Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От Ганкиното кафене до днес - изборната философия на добруджанеца

Снимка: Марин Минев - Джона

Характерна черта на българина е в кафенето или в кръчмата да нищи политиката, като за разкош от време на време прехвърля топката и към спорта, в частност към българския футбол.

По нашите географски ширини кафенетата винаги са били средище на обществения, културния и политическия  живот. Местата, където се изговарят най-важните истини за живота на хората и за бъдещето на страната.

И като казваме културен живот, всеки град и всяко село си има места, където се събират по-различните – едни им казват бохеми, други - хора на изкуството.

В Силистра го познават като актьор и поет, но последните десет години от живота си Валентин Йорданов прекарва като трудовак, най-общо казано, в Англия. Време достатъчно за изводи – и в политически аспект, и в чисто човешки.

Валентин Йорданов  Личен архив

„Там нещата са много по-семпли и в същото време много по-организирани. Гласува се електронно, с пощата. Хората не са ангажирани да ходят в определен ден до някакви урни“, разказва Йорданов пред БНР.

„Те нямат отношение като че ли към политиката, колкото българинът има отношение. Който и да спечели, едно и също ще бъде. Трябва да се работи – това е техният отговор. Той не може да разбере, че политиците могат да ти обърнат живота и наопаки.“

Там, където се съберат повече от двама, сбирката се превръща в малък парламент. Това също го няма на Острова - седенето по кафенета и кръчми и реденето на пасианси от теми, по които българинът е баш майстор.

Валентин Йорданов е запомнил мисълта, че може да се разбере колко е добре една държава по броя на заведенията и на аптеките.

Любен Дашев   Личен архив

Любен Дашев е поет и писател, автор е на епиграми, афоризми, басни, пародии, вицове. Всеки трябва да отиде и да гласува, това е граждански дълг, смята той.

„Ние играем два пъти вече баснята на Михайловски „Орел, рак и щука“. Това е една енергия, която излита във въздуха и не се получава нищо“, обобщава той.

Адриан Ал Жазар   Личен архив

Авторът на късометражни ленти Адриан Ал Жазар не гледа телевизия. Казва, че не му влияе добре. 35-годишният силистренец нашумя с участието на негови заглавия в световни фестивали, като едно от тях му донесе голямата награда в Лас Вегас.

Никога не е гласувал. Изборите и политиката не са неговите теми и смята, че си има хора за всичко и всеки трябва да си гледа работата.

„Много е далеч от мен. Дори да ме вълнува, какво мога да направя? Който е на власт, той си е на власт, той си управлява – разбира или не разбира. Общественото мнение е колкото да се вдига шум.“

Тезджан Ферад – Джани    Личен архив

Житейският опит е този, който променя мисленето на актрисата Тезджан Ферад – Джани за гласуването.

„Вече започвам да разбирам, че не е все тая. В приготвянето на една обща чорба, в която искаме, не искаме, всички сме едно цяло, всяка една съставка има значение.“

„И ми се иска идентифицирането ни да бъде по-скоро с Левски, а не с бай Ганьо.“

Снимка: Марин Минев - Джона, Арт Силистра


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Бивш управител на "Евксиноград": Не направиха реставрация, а ремонт!

Дългогодишният управител на резиденция "Евксиноград" Стефан Капитанов издаде книга за нея – "Евксиноград – непремълчани истории".  Капитанов е управлявал резиденцията в периода 1999–2011 г., когато е била във възход. Стефан Капитанов - от волейбола до Евксиноград В интервю за БНР бившият управител изказва огорчението си, че по..

публикувано на 22.10.25 в 07:19

Американски историк с книга за българската история

"Строители на държавата от степта: История на Първата българска империя" - това е новата книга на американския историк Ерик Холси, който от години живее в България. Книгата излиза на английски език.  " Възходът на Първото българско царство се дължи на подходящ момент. Византия е в упадък. Със сигурност има и голям елемент на късмет ", коментира..

публикувано на 20.10.25 в 12:37

Омагьосаната гора оживя в детското отделение на Кюстендил

Камелия Пешева, студентка по анимационно кино в Нов български университет, и нейната сестра Бояна Василева, учител по графичен дизайн, създадоха стенописа „Омагьосаната гора“ в родния си град Кюстендил. Проектът е част от европейския конкурс „Лечебна природа – анимация за щадяща и грижовна детска болнична среда“, в който Камелия бе финалист...

публикувано на 19.10.25 в 06:24

Детски фигури за безопасност по софийските улици

В София бяха поставени 10 детски фигури в реален размер на пет опасни пешеходни пътеки. Тази инициатива, озаглавена „София – град за децата“, бе реализирана от младежката организация „Сдружение РЕД“. Целта беше да се привлече вниманието на обществото и институциите към проблемите на пътната безопасност и да се подчертае необходимостта от..

публикувано на 19.10.25 в 06:15

Португалия привлича все повече български туристи

Все повече българи избират Португалия за своята следваща дестинация. Туристическите агенции у нас отчитат засилен интерес през последните години – тенденция, която се наблюдава и в световен мащаб. Какво прави тази атлантическа страна толкова привлекателна? Земята на корка, фадото, великите мореплаватели и богатата история привлича не само с красиви..

публикувано на 19.10.25 в 05:55
Виолин Калчев и Огнян Добриков

Българите са били най-добрите майстори на пушки кремъклийки в Османската империя

Знаете ли, че в Османската империя най-добрите майстори на пушки кремъклийки били българите. Това не е измислица, за да се тупаме в гърдите и да се самонавиваме колко сме добри и велики. Показват го документите в изследователския труд на двама, както те сами себе си определят - любители историци. Двамата са от Варна - Виолин Калчев и..

публикувано на 18.10.25 в 06:00
На голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов“ се провежда концерт на японски барабани тайко. София, 8 октомври 2025 г.

Откъде идва интересът в България към далечна Япония?

Отбелязват се 35 години от създаването на специалност Японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тържествата ще са на 17 октомври, а лекция на проф. Цветана Кръстева - преводач, преподавател и основател на специалността Японска филология, ще има на 16 октомври. "Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много..

публикувано на 14.10.25 в 11:12