Документи от Истанбулския архив разказват за болести и епидемии

Най-чести причини за разпространението на холерата, чумата, едрата шарка и много други болести, покосяващи народите, били войните, търговията и не на последно място трудовата миграция.

По-ясна информация за здравето на българите има от края на 18-ти и началото на 19-ти век, когато в Османската империя започват сериозни реформи, засягащи здравния статус на населението.

Чумните епидемии отдавна попадат в полезрението на историците. За момента има доста сериозни изследвания направени. Но най-често  документацията, с която е боравено е от български произход и става въпрос за преписки оставени в книгите.

„Новите документи, които за наше огромно щастие са достъпни в дигитален вид дори не е нужно да се ходи до Истанбул са османските документи, които се съхраняват в изключително ценния османски архив в Истанбул. Наскоро дори излезе едно великолепно изследване на професор Емил Събев за холерата през 19 век и големите епидемии от 60 години, което е базирано основно на османски документи. Тези документи, които вече имаме в музея са точно от Османския архив в Истанбул“, каза за БНР д-р Николай Тодоров, директор на Регионалния исторически музей в Силистра.

Със свои заповеди, под заплахата от сурови наказания, султанът въвежда строги мерки в империята. В годините 1837-1838 в българските територии постепенно се създават държавни служби /днешните регионални здравни инспекции/ за контрол и превенция на разпространението на заразните болести.

Документът дефтер, съхраняван в Османския архив в Истанбул, е от 1840 г. и описва кой и по колко ще получава за работата си. Директор на Карантинната служба в Силистра е бил хаджи Мехмед със заплата от 400 гроша месечно.

Писар е хаджи Осман с 200 гроша заплата, а трима са „пазачи на карантината“ /днешните здравни инспектори/, комуто хазната отделяла по 75 гроша месечно. Те се грижели за около 6000 силистренци, живеещи в големия по онова време град. Доколко е било съотносимо това заплащане за времето си?

„При условие, че в голяма част от старопланинските селища като Трявна и Габрово, при някой от жителите това е годишен доход - 400 гроша е годишният им доход. Навсякъде е различно, имайки предвид икономиката и икономическите възможности на града. При нас доходите със сигурност са малко по-високи и въобще Добруджа не e съизмерима по това време икономически с другите райони. Ние сме изключително богат регион и жителите му са богати не само на природни ресурси. Жителите му са много богати, защото в селата средните доходи много често са около 2 хиляди гроша, което е една значителна сума“, допълни д-р Тодоров.

Актуално звучи заповедта на хеким башията –главният лекар на Османската империя – Абдул хак от 2 април от 1849 година - „Когато лекарят бъде уведомен, че са избухнали болести да се откаже от съня си и всякакво спокойствие, грижейки се за лекуването на болните, вървейки по изпитания път и не се налага никога да прибягва до човекоубийство“.

Мерките против епидемиите в началото на XX-ти век били много строги, но и хората разбирали значението им и дори не чакали някой да ги подканя.

„Това е единственият начин и хората са стигнали до него не благодарение на медицинските си познания каквито много често липсват, макар че вече в 19 век в множество градове се появява по някой българин, завършил медицина на запад или западен лекар, който успява да въведе по-научноиздържани методи за справяне с епидемията. Стратегиите, които те използват, за да си спасят живота са на чисто емпирично ниво, т.е. на личния си опит. Когато избухне епидемия те знаят, че трябва да напуснат града и то за доста дълго време".

В Силистра, близо до Дунав е погребан един от 12-те най-почитани еврейски равини – Елиезер Папо – лекар и философ. За него се разказва, че е спасил местното население от холера в 30-те години на 19 век, като създава карантинни пояси и лазарети за болните. Заради близостта си с болните обаче се заразява и умира. Днес на мястото, където се предполага, че е погребан, е изграден религиозен-мемориален комплекс и всяка година се посещава от стотици поклонници. Данни за него д-р Тодоров не е открил в османските архиви.

"Това позволява неговото митологизиране. Нямаме исторически извори, които да ни дадат някаква конкретна информация за него. Безспорно  е притежавал някакви медицински познания, което му позволява при една голяма холерна епидемия по време на Руско-турската война  от 1828-1829 година по някакъв начин да предпази града отново чрез изолация. Карантината е най-важното при справяне с епидемията".

Около 40-те години на 19-ти век статутът на лекарите официално бил регламентиран със заповед, като особено важни били изискванията към лекарите за контрол над аптеките и лекарствата, над обществената хигиена и най-вече за постоянно наблюдение за избухване на епидемии: „Като лекарят се грижи при избухването на такива болести пътищата и улиците да бъдат чисти от трупове и боклуци, известявайки на властта средствата, които целят запазването на здравето и отстраняването на причините за болестите, полагайки колкото се може по-голямо старание.“

Държавни пари при строга отчетност се отделяли и за „консумативи“ – негасена вар, оцет, защитни облекла, инструменти, вещества за опушване и др. 

Повече можете да чуете в звуковия файл.