Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кръчмата е нещо повече от място за хранене

За затворилата джаз-клиника "Сам Дойдох" и защо "долна кръчма" не е обида

Снимка: Снимка: "Клиника Сам Дойдох"

Това е елегията на една емблематична софийска кръчма. Казваше се "Сам дойдох" и затвори в края на август. Защо беше специална? Защото там можеше да чуете живи изпълнения на легендите Милчо Левиев и Ицко Финци, например. Но известните имена сами по себе си не означават всичко. Чарът вътре е този на цялата почти изчезнала артистична бохема от поколението на Левиев, Финци, Радой Ралин и Джони Пенков. Табиетът им включва джаз на живо, суджук на скара и домашни туршии, подигравките с кухите лозунги на социализма и най-вече непретенциозността - тя допуска всеки вътре, но по съвсем естествен начин изхвърля недостойните.

Цитираме журналиста Юри Борисов: 

"Сам дойдох” не е ресторант, нито кръчма. А кръчме. Няма друго такова в София. Табелата е от стара дъска и с някакъв пирон е издраскан надписът. Вътре има малко маси, камина и пиано, стари ски с кандахари и бамбукови щеки; менюто е написано с тебешир върху черна дъска; високо по стените са портретите на постоянните посетители. Има дни, в които, ако не отида точно там, почва да ме гони абстиненцията. Това не е жажда за алкохол, а за общуване... По масите се водят всякакви разговори - за Скизми от Варвара, който хванал хиляда и петстотин паламуда и ги продал по два лева всеки; за страхотния боб в женския метох на Самоков; за публичните домове в Латинска Америка; за БНТ и bTV…В кръчмето никой не се жалва и не дави мъката си в алкохол. Там обичат да сядат просто кротки сродни готини интелектуални души с ясен уклон към бохемството. Те, вярвайте ми, ако попаднат на необитаем остров, веднага биха построили три колиби. В едната ще живеят. Другата задължително ще е „Сам дойдох”! А третата ще е тъпият снобарски ресторант, в който кракът им няма да стъпи."

Нашето допълнение към това описание можете да чуете в звуковия файл долу. Той не е посветен само на "Сам дойдох". 

За щастие, това не беше последната специална кръчма. Тези места не са само в София, можете да ги намерите в цяла България. Някъде звучи народна музика или естрада, другаде метъл, в много от тях звука е само от телевизора. Капанчета в морски къмпинги, свряни ресторантчета в малки преки, по-големи заведения, ключови за облика и паметта на града или селото си, джаз клубове в безистени. Общото - в тях се хапва вкусно и нескъпо, имат своя атмосфера и веднъж като седнеш въобще не бързаш да станеш. Заради тяхната непретенциозност някои хора ги наричат "долни кръчми", но този израз е лишен от негативност. Други ги възприемат като умиращите обитания на предишни поколения, но всъщност чарът на тези заведения няма срок на годност. Доказателство е каталога Dolna.bg - карта на долните кръчми, изобретена и допълвана от почитателите на тези заведения. Такъв е един от създателите на тази карта, Мартин Бакърджиев. С него хапнахме по едни зелеви сърми с хляб и половинлитър домашно вино, за която поръчка си разделихме 16 лева. После се преместихме на друго място и пред албанска ракия и ирландско уиски започнахме да бистрим любовта си към долните кръчми.

Звуковият ни разказ за "Сам дойдох" и специалните кръчми най-напред беше излъчен в предаването "Изотопия". Тук ви го предлагаме във варианта, публикуван като епизод на подкаста "Попкултура". 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Плевен е домакин на първата олимпийска школа по математика

Плевен е домакин на първата по рода си олимпийска школа по математика.  40 от най-добрите ученици в решаването на задачи, под ръководство на преподавателите на официалните ни национални отбори по математика, избраха града за своята 10-дневна олимпийска подготовка. Школата се осъществява от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки в..

публикувано на 12.08.25 в 16:16

"Оркестърът на народа" - в ритъма на историята

Наричат ги "Оркестърът на народа". В него свирят едни от най-добрите музиканти. Той е сред най-разпознаваемите символи на държавността .Свързан е с историята на българската армия и славните ѝ битки. Освен церемониални функции оркестърът участва в международни фестивали. Каква е историята на Гвардейския представителен духов оркестър? Те..

публикувано на 12.08.25 в 11:48
Д-р Весела Атанасова

Д-р Весела Атанасова събира древните митове и легенди за Египет в книга за деца - "Окото на Ре"

Известният български египтолог д-р Весела Атанасова с нова книга за Египет, но този път тя е за малката аудитория. Казва се "Окото на Ре" и е събрала древни митове и легенди.  "В "Окото на Ре" се описва ежедневната битка между Ре /Слънцето/ и лошата змия Апопи, която иска да превземе Земята, светлината на хората и да убие Слънцето, да го унищожи...

публикувано на 11.08.25 в 12:44

Потомци на Сирак Скитник посетиха БНР

Седем поколения по-късно, духът на Сирак Скитник се върна там, където започна всичко - в сърцето на Българското национално радио. Потомци на легендарния Панайот Христов - първия директор на Радио София и една от най-светлите фигури в българската култура,  прекрачиха прага на институцията. Праправнучките на Панайот Христов - Лина и Алис,..

публикувано на 11.08.25 в 11:01

Сливенският митрополит Арсений посети село Кости по повод празника му

На 2 август 2025 г., в първата събота на месец август, е празникът на с. Кости. В празничната утрин в храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужена Архиерейска света Литургия. Богослужението бе оглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия,..

публикувано на 10.08.25 в 05:30

Дрехата - кодът на нашата история, вярвания, социален статус и естетика

В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност.  То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика.  Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е..

публикувано на 09.08.25 в 09:15
Туристи от САЩ, Канада и Австралия на културен тур в село Професор Иширково

Туристи от САЩ, Канада и Австралия на културен тур в село Професор Иширково

Любов към българския фолклор събира туристи от три континента в културна обиколка у нас. Чужденци от САЩ, Канада и Австралия посещават Силистренския край, привлечени от магията на българската традиция. Една от спирките им е село Професор Иширково.  Група чуждестранни туристи от САЩ, Канада и Австралия се потопиха в автентичната атмосфера на..

публикувано на 04.08.25 в 11:56