят проекти“, казва проф. Георги Милошев от Института по молекулярна биология на БАН.

Преди 12-15 години проф. Георги Милошев започнал да изпитва студентите по нов начин - не с конспект от 40 въпроса, на основната на това, което им е преподал по време на лекциите.

"Аз не изпитвам по този начин, а ги изпитвам с научен проект за научно изследване - всички необходими неща, за които се изисква проектното начало, с увода, резултати, метода".

Той допълни, че от 15 години провежда изпитите по тази начин.

"Те влагат много повече усилия от себе си, четат различни материали, няма нужда да назубри това, което го пише в учебника, то след 5 години няма да е вярно. Нещата в областта на молекулярната биология се развиват с невероятна скорост".

Проф. Евгения Сендова от Института по математика допълни, че към образованието трябва да се подхожда с внимание към всяко дете:

"Истината е, че не трябва да има бележки от 2 до 6, или от 1 до 100, а да видим какво детето е произвело, какъв скок е направило спрямо себе си и най-вече каква радост е изпитало докато го прави".

Проф. Георги Милошев и проф. Евгения Сендова се съгласяват с мнението на известния преподавател по физика Теодосий Теодосиев, който каза:

"Най-важното производство в държавата е производството на хора, на качествени хора, които могат. Не става само с купуването на компютри и таблети, еднократна покупка няма да ни разреши проблемите на образователната система. Трябва децата да се занимават с технологии от най-ранно детство, трябва да бъде научено детето да чете колкото може по-рано, да знае значението на думите".