Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Експерти обсъдиха създаването на научна мрежа за изследване на Късната античност на Балканите

Снимка: Незабравка Кирова

В Силистра се проведе Международна историческа конференция на тема „Политически, градски и демографски промени в балканските провинции през Късната античност". Конференцията е организирана от Лабораторията за изследване на Късаната античност на Балканите на Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките, Регионален исторически музей - Силистра и Община Силистра и е финансирана по проект на Фонд „Научни изследвания“.

Проектът има за основа задача създаване на международна научна мрежа за изследване на Късната античност на Балканите, с краен продукт on-line енциклопадия със свободен достъп. Целта на проекта е увеличаване на присъствието на българските учени (утвърдени и млади учени, постдокторанти, докторанти) в международното научно пространство чрез формирането и свободното разпространяване на нови научни знания за обществените, политическите, религиозните и културните процеси, които протичат на Балканите през ІV в.

Новите научни знания, които ще бъдат създадени в хода на изграждане на on-line енциклопедията LABedia, ще бъдат предоставени за ползване със свободен достъп както на академичните среди - утвърдени и млади учени, постдокторанти, докторанти и студенти, учените работещи в регионални и национални музеи, така и на учители за повишаване ефективността на тяхното преподаване, на представители на държавните и общински институции, на туристическите агенции и др.

Целта е създаването на международна научна мрежа за изследване късната античност на Балканите, като крайният продукт е онлайн енциклопедия със свободен достъп, както и увеличаване на присъствието на българските учени в международното научно пространство чрез формирането и свободното разпространяване на нови научни знания за обществените, политическите, религиозните и културните процеси, които протичат на Балканите през ІV в. съобщи  за БНР ръководителят на Конференцията доц. д-р Иво Топалилов.

"Това е втората конференция от тази програма. Първата беше в Ямбоп през 2019 година и основната тема, която се засяга е Shifting Power  - това  е променящите се сили, свързани с политическите, градоустройствените и демографските промени в епохата на Късната античност на Балканите. Това е една от  най-динамично развиващите се науки в момента, защото след  330 година, когато Бизантион става Константинопол нашите земи, които са разположени в края на империята се превръщат в земи, които са разположени в хинтерланда на новата столица, което оказва изключително влияние върху икономическото, политическото и религиозното развитие и просперитет". 

Регионалният исторически музей Силистра освен домакин е и участник в конференцията, сподели директорът му д-р Николай Тодоров.

"Това е изключително престижен научен форум и това, че Регионалният музей  е част от него и като организатор,  и като  участник е важно за нас. Ползата за нашия музей  е, че той започва да стои и по различен начин в Националната научна мрежа като един сериозен авторитетен научен институт“.

Дуросторум         Снимка: Фейсбук-Илиян Филипов

Археологът Светлана Ганчева представи Късната фортификация на Дуросторум, изградена края на 3-ти началото на 4-ти век.

"Легионният лагер, крепостната стена около канабите както и Дунавския кастел на брега река Дунав и с изграждането на цялата тази система от укрепления Дуросторум  става един сериозно укрепен център като основната цел е добрата отбрана на брега. Това една цялостна политика на императора по заздравяване на граничната линия на империята“.

Силистренецът проф. Георги Атанасов ще представи и последните археологически проучвания на един от знаковите за периода обект - град Залдапа.

Докладите, представени във форума засягат още темите свързани с развитието на текстила в късната античност и то в рамките на България, както и с лимеса - границата на Римската Империя, която по това време минава по река Дунав. С градоустройствата, със светилищата, с крепостните стени.

Новите научни знания, които ще бъдат създадени в хода на изграждане на on-line енциклопедията, ще бъдат предоставени за ползване със свободен достъп както на академичните среди, така и на учители за повишаване ефективността на тяхното преподаване.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".   Над 6000 са откритите..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47
 Огнян Исаев

Над 50 на сто от учениците във Враца, които завършват основно образование, не получават диплома за средно

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 21.02.25 в 07:30
Ваня Тагарева

Над 6000 безплатни профилактични прегледи годишно по предложение на Ваня Тагарева

Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..

обновено на 16.02.25 в 06:46
проф. Димитър Костадинов - белодробни болести

В България всяка година от рак на белия дроб се разболяват между 4300 и 4400 души

България е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб, каза проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение в столичната болница „Св. Иван Рилски“. С над 50 хиляди смъртни случая е намаляла смъртността в САЩ след промяна на начина на живот на хората - намаляване на тютюнопушенето, промяна в начина на хранене,..

обновено на 16.02.25 в 06:35