Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кръчмата е нещо повече от място за хранене

За затворилата джаз-клиника "Сам Дойдох" и защо "долна кръчма" не е обида

Снимка: Снимка: "Клиника Сам Дойдох"

Това е елегията на една емблематична софийска кръчма. Казваше се "Сам дойдох" и затвори в края на август. Защо беше специална? Защото там можеше да чуете живи изпълнения на легендите Милчо Левиев и Ицко Финци, например. Но известните имена сами по себе си не означават всичко. Чарът вътре е този на цялата почти изчезнала артистична бохема от поколението на Левиев, Финци, Радой Ралин и Джони Пенков. Табиетът им включва джаз на живо, суджук на скара и домашни туршии, подигравките с кухите лозунги на социализма и най-вече непретенциозността - тя допуска всеки вътре, но по съвсем естествен начин изхвърля недостойните.

Цитираме журналиста Юри Борисов: 

"Сам дойдох” не е ресторант, нито кръчма. А кръчме. Няма друго такова в София. Табелата е от стара дъска и с някакъв пирон е издраскан надписът. Вътре има малко маси, камина и пиано, стари ски с кандахари и бамбукови щеки; менюто е написано с тебешир върху черна дъска; високо по стените са портретите на постоянните посетители. Има дни, в които, ако не отида точно там, почва да ме гони абстиненцията. Това не е жажда за алкохол, а за общуване... По масите се водят всякакви разговори - за Скизми от Варвара, който хванал хиляда и петстотин паламуда и ги продал по два лева всеки; за страхотния боб в женския метох на Самоков; за публичните домове в Латинска Америка; за БНТ и bTV…В кръчмето никой не се жалва и не дави мъката си в алкохол. Там обичат да сядат просто кротки сродни готини интелектуални души с ясен уклон към бохемството. Те, вярвайте ми, ако попаднат на необитаем остров, веднага биха построили три колиби. В едната ще живеят. Другата задължително ще е „Сам дойдох”! А третата ще е тъпият снобарски ресторант, в който кракът им няма да стъпи."

Нашето допълнение към това описание можете да чуете в звуковия файл долу. Той не е посветен само на "Сам дойдох". 

За щастие, това не беше последната специална кръчма. Тези места не са само в София, можете да ги намерите в цяла България. Някъде звучи народна музика или естрада, другаде метъл, в много от тях звука е само от телевизора. Капанчета в морски къмпинги, свряни ресторантчета в малки преки, по-големи заведения, ключови за облика и паметта на града или селото си, джаз клубове в безистени. Общото - в тях се хапва вкусно и нескъпо, имат своя атмосфера и веднъж като седнеш въобще не бързаш да станеш. Заради тяхната непретенциозност някои хора ги наричат "долни кръчми", но този израз е лишен от негативност. Други ги възприемат като умиращите обитания на предишни поколения, но всъщност чарът на тези заведения няма срок на годност. Доказателство е каталога Dolna.bg - карта на долните кръчми, изобретена и допълвана от почитателите на тези заведения. Такъв е един от създателите на тази карта, Мартин Бакърджиев. С него хапнахме по едни зелеви сърми с хляб и половинлитър домашно вино, за която поръчка си разделихме 16 лева. После се преместихме на друго място и пред албанска ракия и ирландско уиски започнахме да бистрим любовта си към долните кръчми.

Звуковият ни разказ за "Сам дойдох" и специалните кръчми най-напред беше излъчен в предаването "Изотопия". Тук ви го предлагаме във варианта, публикуван като епизод на подкаста "Попкултура". 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Има сериозен проблем с организацията на културно-историческите обекти

Има сериозен проблем с организацията на всички български  културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..

публикувано на 03.03.25 в 17:06

НВИМ показа за първи път златния венец, дарен от Борис III при откриването на Паметника на свободата

Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..

публикувано на 03.03.25 в 16:22

Как голямото европейско семейство преобръща живота на едно българско семейство

В рубриката "Родина зад граница" ви срещаме с Йордан Минков, българин, който от 17 години, задено със семейството си, живее в Брюксел. Причината през 2007 година Йордан да емигрира в Белгия, е възможността за по - добро кариерно развитие на неговата съпругата. Веднага след влизането на страната ни в Европейския съюз, институциите в..

публикувано на 02.03.25 в 12:48
Мира Цветкова

Мира Цветкова: Грънчарското колело потушава пожарите на пубертета

В рубриката "Горещо сърце" ще завъртим грънчарско колело заедно с една 17 годишна тийнейджърка , за да изваем радио портрет на един млад творец. Това е Мира Цветанова Цветкова от Враца . Тя е от Враца, но учи керамика в Троян. Срещаме я в родния й град, където чиракува при майстор - грънчар - Куман Жеков, и така доразвива на уменията..

публикувано на 02.03.25 в 11:30
Бойко Василев

Бойко Василев: Сръбските студенти бягат от политиката, но идеите им ще трябва да станат политика

Голямата причина за студентските протести в Сърбия е липсата на правова държава , падналата козирка на гарата в Нови Сад е само поводът. Те бягат от политиката, но рано или късно ще се изправят пред момента, в който техните идеи ще трябва да станат политика. Как ще се мине тази крачка никой не вижда. Това каза пред БНР журналистът от БНТ Бойко..

публикувано на 25.02.25 в 18:53
Замръзналият Дунав - 1940 година

През 1954 г. Дунав замръзва за 74 дни

През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг.   Рекордът обаче е от 1954 година, когато реката е скована за цели 74 дни. Според статистиката в периода 1900 - 1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти . След това обаче - през 1985-а това продължава 2 месеца - от 16 януари до 16 март, а..

публикувано на 21.02.25 в 06:10
Изложба с рисунки на деца с епилепсия

Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот"

Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот". Той съдържа насоки и отговори на важни въпроси, свързани с живота и ежедневието на младежи с епилепсия на възраст между 14 и 28 години. На 10.02 организацията отбеляза Световния ден за борба с епилепсията, като отново стана ясно, че липсата на лекарства..

публикувано на 16.02.25 в 06:35