Реципрочността и пропорционалността на мерките спрямо здравните нужди могат да проверят главно съдилищата при подаване на жалби срещу мерките, отбеляза пред БНР доц. д-р Симеон Гройсман, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
В България съдилищата по-скоро се съгласиха с мерките. Настъпиха тенденции заповедите на министъра на здравеопазването да не бъдат проверявани от ВАС, посочи Гройсман.
„Остава чувството, че съдилищата се съгласяват с абсолютно всичко, просто защото нямаме друг вариант.“
Доц. Гройсман обърна внимание върху множеството жалби, адресирани до ВАС, за които в контекста на динамично отменяните заповеди по времето на разглеждането им на заседание съдът вече отчита липса на правен интерес и делото се прекратява.
„Така няма реално разглеждане на мерките.“
Правим нещо като спешна история на случващото се, проектът е замислен като своеобразна социологическа и правна археология, обясни в предаването „Преди всички“ изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл болкан“ Първан Симеонов.
Той акцентира върху легитимността – какво накара хората да слушат и да изпълняват или да не слушат и да не изпълняват, какво накара хората да слушат един и да не слушат другиго или да слушат някого повече.
По думите му по всичко личи, че „тази ситуация е тук, за да остане“:
„Ние ще трябва да се научим да се адаптираме и да живеем мъдро редом с нея, което означава да се опитваме максимално за възстановяваме нормалния начин на живеене. Без илюзията, че уютно някак си ще се затворим и нещата ще се решат или някой друг ще ги реши. По всичко личи, че нашият западен свят като цяло направи доста грешки тук.“
В момента има две крайни гледни точки, подчерта социологът.
„Една, която претендира за абсолютна научност, експертност и истина, ама толкова претендира, че чак малко плаши. И друга, която е на другия край, с конспиративните теории и със зловредните влияния на дезинформацията. На мен ми се ще разговорът да остане в средата – да се говори за ваксините, да се случва ваксинацията, да се изпълняват мерките, доколкото е възможно и в същото време да не забравяме да мислим накъде въобще е тръгнал нашият свят. Попадайки в улея на ежедневната експертност, ние като че ли забравяме погледа отгоре, а погледът отгоре показва доста плашещи неща за посоката, която обществата ни са взели.“
Продължителността на пандемията ще покаже дали навлизаме или вече сме навлезли в нов етап, заяви Симеон Гройсман. Според него можем да говорим за вълна на ограничаване на важни права в борбата с пандемията.
Назад във времето големите проблеми за демокрацията винаги са настъпвали при подобни големи кризи, подчерта преподавателят.
Първан Симеонов изтъкна промяната в общественото мнение - от голямо одобрение на мерките и управлението на кризата в самото ѝ начало до пълното им отричане, или т.нар. ефект на махалото. Той се спря върху решенията, които се вземат в синхрон с общественото мнение и допълни, че анализът им трябва да се прави на по-късен етап.
„Не съм убеден, че и другият подход е винаги правилен – по-западният, по-стриктният. По принципа на варенето на жабата от една година нещата ескалират плавно. Ние вече говорим за свободата си. Преосмисляме неща, които смятахме за почти аксиоматични преди година и половина. Преди година и половина се говореше, как ваксинациите ще бъдат своеобразен край на всичко, далеч не само символен край. Сега се оказва, че не е точно така. Или пък говорехме как всичко това ще е доброволно, не задължително, зеленият сертификат освобождава. Сега чета, че в някои държави няма никакво значение дали имаш зелен сертификат. Втората ваксина вече се оказва малко. Тоест лека-полека достигаме до ситуация, в която започваме да си говорим неща, които допреди няколко месеца ни се струваха невъзможни.“
Първан Симеонов призова да огледаме картината като цяло, отвъд медицинските детайли.
„Да погледнем политически какво става със сигурността за здравето ни и със свободата две години по-късно. Всичко това, което ни се случва в момента, може да ни направи други хора и други общества.“
Двете мнения в детайли чуйте в звуковия файл." Много теоретици на тероризма пропускат да видят в атентата в църквата "Св. Неделя" началото на ерата на държавния тероризъм ", казва проф. Евелина Келбечева. Пред БНР и предаването "Преди всички" тя направи своя коментар относно 100-годишнината от атентата в храма: "Това е не само атентат, не само български, а това е един акт на политически..
История с добър край, но много перипетии и мъка преди това - Ирина Дмитриева и дъщеря ѝ Марфа получиха бежански статут . Преди това те се сблъскаха с няколко отказа за такъв от Държавната агенция за бежанците. Казусът "Ирина Дмитриева" стигна до пет членен състав на ВАС Защо Агенцията за бежанците отказва хуманитарна закрила на руски..
Човешкият живот е усилие, а не да стоиш пасивно и да гледаш. За съжаление, това не е развито. Получаването на Божията благост не е само в молитвата. Ние получаваме тази благост с нашите дела. За да живееш добре в този свят, трябва да се учиш. Мисленето е най-трудното нещо. Трябва да мислиш! Така проф. Георги Фотев, социолог и бивш..
Хората от град Кочани, Република Северна Македония, посрещат Възкресение Христово с болка и оцеляваща надежда . Там няма празнична украса, усмихнати лица и трепетно очакване на Великден. От всички страни на площад "Революция" застинало гледат очите на деца и млади хора, които никога няма да се върнат след трагедията в дискотека "Пулс" . Колкото..
Средната възраст на автомобилите в България е 17-18 години , посочи пред БНР председателят на Съюза на автосервизите Емил Германов. По думите му това подсказва, че тези автомобили изискват доста по-сериозна и задълбочена поддръжка и ремонт, за да бъдат сигурни на пътя . " От 2012 г. работим по една тема, която и до ден днешен не можа да..
Трагедията в Кочани не е забравена, а човешката съпричастност е жива - месец след пожара в дискотека "Пулс", при който загинаха 62 млади живота, се връщаме отново към трагичните събития. Хиляди граждани на Кочани почетоха паметта на жертвите при пожара в дискотеката "Пулс" Почина управителят на дискотеката в Кочани. Той е 60-ата жертва на..
БАБХ трябва стриктно да следи и да прилага по-тежки мерки спрямо тези вносители, които нарушават европейското законодателство. В 4 от 8 големи търговски вериги няма българско агнешко , алармира още съпредседателят на НОКА. "В София има само в 4 вериги, и то по-малките." И най-слабата държава е по-силна от всеки контрабандист , смята..
Божият кръст беше издигнат вчера - на Велика събота, в разрушеното ромско гето в столичния квартал "Захарна фабрика". В началото на седмицата..
Група доброволци откриха и възродиха за вярата забравена скална килия, обитавана от монаси още през Средновековието. Това се случва в русенското..
Изкушенията на великденската трапеза са много и това крие риск от претоварване на храносмилателната система. Особено чувствителна към тежката и..